Определение № 3099 от 25.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1025/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място], срещу решение № 21/16.02.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 349/2023 г. от Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено решение № 46/16.10.2023 г. по гр.д. № 124/2022 г. на Районен съд – Ардино в частта, с която [община] е осъдена да заплати на „М.-84“ ЕООД, [населено място], сумата от 12386,52 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително извършените относно ЦДГ „Брезичка“-гр.Ардино нови технически проекти в част В и К-технология басейн, част ОВК - преведена на английски език, част В и К-технология басейн, преведена на английски език, част КСС, част КСС-преведена на английски език, преработка на част ОВК, всички предадени с протокол от 24.02.2021 г., с която [община] неоснователно се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 24.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор от 15.01.2015 г., на основание чл.101е, ал.1 от ЗОП и във връзка с протокол от 30.12.2014 г., възложителят [община] възложил на изпълнителя „М. – 84“ ЕООД да извърши срещу заплащане дейностите, включени в обособени позиции № 1, 2 и 3 от обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на технически проекти за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяема енергия в общински сгради и локални отоплителни системи на следните обекти: „МБАЛ-Ардино“ ЕООД - [населено място], СОУ „В. Левски“ - [населено място] и ЦДГ „Брезичка“ - [населено място]“ за срок от три дни, считано от датата на сключване на договора при уговорени цена и начин на плащането й. С приемо-предавателен протокол от 19.01.2015 г. „М.-84“ ЕООД е предало на [община] възложените технически проекти, по които са направени плащания от възложителя. С приемо-предавателен протокол от 24.02.2021 г. „М.-84“ ЕООД е предало на [община] технически проекти за следния обект: „Повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяема енергия в общински сгради и локални отоплителни системи в ЦДГ „Брезичка“ - [населено място]“ по посочени шест обособени части. На основание заключението на вещото лице по техническата експертиза решаващият състав е формирал извод, че дейностите по протокола от 24.02.2021 г. са нови дейности, необходими вследствие на икономическите промени в страната и представляват нов проект. При сравнение на двата проекта е констатирано, че проектите се различават по това, че в проекта от 2021 г. е налице и чертеж „Аксонометрия отопление“, който липсва в проекта от 2015 г., както и са включени нови части: В и К – технология на басейн; КСС за ОВК; част ОВК, преведена на английски език; част В и К - технология на басейн, преведена на английски език; КСС за ОВК и част В и К, технология басейн, преведена на английски език. По делото не са събрани доказателства за възлагането на новия проект от [община], но независимо от това е издадено разрешение за строеж на 09.08.2021 г. за извършване на строителство на обекта съгласно одобрения инвестиционен проект и двата проекта са били приети с приемо-предавателни протоколи без забележки. От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че [община] се е обогатила със стойността на този проект, тъй като е спестила средства за заплащането му, а „М.-84“ ЕООД се е обеднило, доколкото не е получило възнаграждение за изработването на проекта. Налице е разместване на блага без основание, а именно неоснователно обогатяване, което правният ред не допуска, поради което този иск е приет за основателен. Въззивната инстанция не е споделила довода в жалбата, че в случая се касае за водене на чужда работа без пълномощие, доколкото преди изготвянето на новите проекти през 2021 г. между страните е съществувало предходно договорно правоотношение, респ. е бил сключен договор по реда на ЗОП, чието изменение законът не допуска. Претенцията е уважена в размер на 12 386.52 лв. с ДДС, представляваща средната пазарна стойност на дължимото възнаграждение за изработка на проекта. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, без да формулира правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, която цитира. Въведено е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по седем правни въпроса: 1.“Въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва ли да обсъди всички оплаквания, релевирани с въззивната жалба?“; 2.“Въззивният съд длъжен ли е да установи собствена фактическа обстановка по делото, като анализира приобщените по делото доказателства и да разясни тяхното значение за спора?“; 3.“Въззивният съд длъжен ли е да даде правна квалификация на иска при въведени оплаквания с въззивната жалба?“; 4.“Може ли да бъде предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, макар и при условията на евентуалност, в случай че ищецът твърди наличие на договор (само в който случай тя носи тежестта да докаже съществуването на такъв)?“; 5. „Въззивният съд длъжен ли е да изследва фактическия състав на неоснователното обогатяване и служебно да предприеме действия за установяване на размера на обедняването на ищеца (служебно да назначи експертиза)?“; 6.“Как следва да бъде определен размерът на обезщетението по иск по чл.59 от ЗЗД, конкретно следва ли в този размер да бъде включен ДДС, при положение че не е плащан такъв, и печалба за изпълнителя?“ и 7. „Ищецът по иск по чл.59 от ЗЗД следва ли да докаже своето обедняване, като реално намаление на имуществото му или е достатъчно да докаже обогатяването на ответника?“. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът следва да посочи практика на ВКС, в противоречие с която е постановено въззивното решение по въведения конкретен правен въпрос. Поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. В случая формулираните по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси са разрешени в практиката на ВКС. На тази непротиворечива практика се позовава и касаторът, обосновавайки основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което само по себе си изключва допускането на касационно обжалване по правни въпроси, които да са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. При съществуването на практика на ВКС, която касаторът не оспорва като неправилна и нуждаеща се промяна, правният въпрос следва да е изрично формулиран, като ВКС не може да го извежда от оплакванията в жалбата. Ако се приеме, че конкретните правни въпроси в изложението на касатора са относими и към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (въпреки изричното им отделяне в т.ІІ на изложението като въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за разлика от т.І – оплаквания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК), то всеки от процесуалните въпроси следва да е мотивиран с извършени конкретни нарушения на процесуалните правила. По въпроси първи, втори, четвърти, пети и седми липсват заявени основания за неправилност, а именно: кои оплаквания във въззивната жалба не са обсъдени; кои доказателства не са анализирани; защо да е недопустимо предявяване на искове при евентуалност, специално недоказаността на съществуването на договор, да препятства предявяването на иск по чл.59 ЗЗД; каква експертиза не е била назначена служебно от съда, при събрани доказателства, включително заключения на вещи лица; неправилно ли са приложени правилата за разпределение на доказателствената тежест и какви са последиците за правилността на решението. Третият въпрос за задължението на съда да определи правната квалификация на иска при оплаквания във въззивната жалба е обоснован с доводи, че отношенията между страните следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Този въпрос е свързан с шестия въпрос за „определяне на размера на обезщетението по чл.59 ЗЗД“. Поставянето на тези два въпроса е мотивирано, но при позоваване на практика на ВКС, която не е относима към конкретната хипотеза. Действително в практиката на ВКС е дадено разрешение, че отношенията между страните при обявяване на договор за изработка за нищожен и постъпил резултат от изработеното в патримониума на собственика на имота (извършени СМР) се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие и във въззивната жалба настоящият касатор се е основал на тази практика относно квалификацията на предявения иск. Доводът е обсъден от въззивния съд, като е прието, че независимо от липсата на сключен нов договор (след този от 2015 г. по ЗОП), работата е приета и въз основа на проекта е издадено разрешение за строеж. Защитата на касатора пред въззивната инстанция е изцяло относно размера на обогатяването и обедняването, последното определено като „извършените разходи“. Решаващият състав е изложил съображения, че обогатяването и обедняването съвпадат по размер – възложителят е спестил средства за заплащането на проекта, а изпълнителят не е получил възнаграждение за изпълнението. Доводи относно включването на печалба и ДДС в размера на претенцията за неоснователно обогатяване не са били въведени. Същите не следва да се обсъждат, тъй като са заявени за първи път с касационната жалба. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.80 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 2520 лв. по договор за правна защита и съдействие от 29.04.2024 г. и преводно нареждане от 29.04.2024 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд