Определение № 263 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. З. / като правоприемник на Румена К. З., починала в хода на делото / чрез адв. Вл. Я. против решение от 30.08.2012 год. по гр.д. № 5572/2010 год., на СГС,ГК, ІІ въз. с-в, с което е потвърдено решение от 26.11.2009 год., по гр.д. № 17457/2008 год. на СРС, ГК, 35 състав, с което са отхвърлени предявените от Румена К. С. от [населено място] срещу С. С. С. от [населено място] искове за прогласяване нищожността на дарение, обективирано в НА за дарение № 009, том І, рег. №1455, дело № 9/2005 год. на нотариус Б. Я. с рег.№ 258 по списъка на НК поради липса на съгласие на ответника, действащ чрез пълномощника си Р. С. Л., и за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване,извършено със същия нотариален акт. В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъде уважени или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касационната жалба С. С. С. и Г. С. С. от [населено място] не вземат становище относно допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Касационната жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлен иска за нищожност на дарението поради липса на съгласие е процесуално недопустима на осн. чл. 280,ал.2 ГПК, доколкото цената на този иск, определена съгл. чл. 69,ал.1, т.4 във вр. т.2 ГПК, е под 5 000 лв. Видно от представеното удостоверение / л.38 от гр.д. №17457/2008 год. / данъчната оценка на целия имот – нива от 2000 кв.м. е в размер на 130 лв. Доколкото предмет на процесното дарение е 1/2 ид. част от този имот - данъчната оценка е 75 лв. С оглед на това касационната жалба срещу решението в тази част следва да се остави без разглеждане. В останалата част като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, касационната е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа същата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал правни въпроси, които касаят решението в частта досежно иска за нищожност на извършеното нотариално удостоверяване. Посочено е, че решението като цяло в това число и в тази част е недопустимо поради липса на мотиви. Действително евентуалната недопустимост, респ. нищожност на решението е самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване, изведено по тълкувателен път/ виж т.1 от ТР №1 от 19.02.2010 год., постановено по т.д. №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС/. Липсата на мотиви обаче не обосновава недопустимост на решението, а съставлява процесуално нарушение, което е основание за евентуална отмяна на решението в случай, че касационното обжалване на решението бъде допуснато и касационната жалба се разгледа по същество,а не е основание за допустимост на касационното обжалване, проверката за което предхожда проверката за правилност на решението. С оглед на това касационно обжалване на решението в тази част не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.