Определение № 314 от 12.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1457/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Марилен Ресиклаж“ ООД срещу определение № 211 от 07.06.2022г. по възз.ч.т.д.№ 308/2022г. на Апелативен съд - Пловдив.С него е потвърдено определение № 125/18.04.2022г. по т.д.№ 74/2022г. на Окръжен съд – Пазарджик за прекратяване на производството по делото, на осн. чл.232 ГПК, поради оттегляне на предявения иск от ищеца. Основано на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното въззивно определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на ОС - Пазарджик. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 е обосновано с произнасяне от въззивния съд по въпроса: Правилно и законосъобразно ли е прекратено производството по делото на осн. чл.232 ГПК по молба на ищеца, преди на ответника да бъде връчен препис от исковата молба и преди последният да е подал отговор на същата, при наличието на разпореждане за изпълнение на процедурата по чл.367, ал.1 ГПК за връчване на ответника на препис от исковата молба с доказателствата и даден срок за отговор и при входирана частна жалба срещу определение по делото до АС - Пловдив? Поддържаните допълнителни основания за допускане на обжалването са по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В писмен отговор ответникът по касация П. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и основателността на частната касационната жалба. Съставът на I т.о.приема следното: При дължимата служебна проверка се констатира, че подадената от ответника частна касационна жалба срещу въззивното определение е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По делото е установено следното: Производството пред съда, т.д.№ 74/2022г. на ОС - Пазарджик е образувано по искова молба, вх.№ 2379/12.04.2022г., подадена от П. Д. против „Марилен Ресиклаж“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл.155, ал.1, т.1 ТЗ. Съгласно разпореждане № 202/14.04.2022г. на ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията с указания за възможността да подаде отговор в двуседмичен срок от получаване на съобщението. След това е постъпила от ищеца молба, вх.№ 2479/18.04.2022г., за оттегляне на иска, на осн. чл.232 ГПК. Постановено е определение № 125/18.04.2022г. за прекратяване на производството по делото, на осн.чл.232 ГПК, което не е обжалвано от ищеца. Въззивната инстанция е сезирана с частна въззивна жалба от ответника срещу прекратителното определение № 125/18.04.2022г.Произнесла се е по същество, като е приела за неоснователни доводите на ответника за незаконосъобразност на определението за прекратяване на делото преди да му бъде връчен препис от исковата молба и преди да е подал отговор.Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл.232 ГПК визира само краен срок, до изтичането на който ищецът може, без съгласието на ответника, да оттегли исковата молба, а именно до края на първото заседание по делото, но не визира първото по делото заседание като единствен момент, в който може да се извърши оттеглянето, нито поставя като условие връчването на препис от исковата молба на ответника и депозиране на отговор от ответника.По тези съображения е прието, че упражняването от ищеца на правото на оттегляне на исковата молба в един по-ранен момент - преди първото по делото заседание, не опорочава съдебния акт, с който искането е удовлетворено. Правото на обжалване е предпоставено от наличието на правен интерес за жалбоподателя, който е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. В случая правен интерес за ответника от обжалване на въззивното определение следва да се отрече. Правото на ищеца да оттегли иска си по реда и в срока на чл.232, предл.1 ГПК – преди края на първото по делото заседание, не е обусловено нито от съгласието на ответника, нито от неговото становище, изразено по реда и смисъла на чл.8, ал.1 ГПК/ в т. см. е постановеното по чл.274, ал.3 ГПК определение № 922/ 14.12.2010г., I т.о./, а изискването за съгласие на ответника при оттегляне на иска, предприето след първото по делото заседание, е предвидено с оглед правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящ процес, като постигне разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, отричащо твърдяното от ищеца право/ в т. см. е постановеното по чл.290 ГПК решение № 16 от 14.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012г., II г. о./. Ето защо, когато искът е оттеглен от ищеца преди да бъде проведено първото заседание по делото, какъвто е разглежданият случай, не възниква право за ответника да получи защита срещу ищеца чрез разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, поради което и той няма правен интерес от обжалване на определението за прекратяване на производството по делото. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: