Определение № 3256 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 675/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, против решение № 1071 от 25.10.2024 г. по в. гр. д. № 2859/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 10.07.2023 г. по гр. д. № 9399/2021 г. на Софийски градски съд като краен резултат болницата е осъдена да заплати на Е. П. З. на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане на 19.02.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума. Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на исковите претенции по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева и за имуществени вреди от 1 200 лева, представляваща стойността на зъбна протеза, и 15 000 лева - стойност на зъбни импланти, не е обжалвано и е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение в обжалваната осъдителна част поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска. Няма претенция за разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на служителите на болницата въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, и в частност следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, да се посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики; 2. Задължен ли е съдът да назначи експертиза, когато с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна; 3. Длъжен ли е съдът да се съобрази с практиката на ВКС, а именно задължението за установена клинична картина, сочеща на възможност пациентката да падне; 4. Допустимо ли е въззивната инстанция да постанови решение, като пренебрегне правнорелевантни факти, доказани в хода на първоинстанционното производство; 5. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди, настъпили при или по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, без да обсъди всички доказателства за наличието на вреди на пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, и 6. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди в него всички факти и обстоятелства, да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, както и следва ли същите да са доказани по безсъмнен начин, и в частност следва ли вреда да е настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, както и следва ли да се посочи в какво се изразява според съда нарушаването на медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики, както и какво точно е нарушено по тях. Навежда се, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочените в изложението към жалбата решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и че допускането до разглеждане на касационната жалба е от значение за точно прилагане на закона и за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Е. П. З. е подала писмен отговор, в който излага съображения за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на основанията по чл. 280 ГПК, поддържани в изложението към нея, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник въз основа на надлежно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът Е. З. е била пациент и провела болнично лечение в ответното лечебно заведение в периода 05.02.2019 г. - 08.02.2019 г. в отделение по кардиология, а в периода 08.02.2019 г. - 18.02.2019 г. в Клиника по кардиохирургия, и че й е извършена медицинска интервенция – аортна клапа и байпас към дясна коронарна артерия. На следващия приемането й в Клиниката по кардиохирургия ден - 19.02.2019 г., е възникнал инцидент, отразен в издадената епикриза от 18.02.2019 г., в която е удостоверена проведена консултация с невролог по повод внезапно прилошаване, загуба на съзнание и падане по лице с удар в областта на главата и носа, без данни за гърчове, повръщане, с пресни насинявания по лицето и силно изразена вратна ригидност, с отчитане необходимост от КТ на главен мозък. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че в резултат на този инцидент при ищеца Е. З. са констатирани хематоми на двете орбити и носната пирамида, контузии на брадичката и на долния лицев етаж вдясно, контузии на устата, кръвонасядане по лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана под долната устна, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долната устна, отлепване на постоянна мостова конструкция, обхващаща пет зъба горе вдясно. Уврежданията й са довели до временно разстройство за здравето, неопасно за живота. Според представения по делото доклад на органа по медицински надзор липсва товарен асансьор, с който да се осъществява придвижването на болни при нужда или на трудно подвижни пациенти, а така също и помощни елементи и средства на стълбищните пространства с възможност за ползване на лежащи или седящи в колички при нужда пациенти. Въззивният съд от изслушаната пред първата инстанция комплексна медицинска експертиза е приел за установено, че в резултат на инцидента ищецът Е. З. е получила контузии и хематоми на двете орбити и носната пирамида, контузии на брадичката вдясно и на долния лицев етаж вдясно, контузии на устните на устата, кръвонасядане по лигавицата на горната устна, разкъсно-контузна рана под долната устна, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долна устна, отлепване на постоянна мостова конструкция, обхващаща пет зъба горе вдясно. Вещите лица са констатирали, че тя е страдала от вертиго. Прието е от експертното заключение, че получените мекотъканни увреди са преходни и отзвучават за около 2-3 месеца. Световъртежът се провокира от промяна на позицията на главата и е с честота 2-3 пъти месечно (по данни на ищеца). При падането (по анамнестични данни) рехабилитаторката е поела тежестта на удара и няма фрактури или други травматични увреди на прешлените, което се доказва и от приложената рентгенография на шийни прешлени. Потвърждава се обаче наличието на данни за черепно-мозъчна травма – най-вероятно мозъчно сътресение, при което често се засяга и вестибуларният анализатор и провокира обострянето на вече съществуващо вертиго. Последното е доброкачествено заболяване и с добра прогноза, възстановяването на което зависи от адекватното лечение и е често срещано при възрастни жени - при ищеца Е. З. възрастово обусловено и без връзка с травматичния инцидент. Посочено е, че според експертното заключение най-вероятната причина за случилото се е синкопално състояние в резултат на понижено кръвно налягане, което се появява от пристъп на тахиаритмия при предсърдно мъждене, регистрирани непосредствено преди инцидента. Този пристъп създава хемодинамична нестабилност и прави рисково придвижването без помощни средства - количка, особено при наличие на стъпала. Пред първата инстанция е прието медицинско експертно заключение, изготвено от вещо лице съдебен медик, който потвърждава получените вследствие на инцидента увреди от ищеца Е. С., идентични с приетото заключение на комплексната експертиза, наред с които е констатирал и отлепване на мостова конструкция на 2-7 горни десни зъби, разположена на три кариозно променени мостоносителя. Установил е от медицинската документация и отваряне на оперативната рана в горния край около 2 сантиметра със зеене около 8 мм, което обаче е повърхностно и не засяга възстановяването от оперативната интервенция. Според експерта тези увреждания в съвкупност реализират признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За възстановителен период е посочен срок от приблизително месец при липса на усложнения. Посочено е, че тези увреди могат да бъдат получени при падане от височина на собствен ръст върху терен и осъществен контакт с лицето на пострадалата, като би могло да се дължи на синкоп. В производството пред първата инстанция е изслушано и заключение на съдебно-стоматологична експертиза, изготвена след преглед на ищеца Е. З., от която се изяснява, че се касае за стара мостова несменяема протезна конструкция, възстановяваща липсващи зъби на горна челюст вдясно с мостоносителни зъби 13, 15 и 17. Вещото лице е констатирало, че се касае за кариозно разрушена остатъчна клинична корона на зъб 13 с кариозни промени и зъбни налепи. На посоченото място короната мостоносител е била отлепена предходно, на което се дължи отсъствието на залепващ цимент. Зъб 15 и зъб 17 са кариозно разрушени до нивото на гингивата, настъпило е изгниване на зъба под моста. На основата на тези констатации вещото лице стига до заключението, че мостовата конструкция е била компрометирана преди настъпването на инцидента заради започналия процес на изгниване на зъбите - мостоносители под мостовата конструкция. Представените доказателства за проведено на 12.08.2020 г. лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на флегмон и абсцес в устната кухина, както и болки в долна челюст вляво, е посочено, че нямат връзка с процесния инцидент. Вещото лице потвърждава вида на получените травматични увреди в областта на лицето и челюстта на пострадалата, но не споделя изводите на комплексната медицинска експертиза относно продължителността на възстановителния период, като посочва, че мекотъканните промени отзвучават за 2 до 3 седмици, а при прием на антикоагуланти този процес може да протече по-забавено до 3-4 седмици. Последващото отстраняване на зъби 13, 15 и 17, както и на всички останали зъби, чиито корени са извадени, не са във връзка с процесния инцидент, тъй като са били кариозно разрушени (изгнили) през годините. При така изложените за установени фактически данни въззивният съд е стигнал до извод, че са налице всички правопораждащи отговорността по чл. 49 ЗЗД предпоставки. Съдът е приел, че причина за инцидента е прилошаване или състояние на синкоп заради констатираната по изходящи от ответника документи хемодинамична нестабилност непосредствено преди настъпването му. Нестабилното състояние на ищеца Е. З. е било видимо за лекуващия лекар, регистрирал тахикардия при сутрешна визитация и наредил привеждането й в отделение по интензивно наблюдение и реанимация, затова бездействието на служителите на ответника да вземат адекватни мерки за безопасност се явява освен противоправно - в нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 10 от Закона за здравето и глава IV, т. 1.9 от Наредба № 30 от 19 юли 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, и в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. Приети са за неоснователни възраженията за неизясняване механизма на инцидента, тъй като са събрани доказателства за установяването му, включително и от изходящи от ответника документи. Съдът е приел, че като последица от инцидента ищецът Е. З. е търпяла неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилите травми, описани детайлно в приетите медицински заключения. Съдът е взел предвид по-дългия възстановителен период, посочен в комплексната медицинска експертиза, изводите на която кореспондират с гласните доказателствени средства и с изслушаната пред първата инстанция психиатрична и психологична експертиза. Посочено е също, че от свидетелските показания е установено, че след инцидента ищецът Е. З. е била със затворени очи, синя, с прехапана и разцепена уста и следи от кръв, носът й бил надут, не можела да приема храна и да говори, не била контактна. След изписването била поверена изцяло на грижите на снаха си и освен синините и подуванията не се чувствала добре психически. Искала да бъде постоянно придружавана по стълби от страх да не падне. В началото изцяло била на чужди грижи. След инцидента имала чести световъртежи, преминала през много консултации с невролози. Вследствие на инцидента й паднали мостовете и трябвало да мине доста време, за да й заздравее устата, за да се извадят корените на зъбите и останалите метални части, като не можела да се храни нормално. По-интензивните личностни преживявания на инцидента се установяват от експертното заключение, изготвено от вещи лица психиатър и клиничен психолог, според което тя преживяла стрес, болка и страх за здравето, като състоянието й се определяло с термина „психотравма“. Няма данни за травматично мозъчно увреждане, но отражението върху психиката свидетелствало за трудна преработка на случилото се и значителна промяна в начина на живот, с персистиращи психични оплаквания като страх, нарушен сън, чести спомени за травмиращото събитие, както и за неврологични оплаквания - световъртеж, нарушения на когнитивните функции предимно паметови смущения. Според експертите е трудно да се прогнозира пълно възстановяване в психологичен аспект, тъй като симптомите могат да продължат до 2 години, дори и по-слабо изразени. При тези данни относно негативните преживявания на ищеца Е. З. съдът е приел, че определеният размер на обезщетението от първата инстанция се явява занижен. Макар преживените травми да представляват леки телесни увреждания, състоянието на ЧМТ (мозъчно сътресение) според изводите на експертите засяга вестибуларния анализатор и провокира обостряне на съществуващо вертиго. Приети са за подценени моралните страдания, които тя е търпяла от загрозяващия външен вид. Същевременно съдът е съобразил, че мостовата конструкция, макар и компрометирана, е могла да й служи за определен период от време до спонтанното й (а не травматично) падане, както и че свързаните с нея зъби са били напълно кариозно разрушени (изгнили) и последващото изваждане на корените им не се намира в пряка връзка с процесния инцидент. Относно настъпилите психически и емоционални последици е прието от въззивния съд, че те са съществени – продължително време (извън периода на физическо възстановяване от три месеца) ищецът Е. З. е била с влошен сън, придвижвала се бавно, страдала от световъртеж, постоянно безпокойство, страх от загуба на равновесие и настъпване на инцидент, което състояние, определено като тревожно-депресивно разстройство, е влошило качеството й на живот за продължителен период от време. По тези съображения съдът е определил дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. При тези мотиви на въззивния съд не са налице поддържаните основания за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са налице поддържаните в изложението към касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите (първи, пети и шести въпроси), свързани с преценката за осъществено противоправно поведение при извършване на медицинска дейност като правнорегламентирана такава. В съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, включително и посочената от касационния жалбоподател, е прието, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, като основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен, при съобразяване на правилото, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност, да изследва поведението (действие или бездействие) на медицинския персонал и съответствието му с дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания за оказваната медицинска помощ. Изискването на добрата медицинска практика е всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат спазени уредените в чл. 81, ал. 2 Закона за здравето (ЗЗдр) принципи при осъществяване на медицинската помощ и да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права в чл. 86 ЗЗдр (решение № 130 от 13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г. на ВКС, III г. о.). В случая съдът е приел, че нестабилното състояние на ищеца Е. З. е било видимо за лекуващия лекар, регистрирал тахикардия при сутрешна визитация и наредил привеждането й в отделение по интензивно наблюдение и реанимация, затова бездействието на служителите на ответната болница да вземат адекватни мерки за нейната безопасност се явява освен противоправно - в нарушение на чл. 86, ал. 1 т. 10 от Закона за здравето и глава IV, т. 1.9 от Наредба № 30 от 19 юли 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“, и в пряка причинна връзка с настъпилите неимуществени вреди. Следователно поведението на медицинските лица в ответната болница е преценено от въззивния съд именно в контекста на изискванията при осъществяването на медицинската помощ. Въззивният съд, позовавайки се на експертните заключения и писмения доказателствен материал, е установил какво е било състоянието на ищеца Е. З. непосредствено преди инцидента и каква е била съответната на това състояние необходима грижа от страна на медицинските специалисти, респ. че неполагането й е обусловило настъпването на инцидента и получените увреждания. Мотивите на съда са ясни и точни, съдържат анализ на събраните доказателства и изрично посочват кои изисквания към медицинската дейност са нарушени. Следователно решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС и липсва специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Вторият поставен от касатора въпрос за допускане на експертиза от въззивния съд при наведено в жалбата оплакване не съответства на данните по делото. Съгласно приетото в т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. В случая обаче във въззивната жалба такова оплакване няма. Възраженията на въззивника са, че съдът неправилно е приел, че е осъществено виновно противоправно поведение от страна на лекарите в болницата и нарушение на медицински стандарти. Наведени са и възражения относно констатациите на вещите лица за причините за падането на ищеца Е. З., които са обсъдени и отхвърлени от въззивния съд. Следователно не е осъществена хипотеза, в която въззивният съд е следвало служебно да допусне нова експертиза - още повече, че по делото са изслушани няколко експертизи относно механизма на инцидента и състоянието на ищеца Е. З. преди и след това, срещу приемането на които лечебното заведение не е възразило. Следващият (трети) въпрос за съобразяване на практиката на ВКС при задължение за установяване на клинична картина на пациент е неясно формулиран и не е относим към решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. При липса на ясно формулиран правен въпрос следва, че не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отговорът на четвъртия въпрос за извеждане на правните изводи от въззивния съд при пренебрегване на установените релевантни факти се предпоставя от отговора на въпросите, свързани с преценката за осъществено противоправно поведение. Въззивният съд е установил всички правнорелевантни факти, свързани с елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, като е изложил задълбочени мотиви относно механизма на процесния инцидент, поведението на медицинския персонал и търпените от ищеца Е. З. (понастоящем ответник по касационна жалба) вреди. Съдът не е игнорирал установени по делото релевантни за спора факти. Напротив, при анализа и преценката на събраните доказателства и установените въз основа на тях факти, съдът внимателно е преценил състоянието на ищеца Е. З. преди инцидента и дължимите от медицинските специалисти действия, както и претърпените вреди и кои от тях са в причинна връзка с процесната злополука. Следователно и по четвъртия въпрос не са налице предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване. Съдебната практика по тези въпроси води до отсъствието и на формално поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се констатира да е налице и вероятност за порок по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност, обуславящ служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото право на разноски има ответникът по касационната жалба, които в случая на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв представляват дължимото на адвоката – адв. Н. П., предоставил на страната безплатна правна помощ възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Последното се определя в размер на 1 200 лева, равняващи се на 613.55 евро. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.