Определение № 207 от 20.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1720/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Джиев” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 786 от 15.04.2020 г. по т.д. № 349/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение № 138 от 18.10.2019 г. по т.д. № 51/2019 г. на Софийския окръжен съд, Търговско отделение, 1 състав, за уважаване на предявения от Земеделска кооперация за производство и услуги „Спасение”, [населено място], иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 60 079.95 лв. – наемна цена по договор за наем от 31.07.2017 г. и анекс № 1 от 11.04.2018 г., ведно със законната лихва от 06.03.2019 г., и на иска по чл.86 ЗЗД за сумата 2 369.82 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.10.2018 г. до 01.03.2019 г. В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът счита, че независимо от установената по делото хипотеза на чл.10 от наемния договор, съгласно която, при природни бедствия и при добиви от наетата земя около и до 100 кг/дка, натуралното заплащане се заменя с парична сума в размер на минимум 8 лв. на декар, апелативният съд неправилно не е възприел възраженията на дружеството. Освен това твърди, че неправилно не е зачетен представения по делото протокол за приключване на стопанската 2017/2018 година, както и приемна бележка от 12.10.2018 г. относно количеството сорго, добито от два от масивите. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. При наличие на предвидена в договор за наем на земеделска земя клауза, съгласно която, „при наличие на природни бедствия – наводнения, градушка, пожар, както и продължителна суша, натуралното заплащане се заменя с парична сума в посочен размер, когато добивите са около и до определен кг/дка” и изразено писмено съгласие от наемодателя за наличието на настъпила такава хипотеза, следва ли наемателят, по реда на чл.154 ГПК, да установява по делото фактите на настъпилата хипотеза на клаузата и 2. При изразено писмено съгласие от наемодателя за настъпване на хипотезата на клауза, предвиждаща намаляване на дължимата сума до определен размер, длъжен ли е наемателят да заплати дължимата сума преди сторниране на фактурата, която не е съобразена с настъпилата хипотеза, и преди издаването на нова такава с намалена стойност, съобразно предвидената клауза. В изложението се поддържат бланкетно допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, но без посочване на практика на ВКС, и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдят се и самостоятелните основания по чл.280, ал.2 ГПК, без конкретни доводи. Ответникът по касационната жалба ЗКПУ”Спасение”, ЕИК[ЕИК], оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита за правилно въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. За да постанови обжалваното решение, съставът на Апелативен съд – София е приел за безспорно, че на 31.07.2017 г. между страните е сключен договор, изменен с анекс № 1 от 11.04.2018 г., като кооперацията е предоставила на „Джиев” АД за ползване 1716.57 дка земеделска земя, за срок от една година, срещу наемна цена от 35 лв./дка. За дължимата наемна цена е била издадена фактура № 1980/11.10.2018 г. за сумата 60 079.95 лв., като след получаването й наемателят е уведомил наемодателя, че годината е била неблагоприятна за есенните култури, обилните дъждове преди жътвата влошили и унищожили голяма част от посевите, поради което е поискал, на осн. чл.10 от договора, сумата за наема да се фактурира по 8 лв./дка, или с общ размер на наемната цена – 55307.77 лв. В отговор, наемодателят се съгласил, с оглед дългогодишните договорни отношения между страните, да направи компромис, и да приеме плащане на последната сума, но най-късно до 21.12.2018 г. С покана от 03.01.2019 г. на наемателя е бил предоставен краен срок за плащане на сумата 60 079.95 лв. – на 21.01.2019 г., като няма спор, че плащане не е извършено. Въззивният съдебен състав е отчел неоспореното от наемателя задължение за заплащане на наемна цена по валидния договор за наем на земеделска земя, като е разгледал възражението за недължимост на същата за разликата над 55 307.77 лв. до пълния предявен размер от 60 079.95 лева, поради настъпили, в срока на действието на договора, „природни бедствия“, по смисъла на чл. 10 от договора, по отношение на засетите със „сорго” масиви 56215 - 063 и 56215 – 064, с обща площ от 170.465 дка, от които бил получен добив по 84 кг/дка. Преценявайки посочената договорна клауза, според която, при природни бедствия - наводнения, градушка, пожар, както и продължителна суша, първоначално договореното натурално заплащане се заменя с парична сума в размер минимум 8 лева на декар, когато добивите са до 100 кг/дка, както и представените от ответното дружество доказателства в подкрепа на възраженията, апелативният съд е извел извод за тяхната недоказаност. Приел е, че представеното копие от протокол от 31.10.2018 г. за приключване на стопанската 2017/2018 г. от землището на Кооперация „Спасение” – [населено място], не съставлява годно доказателства за удостоверяване на средния добив от сорго в посочените масиви, през процесната стопанска година, вкл. и с оглед доказателствената сила на този частен документ. Съдът е констатирал, че независимо от указанията на първата инстанция, дружеството наемател не е ангажирало доказателства, с които да установи настъпването на твърдените лоши метеорологични условия - обилни дъждове преди жътвата, които да са довели до унищожаване на голямата част от посевите със земеделската култура „сорго“. С оглед недоказаност на предвидените в чл.10 от договора две кумулативни предпоставки за редукция на наемната цена, апелативният съд е преценил като неоснователно основаното на тази клауза възражение на ответника. Решаващият състав е извел краен правен извод за дължимост на претендираната от кооперацията главница, определена въз основа на общата площ на обработваемата земя, предмет на наемното правоотношение /съгласно договора и анекса към него – чл.1 и чл.2/, и договорената наемна цена за декар по чл.2 от анекс № 1/11.04.2018 год. Предвид решаващата правна воля на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че формулираните от касационния жалбоподател въпроси не удовлетворяват основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен, че въпросите са фактологично обусловени, те са основани на твърдения на дружеството – ответник /сега касатор/ за наличие на изразено от наемодателя писмено съгласие за настъпване на предпоставките по чл.10 от процесния договор, които не са възприети от решаващия съдебен състав. Това сочи на съотносимост на въпросите към правилността на атакуваното решение. Посочените твърдения не съответстват и на съдържанието на писмо-отговор от 03.12.2018 г. на председателя на ЗКПУ „Спасение”, получено от дружеството-наемател, преценено от апелативния съд, вкл. и с оглед неговата доказателствена стойност по см. на чл.180 ГПК. При извеждане на въпросите в представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касационният жалбоподател не е отчел липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на въззивния съдебен акт, върху което е акцентирано в мотивите към т.1 на посочения по-горе акт на нормативно тълкуване. Поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне по поддържаните допълнителни критерии по т.1, евентуално т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, които са и бланкетни. Като неоснователно следва да се прецени искането за допускане на касационно обжалване на предвидените в чл.280, ал.2 ГПК самостоятелни основания, които също са бланкетни. В случая липсват данни за вероятна нищожност или недопустимост на решението на Апелативен съд – София. Не може да се приеме, че е налице и очевидна неправилност поради превратно прилагане на закона, или явна необоснованост на атакувания съдебен акт, в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение