Определение № 60347 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2146/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Н. срещу решение № 171 от 20. 08. 2020 г. по в. т. д. № 192/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 39 от 28. 02. 2020 г. по т. д. № 160/2019 г. на Плевенски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат П. И. В. в резултат на ПТП на 14. 07. 2014 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд неправилно е отрекъл правото на ищеца да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от загубата на брат му. Сочи, че макар и да не са живели в общо домакинство, двамата братя са имали силна емоционална връзка, тъй като след загубата на съпругата си ищецът е останал самотен родител с малко дето, материално затруднен, без постоянен доход, като починалият е осигурявал материалната му издръжка. Касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и решение № 310 от 6. 02. 2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.: „1. Необходимо условие за присъждане на обезщетение на брат за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на брат ли е съжителството в общ дом/домакинство?; 2. Необходимо условие за присъждане на обезщетение на брат за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на брат ли е преживелият да е останал без решаваща за живота, здравето или бъдещето си материална или физическа опора?“ Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. В. – негов брат, причинена при ПТП на 14. 07. 2014 г. от водача К. М., застрахован в ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Във въззивното решение са обсъдени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, съгласно които ищецът и починалият му брат приживе са поддържали много добри отношения, не са имали конфликти и са се уважавали и подпомагали; двамата са живели в [населено място] и са имали самостоятелни семейства, като семейството на В. живеело в едно домакинство с родителите им, а ищецът и детето му – в друга къща в града; ищецът бил вдовец – съпругата му починала през 2008 г., към който момент детето им било на 3 години; след смъртта на съпругата си ищецът и детето му почти ежедневно ходели в дома на родителите на К. Н.; П. В. подкрепял морално брат си и го подпомагал финансово, тъй като ищецът работел „на частно“ и се водел безработен; В. помагал на брат си и в грижите за детето му; ищецът тежко приел смъртта на брат си, страхувал се да шофира и станал по-затворен; след смъртта на брат си ищецът и детето му се преместили да живеят при майка му, която се нуждаела от грижи. Като е извършил преценка на свидетелските показания и се е позовал на разясненията в Тълкувателно решение № 1/2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е направил извод, че отношенията между ищеца и брат му са нормално присъщите за този родствен кръг и по делото не е доказано претърпените от ищеца вреди в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на брат му да са изключителни, тоест да надхвърлят като интензитет и по продължителност обичайните за родствена връзка между двама братя. Поради това е счел, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение наред с най-близките на починалия – лицето, с което той е съжителствал на семейни начала, децата и двамата му родители. Решаващият състав е изтъкнал, че по делото не е доказано психичното здраве на ищеца да е засегнато в степен, по-висока от обичайната при сходни житейски ситуации. Подчертал е, че несъмнено ищецът чувства и ще продължи да чувства тъга от загубата на брат си, но има свой собствен живот, семейство и близки от най-близкия родствен кръг. В мотивите на решението е аргументирана теза, че макар и братът на ищеца да го е подпомагал финансово, той не е зависим от тази подкрепа, тъй като е пълнолетен, дееспособен и трудоспособен, при което е в състояние сам да се грижи за делата си, да реализира доходи от трудова дейност и да издържа себе си и семейството си. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, които могат да бъдат обобщени като въпрос относно предпоставките /критериите/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг, са значими за изхода на делото, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи на най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от задължителните постановки на същото. Изводът на съда, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на неговия брат, не е резултат от отричане на съществуващите приживе между двамата братя отношения на близост и подкрепа и на понесените от ищеца болки и страдания. Отхвърлянето на исковете е обусловено от заключението, че не е налице изключителност нито на емоционалната връзка на ищеца и брат му, нито на интензитета на преживените от ищеца болки и страдания във връзка със смъртта на брат му. В решението въз основа на събраните по делото гласни доказателства е мотивирана преценка за съществували между ищеца и брат му обичайни за родствената връзка отношения и за претърпени от ищеца вреди, които са нормално присъщи за тази връзка. Решаващият състав е съобразил обстоятелствата, че ищецът е загубил съпругата си, като по отношение на отглеждането на детето си и издръжката на семейството си е бил подпомаган от своя брат приживе, както и че е бил силно емоционално засегнат от смъртта на брат си при ПТП, но е извършил преценка за отсъствието на такава житейска ситуация и обстоятелства, които да са довели до изключителна връзка между ищеца и брат му и проявление на особено интензивни и продължителни неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните такива от смъртта на брат, за да се направи изключение от разрешенията в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Що се отнася до доводите на касатора, че изводите на въззивния съд за отсъствие на материалноправна легитимация на ищеца с оглед възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии не съответстват на доказателствата по делото, то същите са относими към правилността на обжалваното решение и не могат да обосноват достъпа до касация при приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неоснователни са и доводите на касатора, че въззивното решение противоречи на създадената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, намерила израз в цитираното от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение по т. д. № 2429/2017 г., ІІ т. о. В това решение, както и в известните на състава решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т. д. № 1199/2015 г, ІІ т. о., решение № 70 от 3. 06. 2019 г. по т. д. № 755/2018 г., ІІ т. о. и решение № 45 от 10. 05. 2021 г. по т. д. № 370/2020 г., ІІ т. о. правото на братята/сестрите да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен родственик се признава само по изключение – така, както е прието в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Изяснено е, че присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в Тълкувателно решение № 1/2016 г., а именно на: 1. наличието на особено близка емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от обичайната за българското общество привързаност между братя сестри и 2. проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания. Даденото от въззивния съд разрешение, че за ищеца не се е породило спорното право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му, тъй като между починалия и претендиращия обезщетение родственик е съществувала традиционната за българското общество привързаност и понесените от ищеца болки и страдания съответстват на обичайните за тази родствена връзка болки и страдания, не е в отклонение от практиката на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд. Независимо от резултата по делото, на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение на подалата отговора на касационната жалба адвокат Т., тъй като липсват доказателства такива да са направени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение