Определение № 237 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1206/2025 г.

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Латинчева С. против решение № 264/11.03.2025 г. по в.гр.д. № 149/2025 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение № 260727/28.02.2022 г. по гр.д. № 445/2020 г. по описа на Софийски градски съд и искът на касаторката с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен.

Касаторът Я. Латинчева С. оспорва въззивното решение с твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че съдът изобщо не е изложил мотиви относно релевантните за спора факти, както и по въпроса защо приема, че поведението на водача е правомерно, а увреждането е резултат на поведението на друг водач на МПС. В решението не е обсъдил кои точно доказателства подкрепят този извод и защо приема наличие на противоправно поведение на другия водач, като в същото време от показанията на делинквента могат да се изградят две версии – че пред автобуса са се появили деца и, че пред автобуса се е появил насрещно движещ се автомобил. Показанията му според касатора са неубедителни.

В касационната жалба дружеството сочи наличието на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. “Дължи ли въззивният съд обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка с излагане на съображения относно приемането на едни и отхвърлянето на други въз основа на подробна мотивирана преценка на доказателствения материал, на които да изгради фактическите си и правни доводи, излагайки собствени мотиви за всеки конкретен казус по всички доказателства?”

2. “Дължи ли въззивният съд да обсъди подробно възраженията и доводите на страните в производството и изложи обстоятелствени мотиви досежно причините за приемането или отхвърлянето им съобразно доказателствения материал и спорното право?”

Касаторът твърди, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., както и т. 11 и т. 12 на ТР № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, ВКС.

При изложените оплаквания и съображения касаторът моли за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до контрол по същество и предявеният иск да бъде изцяло уважен с присъждане на разноски.

Ответникът по касация „ЗАД „А. България““ АД е подал отговор на касационната жалба, с който оспорва да са налице основанията за достъп до касационно обжалване, евентуално, че касационната жалба е неоснователна по същество. Счита, че въззивното решение е правилно постановено, тъй като от събраните по делото доказателства не е била установена вината на делинквента. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва акта страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по претенция на Я. Латинчева С. за осъждане на ответника „ЗАД „А. България““ АД, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да заплати обезщетение за причинените й в резултат на ПТП /на 29.01.2015 г./ неимуществени вреди. Същото е било реализирано от делинквента М. Л., който управлявал автобус от градската мрежа. Твърденията в исковата молба са, че ищцата е пътувала като правостояща в автобус с инв.№ 1819 по линия № 111. В района след спирка „Околовръстен път“ при[жк], насочвайки се към спирка „Езерото“, водачът на автобуса извършил неочаквана маневра с едновременно остро завиване наляво с рязко и внезапно спиране, при което пострадалата полетяла напред, не успяла да се задържи права, изпуснала дръжката, за която се държала, и паднала. Наранила се тежко.

Обжалваното в настоящото производство решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК след отмяна на предходно решение на Апелативен съд София и връщане на делото от ВКС за ново произнасяне с указания да се повторят устните състезания и да се обсъдят доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително показанията на свидетелката Г. Т. относно причините за аварийното спиране на автобуса, за които обстоятелства тази свидетелка има преки и непосредствени впечатления. В мотивите на акта си съдът е отчел и обстоятелството, че липсва постановена присъда срещу водача на автобуса Л., а воденото срещу него наказателно производство е прекратено. Кредитирал е заключението на съдебно-автотехническата експертиза, в което е посочено, че автобус марка „Мерцедес”, модел „Конекто“ с ДК № СА 1154 MX, управляван от М. Л., около 15,45 часа на 29.01.2015г. се е движил по линия № 111 на MГT в [населено място] между спирка „Ф.“ и спирка „Езерото“, в посока от[жк]към[жк]по [улица], като спира на спирка „Ф.“. Автобусът плавно е ускорил от място, като е достигнал скорост от порядъка на 20 км/ч, в момента, в който водачът е предприел аварийно спиране поради внезапно възникнала опасност. От рязкото намаляване на скоростта и възникналата инерционна сила, въздействаща върху тялото на ищцата тя е изпуснала дръжката, за която се е държала, и е паднала на пода между първата врата и кабината на шофьора. Съдът е преценил, че соченият от експерта механизъм на ПТП се потвърждава от свидетелските показания на Г. Т., която е заявила, че е узнала от останалите пътници, че причина за внезапното аварийно спиране на автобус № 111 е обстоятелството, че той е бил засечен от минаващ лек автомобил. Кредитирал е показанията като обективни и безпристрастно дадени и е формирал извод за липса на основен елемент от състава на деликта - противоправно поведение на шофьора на автобуса в разрез с правилата и нормите за движение по пътищата, което препятства ангажирането на неговата отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД и съответно ангажирането на отговорността на застрахователя на гражданската му отговорност по реда на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./. При това заключение съдът е счел иска за неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до касационен контрол на въззивното решение.

С оглед предопределения от отменителното решение обхват на повторното въззивно производство и формираните в обжалвания акт решаващи правни изводи, формулираните от касатора въпроси не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният състав не се е отклонил от неговите указанията по приложение на процесуалния закон. Обсъдил е показанията на свидетелката Т. и е анализирал заключението на автотехническата експертиза, като е приел, че тези доказателства еднопосочно установяват наличието на случайно деяние. В жалбата липсва позоваване на конкретно доказателство /схема на пътното платно, показания на друг свидетел и т. н./, или твърдение, които, ако биха били допълнително обсъдени, щяха да променят крайния извод за липса на противоправност в действията на Л.. Оплакванията, че изявленията на сочения за делинквент са противоречиви, се явяват извън решаващите мотиви на апелативния съд, съответно не биха отворили път за достъп до касация. Поради тази причина въпросите се явяват хипотетично зададени и целят пререшаване на спора поради несъгласие на касатора с изводите на въззивната инстанция, а не това е предметът на производството по чл. 288 ГПК. Отделно от това, поставените въпроси на практика залага нарушаване на процесуалното правило, регламентирано в чл. 294, ал. 1 ГПК, целейки заобикаляне на указанията, дадени в решението на ВКС. При извод за липса на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на допълнителните такива, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

При липса на релевираните от касатора основания за достъп до касационен контрол, такъв следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС