Определение № 50478 от 09.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по постъпила от Ц. К. Н., чрез пълномощниците й адвокатите Т. П. и П. В. от АК – В., касационна жалба срещу решение № 1818 от 6.12.2021 год. по въззивно гр. д. № 1583/2021 год. на Окръжен съд – Варна. С него, като е отменено първоинстанционното решение № 260781 от 8.03.2021 год., поправено с решение № 261624 от 17.05.2021 год., двете постановени по гр. д. № 12596/ 2019 год. на районния съд – Варна, в частта, с която ответникът В. И. е осъден да заплати на касаторката сумата за разликата над 1 638.20 лв. до присъдения размер 10 569.67 лв., представляващи разходи за поправяне на нанесени от него щети на лекия автомобил на ищцата, причинени при ПТП на 27.04.2019 год., ведно със законната лихва, е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск за заплащане на тази разлика над 1 638.20 лв. до пълния претендиран размер. В останалите му части, с които след частична отмяна на първоинстанционното решение по иска за обезщетение за забава върху главницата за периода 30.05.2019 год. до 6.08.2019 год. и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие същото ПТП е постановено отхвърлянето им, както и в потвърдителната му част, въззивното решение не е обжалвано /а по отношение на първите две претенции то е и необжалваемо/. При този изход на спора въззивният съд е преразгледал и въпроса за разноските, като ги е привел в съответствие с уважената част на исковете. Касаторката поддържа становище за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, както и в частта, с която е осъдена да заплати на пълномощника на насрещната страна адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв по съображения за липса на данни за договор за правна защита, в който да е посочено осъществяване на безплатно процесуално представителство от страна на адвокат В. В.. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и вместо това искът за причинените от ответника имуществени вреди бъде уважен, със законната лихва от предявяването му до окончателното изплащане, както да бъде отменено решението и в частта, с която касаторката е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение като неправилно, като претендира присъждане на направените разноски за всички инстанции. В писмен отговор ответникът В. И. И., чрез адв. В. В. от САК оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, респ. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ от страна на адв. В.. Същото становище поддържа и ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София, в качеството му на трето лице – помагач на ответника, в представения писмен отговор, подаден чрез адв. Т. С. от АК-В.. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд приел за безспорно по делото, че на 27.04.2019 год. в [населено място], м. „П.“, на ул. „33-та“ е настъпило ПТП, при което ответникът, като не взел мерки управлявания от него автомобил с прикачено ремарке, натоварено с лодка, да не се приведе в движение, с него е ударил лекия автомобил на ищцата. Тези обстоятелства се установяват и от представения по делото протокол за ПТП, а от представените две фактури е видно, че ищцата е заплатила за ремонта на автомобила й сумата 15 611.40 лв. Застрахователят на ответника, по заведена щета е изплатил на ищцата застрахователни обезщетения в общ размер 5 041.73 лв., като същата е уведомила ответника за направените от нея разходи във връзка с ремонта на автомобила с изпратената до него нотариална покана. Механизмът на уврежданията при настъпилото ПТП е установен и от данните в приетото заключение на автотехническата експертиза. От заключението на приетата във въззивното производство тройна автотехническа експертиза, е установено, че описаните в издадената от сервиза фактура позиции и части са извършени, респ. вложени при ремонт на увреждания, вследствие удар в задна дясна част на автомобила. Съгласно същото заключение, стойността на ремонта, без прилагане коефициент за обезценка предвид възрастта на автомобила, възлиза на сумата 6 679.93 лв. Вещите лица са посочили, че разликата в стойността на ремонта, посочена в издадените от сервиза фактури се формира единствено на базата на самия труд в официалния сервиз „М К. В.“ ООД, докато цената на резервните части е една и съща в различните сервизи. Въз основа на горните доказателства, както и събраните свидетелски показания, съдът приел, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, осъществено чрез бездействие от страна на ответника, който не взел мерки за предотвратяване на привеждането на автомобила му в движение, с оглед изискването на чл. 96 ЗДвП, за нарушението на което същият е и санкциониран с наказателно постановление въз основа на съставения му акт за установяване на административно нарушение от 27.04.2019 год. Не е оборена презумпцията за вина у ответника, тъй като същият не е провел пълно обратно доказване на твърдението му за случайно деяние. Предвид стръмния терен и извършваната от ответника маневра на заден ход с прикачен колесар и лодка, същият е бил длъжен да предвиди самопотеглянето на автомобила въпреки задействаната ръчна спирачка. Въз основа извършената преценка на събраните доказателства е направен извод и за настъпилата вреда – уврежданията на автомобила на ищцата, както и причинно-следствената връзка с настъпилото ПТП. Не се установява наличие на съпричиняване от страна на ищцата във вредоносния резултат, поради липса на пълно и главно доказване на твърденията на ответника в тази насока. Установеният с помощта на автотехническата експертиза механизъм на ПТП и нанесените повреди на автомобила изключва вредоносно поведение на ищцата, с оглед на което и не са кредитирани показанията на свидетеля Б.. Въз основа на заключението на тройната техническа експертиза и устните обяснения на вещите лица в съдебно заседание, въззивният съд приел, че описаните в представената от ищцата фактура части и материали са вложени при извършения ремонт. Въпреки това приел, че в определянето на размера на имуществените вреди не следва да се съобразява направения от ищцата избор на сервиз за осъществяване на ремонта, тъй като се установява, че избраният официален сервиз начислява значително по-висок размер на труда в сравнение със средната пазарна цена за труд във всеки друг сервиз. Доколкото по делото е установена възможността за извършване на ремонта на автомобила и в друг сервиз, изборът на ищцата за извършването му в официалния такъв, респ. извършените разходи по издадените от него фактури в размер на 15 611.40 лв. не следва да се репарират при присъждането на обезщетение за имуществени вреди по предявения от ищцата иск по чл. 45 ЗЗД. Въз основа на същото заключение е установено, че стойността на ремонта на увредения при ПТП автомобил по средни пазарни цени с оригинални части възлиза на сумата 6 679.93 лв. Предвид възрастта и марката на автомобила – BMW под 10 години, към горната стойност не следва да се приспада коефициент на обезценка, с оглед на което е прието при определяне на понесените от ищцата имуществени вреди да се вземе предвид тази стойност на ремонта. След приспадане на заплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение в размер на 5 041.73 лв., искът е приет за основателен за разликата от 1 638.20 лв., а над тази сума до пълния предявен размер същият е отхвърлен, след частичната отмяна на първоинстанционното решение за разликата над 1 638.20 лв. до претендираната сума от 10 569.67 лв. Ищцата Ц. Н., представлявана от адвокатите П. и В., е останала недоволна от горната отменителна част на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване при формулирани въпроси: 1. „Допуснал ли е съдът нарушение на материалния закон, като е поставил задача на експертизата /по т. 3/ за определяне на стойност на щетите на автомобил, причинени при ПТП с прилагане на обезценка?“; 2. „Може ли да се приеме, при установени реално извършени и заплатени разходи за ремонт на вреди от ПТП на автомобил, че неправилно е направен избор на автосервиз и длъжен ли е бил касаторът да извърши ремонт на автомобила в сервиз, различен от официалния за марката автомобил?“; 3. „С избор на официален автосервиз за отремонтиране на пострадалия при ПТП автомобил, би ли се стигнало до неоснователно обогатяване от страна на собственика на отремонтирания автомобил. Следва ли да се възстановят сторените разходи, обективирани в издадената и платена фактура, при присъждане на обезщетение за имуществени вреди по предявен деликтен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД?“. Касаторката се е позовала на съдебна практика по въпроса относно размера на застрахователното обезщетение съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност /решение № 79 от 2.07.2009 год. по т. д. № 156/2009 год. І т. о./. В решение № 209 от 30.01.2012 год. по т. д. № 1069/2010 год. ІІ т. о. е прието, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното обезщетение, като при частична увреда не може да надвишава стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Като взе предвид изложените съображения на касаторката, настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне. Правните изводи на въззивния съд, с оглед приетите за установени релевантни факти, са съобразени със задължителната практика на ВС и ВКС, като не се констатират нарушения на основните начала в гражданския исков процес във връзка с отговорността за вреди при непозволено увреждане съгласно с чл. 45 ЗЗД. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика, поради което не може да бъде споделено поддържания от касаторката довод за очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Не се обосновава и релевираното от касаторката основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че при определянето на размера на обезщетението съдът не е приложил приспадане на коефициент на обезценка с оглед характеристиките на повредения автомобил, а поставените задачи на допуснатата във въззивното производство техническа експертиза са същите, каквито са били и на предходната експертиза. Кредитирането на заключението, установяващо размера на ремонта по средни пазарни цени с оригинални части, въз основа на което съдът е присъдил част от претендираната сума, заплатена като разходи по ремонта в оторизирания сервиз, представлява произнасяне по същество на спора, като доводите на касаторката срещу правилността на тази решаваща дейност на съда не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Видно от изложените мотиви съдът е съобразил и обсъдил относимите обстоятелства, като направените изводи не противоречат на приетото в цитираната и представената съдебна практика относно размера на обезщетението - същото трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното обезщетение, като при частична увреда не може да надвишава стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Поставените въпроси в изложението не са обусловили извода на въззивния съд относно размера на обезщетението за имуществените вреди, тъй като на първо място – съдът не е приложил обезценка, видно от мотивите на решението, въз основа на кредитиране на заключението на тройната техническа експертиза, не е приел, че направеният от ищцата избор на сервиз е неправилен, както и че същата е била длъжна да извърши ремонта в друг, неоторизиран сервиз /въпрос № 2/. Неотносим е и въпрос № 3, тъй като съдът е приел, че разходите за ремонта по отстраняване на повредите по автомобила на ищцата, причинени виновно и противоправно от ответника, при настъпилото ПТП следва да се понесат от последния, на основание чл. 45 ЗЗД, но същите, по средни пазарни цени при влагане на оригинални части възлизат на сума, различна от платената по представените от ищцата фактури, издадени от официалния сервиз. Установената причина е различната стойност на труда, начислявана в последния, поради което и съдът е присъдил по-ниската пазарна стойност, а не поради това, че стойността по фактурите не съответства на необходимите за възстановяване на автомобила средства, или поради това, че се цели неоснователно обогатяване. В обобщение на горното е изводът, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, както и по т. 2 ГПК, като по второто липсва обосноваване в изложението. При този изход на делото касаторката следва да понесе направените от ответника по касация и от третото лице, негов помагач, разноски в настоящето производство. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 31.01.2022 год. адвокат В. В. от САК е оказал безплатна правна помощ на В. И., поради което и на основание чл. 38 ЗАдв на същия следва да се присъди възнаграждение в размер на 931.92 лв., определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год., в редакция от ДВ бр. 68/2020 год. с включен ДДС и с оглед материалния интерес в предмета на касационното обжалване. Претендираното от третото лице, помагач на ответника – ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв., съгласно представения списък, не следва да се присъжда в тежест на касаторката, тъй като страната не е представила доказателства за плащането на възнаграждението по уговорения в представения договор начин. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.