Определение № 5 от 26.02.2021 г. на ВКС по д. № 2/2021 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд Варна и Административен съд Варна, повдигнат с определение от 22.01.2021 г. на Районен съд Варна по гр.д. № 740/2021 г., относно компетентния съд, който да разгледа предявен от Г. Д. Т. срещу Община Варна, установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1273,98 лв. по акт по чл.106-107 ДОПК № МД-АУ-2258/02.10.2015 г., издаден от Община Варна. Исковата молба на ищеца Г. Д. Т. срещу ответника Община Варна е депозирана на 22.12.2020 г. пред Районен съд Варна. Видно от петитума на същата, ищецът иска да се постанови решение, с което на основание чл.439, ал.1 ГПК да се признае в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника общо сумата от 1273,98 лв. по акт по чл.106-107 ДОПК № МД-АУ-2258/02.10.2015 г., издаден от Община Варна, предвид приетото за установено с влязло в сила решение № 4423/21.10.2019 г. по гр.д. № 963/2019 г. по описа на Районен съд Варна, т.е. след влизане в сила на акта по чл.106-107 ДОПК, че ищецът не дължи на ответника сумите по същия акт. От приложените с исковата молба доказателства се установява, че срещу ищеца е образувано изп.дело № 20208930401009 по описа на ЧСИ Д. С. за принудително събиране на сумите по акта, както и че са наложени обезпечителни мерки – възбрана върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот, собственост на длъжника, както и, че на 31.10.2020 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение. С определение от 26.11.2020 г. Районен съд Варна е приел, че не е компетентен да разгледа спора, тъй като предмет на делото били вземания за данък недвижими имоти и такси за битови отпадъци, за които има издаден акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК, които вземания са публични държавни вземания. Приел е, че в тези случаи длъжникът може да упражни правото си на възражение чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.292 АПК, според която задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез този иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, каквито са и твърденията на ищеца в исковата молба. Посочил е, че искът се предявява срещу взискателя пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя, а в случаите по ал.2 – по седалището на административния орган. По тези съображения е приел, че исковата молба подлежи на разглеждане от Административен съд Варна, поради което е прекратил производството по делото и е изпратил същото по компетентност на Административен съд Варна. Препис от определението е връчен на ищеца на 02.12.2020 г. На 22.12.2020 г. делото е постъпило в Административен съд Варна и е образувано под № 2802/2020 г., като с разпореждане от 23.12.2020 г. на XIX състав е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности. В срока за изпълнение на дадените указания, ищецът, чрез пълномощника си адв. П. Т. е депозирал по ел.поща молба до съда, в която е заявил, че е обжалвал определението на Районен съд Варна по гр. д. № 14803/2020 г. пред Окръжен съд Варна с частна жалба, депозирана на 07.12.2020 г., като е представил препис от същата, ведно с доказателства за подаването й по ел.път. Поискал е делото пред Административен съд Варна да бъде прекратено и същото да бъде изпратено на Районен съд Варна, който да администрира подадената от него до въззивния съд частна жалба срещу прекратителното определение от 26.11.2020 г.. С определение № 87/14.01.2021 г. по адм. д.№ 2802/2020 г. е изпратил делото по подсъдност на Варненския районен съд като е приел, че предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.439 ГПК и е прекратил производството пред себе си. С определение от 22.01.2021 г. на Районен съд Варна по гр.д. № 740/2021 г. е повдигнат спор за подсъдност пред смесен състав на ВКС и ВАС. В това определение не е коментиран въпросът дали определението на РС Варна от 26.11.2020 г. по първоначално образуваното по исковата молба гр.дело № 14803/2020 г. е влязло в сила, респ. дали частната жалба е администрирана и съответно по нея има произнасяне на Окръжен съд Варна. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че при липсата на данни, че прекратителното определение на Районен съд Варна от 26.11.2020 г. е влязло в сила, производството по чл.135, ал.4 АПК се явява преждевременно образувано. В конкретния случай Районен съд Варна е следвало първо да администрира частната жалба от 07.12.2020 г. срещу постановеното от него определение от 26.11.2020 г. до Окръжен съд Варна и едва след евентуалното му потвърждаване от въззивната инстанция, да повдигне спор за подсъдност между него и Административен съд Варна по повод определението му от 14.01.2021 г. по адм. д.№ 2802/2020 г., с което „препраща“ по подсъдност делото на Варненски районен съд. При тези съображения, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че производство по чл.135, ал.4 АПК следва да бъде прекратено, а делото - да се изпрати на Районен съд Варна за администриране до Окръжен съд Варна на депозираната от Г. Д. Т. частна жалба срещу определението от 26.11.2020 г., постановено по гр.д. № 14803/2020 г.