Определение № 825 от 06.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3165/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от М. С. Л. от [населено място] срещу решение № 55/ 17.03.2016г., постановено по в.гр.д. 660/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4833/ 19.06.2015г. на Благоевградски районен съд. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят подържа приложно поле на основанието за допускане по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Излагат се най- общо въпроси относно материалните предпоставки на чл. 4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация и разпределението на доказателствената тежест по този иск. Постъпил е отговор на касационната жалба от П. „И. И.“ [населено място]. Възразява се срещу допускането на касационно обжалване и е изразено становище по съществото на спора. Относно въпроса за допустимост на касационно обжалване, ВКС, състав на ІІІ г.о. намира следното: В. съд е приел, че е сезиран с един иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 71 от ЗЗД в размер на 7777,77лв. срещу директора на училището в лично качество. Приел е, че не са налице предпоставките на чл. 4 от ЗЗД, тъй като ищецът законосъобразно не е бил допуснат до събеседване, както и че авторът на действието е колективен орган- комисия, назначена от директора, а не самата директорка на училището. Съгласно т.р.1/2010г. на ОСГТК, касационното обжалване на въззивно решение следва да бъде допуснато и служебно от съда, когато съществува вероятност решението да не е валидно или да е недопустимо, дори и когато тези въпроси не са повдигнати от жалбоподателя. В случая, касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като съществува вероятност въззивният съд да се е произнесъл по нередовна искова молба по въпроса кой е надлежния ответник П.“И. И.“ [населено място] или А. М. Б. и дали е предявен само иск за неимуществени вреди или са предявени искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Ищецът е освободен от плащане на държавна такса с определение от 08.12.2014г. на Благоевградски районен съд. Воден от горното, ВКС