Определение № 3810 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2282/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. Ю. Д. срещу определение № 973 от 15.04.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 244/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 12853 от 10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 9470/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив за връщане на насрещна искова молба вх. № 77081/24.08.2023 г. и за прекратяване на производството по делото в частта му по предявените от Б. Ю. Д. срещу И. А. Г., Е. Г. Г., Е. Г. Г., А. С. Г., Х. Г. Г. и Т. И. Г. насрещни искове.

Касаторът излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато на първа инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената насрещна искова молба. Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Как следва да се докаже симулативна сделка, когато страна по нея е наследник или трето неучастващо лице, в случай че доказването се извършва само въз основа на гласни доказателства и няма обратно писмо или начало на писмени доказателства /дали на принципа на пълно доказване в процеса или по друг начин/?

2. Длъжен ли е въззивният съд при направено твърдение за наличие на недействителност /симулативност/ на сключени сделки по иск за обявяване на нотариален акт, да се произнесе по приложение на материалноправната норма на чл. 17, ал. 1 ЗЗД и това произтича ли от задълженията на решаващия съд да спазва основните начала в гражданския процес по чл. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 10 от ГПК?

3. Налице ли е симулативност на сделките, има ли явно и прикрито съглашение между страните по два договора, подписани на една и съща дата, в една и съща поредност, между едни и същи страни и имащи за предмет един и същи обект – апартамент?

4. Налице ли е нищожност на сделката, когато същата е сключена, без да е заплатена продажната цена на имота или същата е върната веднага след изповядване на сделките?

5. Следва ли ищецът да е предявил иск по чл. 30 от ЗН по насрещна искова молба, наред с исковете за недействителност на сделките, за да се защити в делбеното производство?

Ответниците по жалбата И. А. Г., Е. Г. Г. и Х. Г. Г., с общ писмен отговор оспорват наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от страна по делото /ответник по делото и ищец по насрещните искове/ с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че производството по гр. д. № 9470/2023 г. на Районен съд – Пловдив е образувано по предявен от И. А. Г., Е. Г. Г., Е. Г. Г., А. С. Г., Х. Г. Г. и Т. И. Г. против Б. Ю. Д. иск за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, находящ се в [населено място], [улица]No *, [жилищен адрес] вх. „*“, ет.*, ап. ***.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Д. е депозирал насрещна искова молба, уточнена с молби от 18.09.2023 г. и 09.22.2023 г., като изложил, че е единствен наследник на своята баба А. Х. Д., починала на 08.02.2022 г., която през 2016 г. му завещала своето имущество. Той поддържал близки отношения с нея, но преди да почине тя започнала да се държи странно и да не разпознава ищеца и неговата майка. Посочил, че е собственик на 1⁄4 ид.ч. от имота по силата на наследствено правоприемство от баща си Ю. В. Д., починал на 20.01.2019 г. Впоследствие разбрал, че на 29.05.2019 г. баба му А. Д. се е разпоредила със своите ид. части от процесния имот в полза на ответниците чрез два договора - за дарение и за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове № 188/2019 г. и № 189/2019 г.

При тези фактически твърдения Б. Д. е предявил следните искове:

1. иск по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 188, том 1, нот. дело № 173 от 2019г., с който А. Х. Д. е дарила на И. А. Г.,Е. Г. Г. и Х. Г. Г. 3/32 ид.ч. от процесния имот, поради неговата симулативност, като прикриващ действителен договор за покупко-продажба;

2. иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 189, том 1, нот. дело № 174 от 2019г., с който А. Х. Д. е продала на И. А. Г., Е. Г. Г. и Х. Г. Г. 21/32 ид.ч. от процесния имот поради неговата симулативност, като прикриващ действителен договор за дарение;

3. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът по насрещния иск е изключителен собственик на имота;

4. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ответниците по насрещния иск не са собственици на 24/32 ид.ч. от имота, като по отношение на този иск е заявено с уточнителна молба вх. № 101572/09.11.2023г., че не се поддържа поради липса на правен интерес;

5. евентуални искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗЗД за унищожаване на двата договора - за дарение и за покупко-продажба, тъй като към момента на тяхното сключване прехвърлителката не е могла да разбира и да ръководи действията и постъпките си;

6. евентуални искове по чл. 29 ЗЗД за унищожаване на двата договора поради измама, тъй като прехвърлителката е била неука и нискоинтелигентна жена, като ответниците по насрещния иск са я заблудили, че подписва документи за всичко друго, но не и за разпоредителните действия с имота;

7. евентуални искове по чл. 33 ЗЗД за унищожаване на двата договора поради крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като в периода м. октомври 2018 г.–м. май 2019 г. прехвърлителката била в затруднено финансово положение, не й достигали получаваните доходи от пенсия за лечение и не е имала друго имущество, от което да получава доходи, както и поради нееквивалентност на престациите, доколкото получената цена е около 1/6 от действителната цена, както и прехвърлителката не получила реално никаква част от цената.

При така приетото за установено въззивният съд е направил извод, че определението на районния съд, с което е върнато насрещната искова молба и е прекратено производството по делото в частта му по предявените насрещни искове е правилно.

Изложени са мотиви, че евентуално уважаване на исковете за прогласяване недействителността на разпоредителните сделки поради относителна симулация, като прикриващи други действителни разпоредителни договори, не би довело до положителен резултат в патримониума на ищеца. И в двата случая ще са налице действителни разпоредителни сделки /прикритите сделки/, с които собствеността върху идеалните части от имота е прехвърлена на ищците по делото и от разкриване на тази симулация ищецът не би черпил права. Посочено е в допълнение, че интерес за ищеца би бил налице, в случай че е упражнил право на изкупуване по реда на чл. 33 ЗС (при твърдение за прикрита покупко-продажба) или при предявен иск по чл. 30 ЗН (при твърдение за прикрито дарение), но съдът не е сезиран с такива искове.

По отношение на насрещните искове, предявени при условията на евентуалност, с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договорите поради измама, и с правно основание чл. 33 ЗЗД за унищожаването им поради крайна нужда и явно неизгодни условия, въззивният съд е посочил, че в насрещната искова молба не са изложени фактически твърдения досежно тези пороци на сделките, като нередовността е констатирана от първоинстанционния съд, но в дадения срок не са изпълнени указанията да бъдат изложени фактически твърдения, на които се основават тези искове.

Исковете по чл. 31, ал. 2 ЗЗД са приети за недопустими с мотиви, че от изложените твърдения в исковата молба и уточнителните молби не се установява наличието на предпоставките за предявяването им. Съдът е посочил, че в практиката на ВКС се приема, че в хипотезата на чл. 31, ал. 2, предл. второ ЗЗД недееспособността на сключилото договора лице трябва да бъде извлечено от съдържанието на договора, а в случая ищецът се позовава на поведение на наследодателката от преди сключването на разпоредителните сделки и на завещателно разпореждане в негова полза, обективирано в друг акт.

Мотивът на съда за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е, че ищецът извеждал правния си интерес от предявяването му от обусловеността му от исковете за обявяване на нищожност на договорите, евентуално за унищожаването им.

С оглед тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното от касатора основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, които не са правни такива по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Нито един от поставените въпроси не е във връзка с приетото от въззивния съд, че насрещната искова молба е подлежала на връщане поради липса на правен интерес от предявяване на исковете по чл.17 ЗЗД, поради неотстраняване нередовността на исковата молба досежно исковете за унищожаване на договорите за дарение и покупко- продажба, както и поради недопустимст на установителния иск за собственост, правният интерес от предявяване на който е изведен от обусловеността му от исковете за нищожност и унищожаемост на двете сделки – покупко- продажба и дарение. Въззивният съд не се е произнасял как следва да се докаже симулативността на сделка от неучастващо в нея лице; нито дали съдът е длъжен при направено твърдение за наличие на недействителност /симулативност/ на сключени сделки да се произнесе по приложение на материалноправната норма на чл. 17, ал. 1 ЗЗД; нито дали е налице симулативност на сделките, които са подписани на една и съща дата, в една и съща поредност, между едни и същи страни и имащи за предмет един и същи обект; нито дали е налице нищожност на сделката, когато същата е сключена, без да е заплатена продажната цена на имота. Всички тези въпроси биха били предмет на обсъждане, ако съдът бе приел за разглеждане исковете и се бе произнесъл по основателността им, какъвто не е настоящият случай.

Последният въпрос / дали ищецът следва да предяви иск по чл. 30 от ЗН, наред с исковете за недействителност на сделките, за да се защити в делбеното производство/, също не може да обоснове допускането на касационно обжалване, защото не е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, които са че евентуално уважаване на исковете за прогласяване недействителността на разпоредителните сделки поради относителна симулация, като прикриващи други сделки, не би се отразило на правата на ответника, защото ще се приложат правилата на прикритата сделка. Въпросът е във връзка с допълнителните мотиви на съда,че интерес за ищеца от предявените искове по чл.17 ЗЗД би бил налице, в случай че е упражнил право на изкупуване по чл. 33 ЗС или при предявен иск по чл. 30 ЗН и отговорът му не би се отразил на крайния извод за недопустимост на предявения насрещен иск.

В допълнение следва да се има предвид, че с насрещната искова молба са предявени насрещни искове за унищожаване на основание чл.29, чл.31, ал.2 и чл. 33 ЗЗД на двата договора, чието съединяване с иска за делба е недопустимо, в който смисъл са и разясненията, дадени в т. 3 на ППВС 7/73г.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, за които ВКС следи служебно.

С оглед изхода на спора на ответниците по жалбата следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на по 1 200 лв. на всеки от тях, предвид представените доказателства, видно от които всеки от тях е заплатил по 1 200 лева адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на платеното от ответниците адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. Видно от представения договор за правна и защита и съдействие жалбоподателят е направил разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 000 лв., с което е признал, че именно това е сумата, която според него е съотносима с фактическата и правна сложност на спора и съответно заплащането на възнаграждение от по 1 200 лв. от всеки един от ответниците не може да обоснове извод, че е налице прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение