Определение № 3702 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3738/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника Д. Н. П., чрез адв. В. А., срещу решение № 213 от 04. 05. 2023 г. по в. гр. д. № 142/2023 г. на ОС – Перник, потвърждаващо решение № 261232 от 23. 07. 2021 г. по гр. д. № 4282/2018 г. на РС – Перник, с което е признато за установено по отношение на Д. Н. П., че Т. П. Б. и И. М. Б. са собственици на западната част с площ от 866 кв.м. от имот пл. № ***, в кв. ***по кадастралния план на [населено място], мах. „Б.“ („Б. махала“), [улица], при граници: УПИ ***, имот пл. № ***, имот пл. № ***, имот пл. № ***, имот пл. № ***и имот пл. № ***, в кв. ***по плана на селото, намиращ се извън регулационния план, но в границите на урбанизираната територия (застроена и населена част). Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Подаден е отговор от ищците Т. П. Б. и И. М. Б., чрез адв. К. Б., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Третото лице помагач на ответника Община – Перник изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Предявеният от Т. П. Б. и И. М. Б. срещу Д. Н. П., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост е основан на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между ищцата и баща й П. И. Н., през време на брака на двамата ищци, с н.а. № 92/15. 03. 1985 г., прехвърлителят по който се е легитимирал като собственик с нотариални актове по обстоятелствена проверка № № 179/28. 01. 1975 г. и 23/24.11.1975 г. Ответникът е оспорил иска с твърдения, че той е собственик на имота, на основание договор за покупко-продажба от 20. 10. 2015 г., сключен с Община – Перник, а общината се е легитимирала за собственик с АЧОС, съставен на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че праводателят на ищците П. И. Н., с н.а. № 179/28. 01. 1975 г. и с н.а. № 23/24. 11. 1975 г. е бил признат за собственик по давност на дворно място, неурегулирано, с площ от 1500 кв.м., с построената в него жилищна постройка и стопански постройки, при граници: път, Ц. П., д-р А. и Г. Е., както и на дворно място, неурегулирано, с площ от 1200 лв., незастроено, при граници: Ц. П., д-р А., Г. Е. и път. Така П. И. Н. е бил признат за собственик на дворно място с обща площ 2700 кв.м. С н.а. № 133/29. 12. 1975 г. П. Н. и Р. Н. даряват на дъщеря си Т. П. Б. реална част от 600 кв., ведно с построената върху тази площ жилищна сграда, при граници на тази част: П. И., Г. Е., Р. Г. и д-р А., при граници: път, Ц. П., д-р А. и Г. Е., а с н.а. № 92/15. 03. 1985 г. П. Н. прехвърлил на Т. Б., срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя, дворното място от 1000 кв.м., заедно с паянтова жилищна сграда с една стая от 20 кв.м. и стопански постройки, при граници: път, Ц. П. Н., д-р А., Е. П. И., Т. П. Б. и И. П. Описаните имоти за пръв път са включени в кадастрален и регулационен план на махала „Б.“, одобрен със заповед № 2242/4. 11. 1993 г. на кмета на Община – Перник, като имот пл. № 343, целият с площ от 2064 кв.м. За източната част на имот пл. № ***е отреден парцел ***, в кв. ***, с площ от 1198 кв.м., който имот не е предмет на иска. Западната част на имот пл. № ***, с площ от 866 кв.м., в кв. ***, е извън регулация, но е нанесена в кадастралния план и е в чертите на урбанизираната територия (застроена и населена част) на махала „Б.“, [населено място]. Западната част от имот пл. № 343, с площ от 866 кв.м., в кв. 38 е спорният имот, предмет на иска. На скица № 1 към заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза е изобразен целият имот пл. № ***с черен цвят, между буквите АБВГДЕЖЗИКЛА, а на скица № 2 е изобразена спорната западна реална част от имот пл. № ***, от 866 кв.м., в кв. ***– между буквите АИКЛМА и включената в регулация източна част от имот пл. № ***, за която е отреден парцел ***, от 1198 кв.м., в кв. ***– между буквите АБВГДЕЖЗИА. В разписния лист към плана имотът е записан на името на ищците и на П. И.. Процесният имот (западна реална част от имот пл. № ***, в кв. ***, с площ от 866 кв.м., между буквите АИКЛМА на скица № 2 към заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза) е ограден от три страни (запад, север, юг), като съществуващата ограда е стара, амортизирана и според експертите е поставена по стари реални граници на имота. От източната страна, където е границата с парцел ***, от 1198 кв.м., в кв. ***, няма ограда. Процесният имот се включва в дворното място с обща площ от 2700 кв. м., предмет на н.а. № 179/28. 01. 1975 г. и н.а. № 23/24. 11. 1975 г., както и с част от дворното място, прехвърлено на ищците с н.а. № 92/1985 г. и н.а. № 133/1975 г., съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза и удостоверение изх. № 181ТР-2131/13. 06. 2018 г., издадено от Община – Перник. Не е имало одобрен строителен полигон за процесната част от селото, но имотът се намира се в застроената част от селото, около него има само имоти, застроени със стари жилищни сгради и стопански постройки. Върху същия е имало паянтова жилищна сграда от 20 кв.м., а понастоящем има септична яма и паянтова стопанска постройка от 46 кв. м., а върху парцела – двуетажна жилищна сграда с площ от 64 кв.м. и стопански постройки. Процесният имот е имал селищен характер към образуване на ТКЗС, не е бил обобществяван, и винаги се е ползвал от праводателя на страните и страните. Това е видно от показанията на свидетелите, разпитани по местонахождението на имота, както и от заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза. Според заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза и допълнителната съдебнотехническа експертиза на вещото лица Р. Н., спорният имот погрешно е включен в картата на възстановената собственост като част от територия по чл. 19 ЗСПЗЗ. Има припокриване между КВС и КП в частта относно процесния имот. По КВС спорният имот е попадал в поземлен имот № ***по КВС, с площ от 16, 182 дка.– между точки АБВГДА на скица № 3 към заключението на тричленната експертиза, а по КП от 1993 г. съставлява западната част от имот пл. № ***. С писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 20. 10. 2015 г. ответникът Д. Н. П. е купил от Община – Перник поземлен имот № ***по КВС, с площ от 16, 182 кв.м., който, както бе посочено, включва и процесния имот. След предявяване на иска, със заповед от 28. 05. 2018 г., е одобрена кадастрална карта, по която процесният имот попада в ПИ ***(със 776 кв.м.) и в ПИ ***(с 121 кв.м.). Купеният от ответника имот е отразен като попадащ в три поземлени имота: ПИ ***, с площ от 4570 кв.м., ПИ ***, с площ от 9139 кв.м., ПИ ***, с площ от 2470 кв.м. От правна страна въззивният съд е приел, че собственик на процесния имот - западна реална част с площ от 866 кв.м. от имот пл. № ***, в кв. ***по КРП от 1993 г., изобразена между буквите АИКЛМА на скица № 2 към заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза, е собственост на ищците Т. П. Б. и И. М. Б., на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с бащата на ответницата П. И., с н.а. № 93/1985 г., който е бил собственик на основание придобивна давност. За неоснователно е прието възражението на ответника за придобиване на собствеността върху имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с Община – Перник. Общината не е имала основание да придобие собствеността върху имота на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като същият не е имал земеделски характер към образуване на ТКЗС, не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ и не би могъл да попадне в територия по чл. 19 ЗСПЗЗ. Ответникът е купил процесния имот от несобственик, поради което договорът за покупко-продажба, сключен с общината, не е породил вещноправно действие в частта относно процесния имот. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът поставя следния въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след съвкупна прецека на всички събрани по делото доказателства и на доводите на страните, а ако смята някое доказателство за неотносимо или недостоверно – да изложи мотиви за това. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 24 от 28. 01. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, 1 г.о., и с ППВС № 7/1965 г., т. 1 и т. 2. Противоречие не е налице. Въззивният съд, като инстанция разглеждаща по същество правния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, е обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и установените с тях факти, разгледал е въведените от страните доводи и възражения и е обективирал в мотивите към решението фактическите си и правни изводи. Несъвпадението между изводите на съда и становището на касатора по спорното право не е сред предвидените в кодекса основания по чл. 280 ГПК, обуславящи допускане до касационен контрол на въззивното решение за проверка на правилността му. С оглед на горното, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение. При този изход на делото касаторът Д. Н. П. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Т. П. Б. и И. М. Б. сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,