Определение № 488 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 599/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ДЪГА 2004“ ЕООД, чрез адв. П. Ш. от АК-Бургас, срещу определение № 277/10.11.2022г., постановено по т.д.№ 233/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 533/15.08.2022 г., постановено по т.д.№ 270/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното определение на основание чл. 127, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на „ДЪГА 2004“ ЕООД по т.д.№270/2021 г. поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности в същата, дадени с разпореждане № 700 от 03.06.2022г., постановено по т.д.№ 270/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси: 1/. Следва ли съдът при преценка на редовността на исковата молба да анализира в съвкупност фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, в уточненията към нея и в петитума на исковата молба?; 2/. Следва ли съдът при спазване на един от основните принципи, заложени в ГПК, за „равнопоставеност на страните“, да даде конкретни, ясни и точни указания на ищеца относно факти от обективната действителност, които за съда са останали неизяснени в исковата молба?; 3/. В случай че са дадени указания за отстраняване на нередовности в исковата молба и в молбата за уточняване са изпълнени част от указанията, следва ли съдът да се разпореди с ясни и точни указания за страната да уточни фактите, които според него са останали неизяснени в уточняващата молба?; 4/. Кои са фактите от обективната действителност, които ищецът следва да посочи при подаден иск за вреди? Касаторът сочи, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 802 от 04.07.1996 г. по гр. д. № 165/1995 г. на ВКС, V г. о., определение № 29 от 03.05.1999 г. по ч. гр. д. № 34/1999 г. на ВКС, II г. о., определение № 343 от 17.05.2012 г. по ч. гр. д. № 307/2012 г. на ВКС, III г. о., определение № 398 от 23.05.2012 по ч. т. д. № 184/2012 г. на ВКС, II т. о. Поради това касаторът моли обжалването да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че поставените правни въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението към жалбата се твърди също, че определението на съда е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответниците по частната жалба – ЧСИ Д. И. Н. и „БАНКА ДСК“ ЕАД, смятат, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на определението на Апелативен съд – Бургас, а по същество считат, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като съобрази данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Пред Окръжен съд – Бургас е образувано т. д. № 270/2021 г. по искова молба от „ДЪГА 2004“ ЕООД против „БАНКА ДСК“ ЕАД и ЧСИ Д. И. Н., в която се излагат твърдения за нанесени на ищцовото дружество имуществени вреди в резултат на извършена незаконосъобразна публична продан на собствен на дружеството недвижим имот. Посочено е, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е поискала публична продан въз основа на учредената в нейна полза ипотека от предишния собственик на имота – „СИН СИТИ“ ООД, както и въз основа на възбрана, наложена от ЧСИ Н.. Изтъкнато е, че ипотеката и възбраната са били вписани само до размера на 50 000 евро. Ищцовото дружество твърди, че заплатило на „БАНКА ЕДСК“ АД сумата от 50 000 евро, лихвите, неустойките и разноските върху тази сума, но банката отказала да даде съгласие за заличаване на ипотеката, а ЧСИ Н. отказал да вдигне възбраната. Така имотът бил продаден на публична продан за 879 740,45 лв. с ДДС, при изготвена пазарна оценка от 1 968 900 лв. В резултат на извършено разпределение „БАНКА ДСК“ ЕАД получила общо 711 612,83 лв. въз основа на вписаните в нейна полза ипотека и възбрана. Ищцовото дружество счита, че ЧСИ не е следвало да продава имота или че е следвало да разпредели сумата от продажбата на „ДЪГА 2004“ ЕООД, а не на „БАНКА ДСК“ ЕАД. В случай на отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане, в исковата молба се поддържа, че е налице неоснователно разместване на имуществени блага от патримониума на ищцовото дружество в патримониума на „БАНКА ДСК“ АД, тъй като е продаден собствен имот на „ДЪГА 2004“ ЕООД и с получената цена са погасени част от вземанията на „БАНКА ДСК“ ЕАД към „САН СИТИ“ ООД. И срещу двамата ответници са предявени обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за вреди и евентуално за отстраняване на настъпило неоснователно обогатяване. С разпореждане № 295 от 28.06.2021 г., постановено по т. д. № 270/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас на ищеца са дадени указания да отстрани противоречията в част от петитума на исковата молба относно условията, при които следва да бъдат разгледани евентуалните искове. С молба от 12.07.2022 г. ищецът е предприел действия за уточняване на петитума на исковата молба. С определение № 114 от 25.02.2022 г. производството по делото пред Окръжен съд – Бургас е прекратено и делото е изпратено по местна подсъдност на Софийски градски съд, тъй като първата инстанция е приела, че е сезирана с главен иск по чл. 59 ЗЗД. С определение № 103 от 25.05.2022 г., постановено по ч. т. д. № 83/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, горното определение е отменено и делото е върнато на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия, за даване на указания за конкретизиране на исковете и прилагане на правилата за местна подсъдност. Апелативен съд – Бургас е посочил, че поради неяснотата на исковата молба не може да се установи дали се претендира деликтно обезщетение или такова за неоснователно обогатяване и съответно да се определи кой съд е териториално компетентен да разгледа делото. С разпореждане № 700 от 03.06.2022 г., постановено по т. д. № 270/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас Окръжен съд – Бургас е дал нови указания на ищеца да формулира яiно и недвусмислено какво твърди, че се е осъществило в обективната действителност и което е довело до накърняване на негови субективни права, какви искания отправя до съда, в каква поредност и начин на съединяване. С молба от 14.06.2022 г. ищецът е предприел действия за изпълнение на горните указания, като петитумът на исковата молба е придобил следния синтезиран вид: 1) иск за осъждане на „БАНКА ДСК“ ЕАД да заплати обезщетение за вреди в размер на 1 257 287,17 лв., частичен иск от 1 968 900 лв., която сума представлява пазарната оценка на продадения на по-ниска цена недвижимия имот по изп. д. № 893/2013 г.; 2) при условията на евентуалност иск за осъждане на „БАНКА ДСК“ ЕАД да заплати обезщетение за вреди в размер на 711 612,83 лв., представляваща получена сума по протокол от разпределение от 26.06.2017 г., ведно със законната лихва в размер на 214 472,20 лв. за времето от 26.06.2018 г. до подаване на исковата молба, както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 3) при условията на евентуалност, ако и двата предходни иска не бъдат уважени, иск за осъждане на „БАНКА ДСК“ ЕАД да заплати сумата от 711 612,83 лв., с която дружеството се е обогатило неоснователно, представляваща получена сума по протокол от разпределение от 26.06.2017 г., ведно със законната лихва в размер на 214 472,20 лв. за времето от 26.06.2018 г. до подаване на исковата молба, както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 4) при условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете срещу „БАНКА ДСК“ АД, иск за осъждане на ЧСИ Н. да заплати обезщетение за вреди в размер на 1 257 287,17 лв., частичен иск от 1 968 900 лв., която сума представлява пазарната оценка на продадения на по-ниска цена недвижим имот по изп. д. № 893/2013 г.; 5) при условията на евентуалност, ако последният иск бъде отхвърлен, иск за осъждане на ЧСИ Н. да заплати обезщетение за вреди в размер на 711 612,83 лв., която сума представлява общата получена сума от „БАНКА ДСК“ АД по протокол от разпределение от 26.06.2017 г., ведно със законната лихва в размер на 214 472,20 лв. за времето от 26.06.2018 г. до подаване на исковата молба, както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 6) при условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени исковете за вреди срещу ЧСИ Н., иск за осъждането на същия да заплати сумата от 168 127,62 лв., с която се е обогатил, представляваща разликата между цената, за която е продаден процесният имот, в размер на 879 740,45 лв. с ДДС и сумата от 711 612,83 лв., която „БАНКА ДСК“ АД е получила по протокол от разпределение от 26.06.2017 г., ведно със законната лихва в размер на 50 671,80 лв. върху сумата от 168 127,62 лв. за периода от 26.08.2018 г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. С определение № 533/15.08.2022 г., постановено по т. д. № 270/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е прието, че указанията на съда, дадени с разпореждане № 700 от 03.06.2022 г., не са изпълнени. Посочено е, че ищецът не е изложил обстоятелства относно реално случилото се. Поради това съдът е заключил, че не е в състояние да прецени дали се претендира деликтно обезщетение или такова за неоснователно разместване на имуществени блага от един патримониум в друг, а оттук и местната подсъдност на делото. Така на основание чл. 127, ал. 3 ГПК съдът е върнал исковата молба. С обжалваното по настоящото дело определение № 277/10.11.2022 г., постановено по т. д. № 233/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е прието, че фактическите твърдения на ищеца следва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно какви са обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си. Съдът е посочил, че в случая ищецът твърди, че са му били причинени имуществени вреди от двамата ответници от незаконосъобразна продажба на негов недвижим имот и претендира две обезщетения за една и съща вреда при условията на евентуалност. Изтъква се, че претендиращия обезщетение за непозволено увреждане трябва ясно да заяви как поведението на делинквента е рефлектирало в правната му сфера и в какво се изразява вредата, което в случая не било сторено. Според въззивния съд по претенцията, основана на твърдения за неоснователно обогатяване на първия ответник (втори евентуален иск), също се търси присъждане на сума за причинени имуществени вреди, а не се цели връщане на онова, с което ответникът се е обогатил и то не се сочи. Същото се отнасяло и за исковете против втория ответник, като по отношение на него отсъствала и логика за начина, по който е определен размерът на последния иск. Апелативният съд е приел, че въпреки дадените указания от първоинстанционния съд исковата молба е останала непопълнена с ясни фактически твърдения, което е основание за приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК. Поради това е потвърдил определението на Окръжен съд – Бургас. Според настоящия състав на съда е налице основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение по първия въпрос на касатора, уточнен и конкретизиран съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по следния начин: „Следва ли съдът при преценка дали са изпълнени указанията му за отстраняване на нередовности в исковата молба да анализира в съвкупност изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в уточненията към исковата молба?“. По така формулираният въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 343 от 17.05.2012 г. по ч. гр. д. № 307/2012 г. на ВКС, III г. о. и определение № 398 от 23.05.2012 по ч. т. д. № 184/2012 г. на ВКС, II т. о., постановени в производство по чл.274, ал.3 ГПК, в които обобщено се приема, че при преценка дали са изпълнени дадените от съда указания за отстраняване на исковата молба следва да се съобразят всички обстоятелства по делото, включително изложените в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и уточненията към исковата молба. Тази практика се споделя изцяло от настоящия състав. В разглеждания случай Окръжен съд – Бургас е изтъкнал, че от исковата молба не е възможно да установи дали ищецът претендира деликтно обезщетение или такова за неоснователно обогатяване, което е нужно за проверка дали съдът е местно компетентен. Затова е дал указания на ищеца да заяви ясно какво твърди, че се е осъществило в обективната действителност, какви негови права са накърнени, какви искания отправя до съда, в каква поредност и начин на съединяване. Според настоящия състав обаче по делото се съдържат достатъчно данни, включително в уточняващата молба на ищеца от 14.06.2022 г., от които да се направи извод, че ищецът е предявил срещу всеки ответник главен иск за заплащане на обезщетение за вреди и евентуален иск за заплащане посочено сума за неоснователно обогатяване. Противно на приетото от Апелативен съд – Бургас, няма пречка една и съща сума да бъде претендирана на различни правни основания при условията на евентуалност. Поради това неправилно се явява заключението на първоинстанционния и въззивния съд, че указанията за отстраняване на тази нередовност в исковата молба не са изпълнени. Следва да се отбележи, че въззивният съд е анализирал и нередовности на исковата молба, за които не са дадени указания от първоинстанционния съд. Посочено е, че липсва логика за начина, по който е определен размерът на иска по чл. 59 ЗЗД спрямо ответника ЧСИ Н.. Действително диспозитивът на разпореждане № 295 от 28.06.2021 г., постановено по т. д. № 270/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е формулиран широко, с указания за уточняване както на обстоятелствената част, така и на петитума. В мотивите на разпореждането обаче се коментира само невъзможността да се установи дали е предявен главен иск по чл. 49 ЗЗД или 59 ЗЗД. Поради това не може да се приеме, че на ищеца са дадени ясни и точни указания за уточняване на исковата молба. Съдът е длъжен да посочи в какво се състои нередовността, а не да иска от ищеца общо уточняване на всички части на исковата молба, както е направил Окръжен съд – Бургас. Определението по чл. 129, ал. 3 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с акта по чл. 129, ал. 2 ГПК – неизпълнението на неясни, неточни, непълни указания, както и неотстраняване нередовности на исковата молба, за които не са дадени указания, не би могло да има за последица връщане на исковата молба. В този смисъл са решение № 86 от 30.07.2018 г. по гр. д. № 2685 / 2017 г. на ВКС, I г. о., решение № 142 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 3067 / 2019 г. на ВКС, IV г. о. и др. Предвид изложеното двата акта: определение № 277/10.11.2022 г., постановено по т. д. № 233/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и потвърденото с него определение № 533/15.08.2022 г., постановено по т. д. № 270/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по него, включително и по отстраняването на нередовностите в исковата молба. Съдът следва да установи всички нередовности, да ги посочи конкретно и да даде на ищеца точни и ясни указания за отстраняването им. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.