Определение № 560 от 21.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1100/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат В. И., с вх.№9525 от 10.10.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1424 от 02.08.2012 г. по гр.д.№4558/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е отменено първоинстанционното уважително решение и по реда на чл.258 и сл. ГПК е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], ЕИК, [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.3 във вр. с чл.88, ал.1, във вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД за връщане на сумата 94 466.60 лв., представляваща платена част от продажна цена по сключен между страните договор за продажба на 5 броя товарни автомобили, както и подържаният при условие на обективно алтернативно съединяване иск с правно основание чл.59 ЗЗД за същата сума. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 555.65 лв. мораторна лихва. Софийският градски съд е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си да достави до края на месец ноември 2008 г. уговорените автомобили, но упражненото от ищеца в нотариалната покана, получена от ответника на 15.05.2009 г., право на разваляне на договора без предупреждение по чл.87, ал.2 ЗЗД, не е произвело действие, тъй като ищецът не е доказал безполезността на забавеното изпълнение от страна на ответника- продавач. За да уважи, обаче, предявения от настоящия касатор иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, Софийският градски съд е приел, че договорът е развален от ответника чрез направеното в отговора му по исковата молба волеизявление, което на основание чл.88, ал.1 ЗЗД има ретроактивно действие. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че не са налице нито едно от основанията, подържани от ищеца в отпратената от него нотариална покана за разваляне на договора. Ответникът-продавач е изправна страна: никога не е поемал задължение да осигури на купувача закупуване на товарните автомобили при условие на лизинг, както и че е изпълнил в срок своето задължение да предостави по местоизпълнение договорените камиони. Съдът е приел е още, че за определяне на местоизпълнението е неприложима нормата на чл.68 б.”в”ЗЗД, защото то е посочено в офертата на продавача №3388 от 11.03.2008 г.- ЕХW Б.. Съгласно него договорът е сключен при уговорена клауза „франко завода”, поради което продавачът е изпълнил задължението си по доставка с предоставянето на стоката на разположение на купувача в мястото на производството й. Въззивният съд подобно на първоинстанционния съд е приел, че договорът за продажба е развален едностранно от ответника-продавач с отговора му на исковата молба, поради неизпълнение на задължението на купувача да изплати останалата част – 90 % от продажната цена. Но тъй като ищецът е виновен за неизпълнението, искът с правно основание чл.55, ал.1 предл. трето във вр. с чл.87, ал.2 във вр. с чл.88 ЗЗД е отхвърлен, защото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Отхвърлен и предявеният при условие на алтернативно обективно съединяване иск с правно основание чл.59 ЗЗД Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че приетото от съда съгласие за местоизпълнение на задължението на продавача е в нарушение на чл.8 и чл.68 ЗЗД. След като е приел, че договорът е бил развален едностранно от ответника, съдът е бил длъжен да се произнесе по съдбата на изплатената от ищеца част от продажна цена в размер на 94 466.60 лв., предмет на настоящия иск. Формулира процесуално правен въпрос за задължението на въззивната инстанция да прави своите изводи въз основа на целия събран доказателствен материал, като и да излага съображения в подкрепа на изводите си за кредетиране само на част от събраните доказателства. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставя материалноправния въпрос за значението на уговореното между страните местоизпълнение на доставката с оглед конкретните условия на договора и качеството на касатора –ищец, а именно чужденец, невладеещ английски език. По този въпрос подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Третият поставен въпрос следва да се квалифицира като такъв за това „ Има ли обратно действие развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило”. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, като се позовава на разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение №206 от 05.05.2010 г. п т.д.№18/2009 г. на ІІ Т.О., решение №19 от 27.01.2005 г. по гр.д.№420/2004 г. на ТК и решение№47 от 31.03.3011 г. по т.д.№706/2010 г. на ІІ Т.О. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касация само по третия формулиран правен въпрос, а именно: „ Има ли обратно действие развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило” при наличие на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК и то само в отхвърлителната част за претендираната главница в размер на 94 466.60 лв. За частта от решението, с която въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД касаторът нито навежда конкретни доводи за неговата неправилност, нито сочи основания за допускането му до касация. Първите два въпроса не представляват общото основание за достъп до касация. Значимостта на поставените правни въпроси се определя от правните изводи на съда, а не от конкретно приетата за установената фактическа обстановка. Тези формулирани от касатора правни въпроси са фактологически обусловени от приетите от въззивния съд за установени факти за уговорено между страните местоизпълнение на доставката, както и за липсата на уговорено задължение на ответника да осигури на купувача закупуване на товарните автомобили при условие на лизинг. Направените от Софийския апелативен съд изводи в тази насока са след преценка на събраните по делото доказателства, включително и представената от самия касатор оферта, съдържаща местоизпълнението на задължението. Доколко въззивният съд правилно е упражнил суверенното си право да кредитира само опредени доказателства, не може да бъде проверено във фазата по чл.288 ГПК. При това чрез поставените въпроси касаторът цели да бъде установена нова, различна от приетата от решаващия съд фактическа обстановка, при това съобразена само с неговите твърдения. При формулиране на тези въпроси жалбоподателят се позовава на необоснованост и допуснати процесуални нарушения, като по този начин допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за допускане на касационно обжалване. Последният поставен правен въпрос е от значение за изхода на делото. Налице е и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. С приложените по делото решения №206 от 05.05.2010 г. п т.д.№18/2009 г. на ІІ Т.О., Решение №19 от27.01.2005 г. по гр.д.№420/2004 г. на ТК и решение№47 от 31.03.3011 г. по т.д.№706/2010 г. на ІІ Т.О. е застъпен принципът за обратното действие на развалянето на договора, освен при договори за продължително или периодично изпълнение. А в служебно известното на съда решение №17 от 09.03.2010 г. по т.д.№414/2009 г. на І Т.О., както и в решение№517 от 25.03.1998 г. по гр.д.№2814/1996 г. на ІV Г.О. е прието, че всичко получено в изпълнение на развален договор се връща на основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд