Определение № 147 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Н. статистически институт (НСИ), представляван от председателя С. Ц. Цветарски, чрез пълномощника си адв. В. В. Й., е обжалвал въззивното решение на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение, № 24 от 08.07.2020 г. по в. гр. д. № 58/2020 г., с което е обезсилено решението на Бургаския окръжен съд № 482 от 04.12.2019 г. по гр. д. № 1655/2018 г., с което е уважен предявеният от НСИ, в качеството на процесуален субституент на държавата, иск за признаване за установено по отношение на [община], че държавата е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор № ....., с площ от 2 541 кв.м., с административен адрес: [населено място], ул. .....-та. Решението е постановено при участието на държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството като трето лице помагач на страната на ищеца.

В касационната жалба се оспорва изводът на въззивния съд, че не са представени доказателства за идентичност на процесния имот със строително петно № .....; че допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза не е могла да се произнесе по въпроса за идентичността поради липса на картен материал, но не е отрекла наличието ѝ. Освен това се твърди, че в случая е била налице хипотезата на чл. 15, ал. 2 П. (отм.)за предоставянето на държавен имот по съгласие между ръководителя на ведомството и председателя на народния съвет. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 1, ГПК по въпросите по приложението на чл. 26 ГПК и 235, ал. 2 ГПК.

В срока за отговор Община Приморско възразява срещу допускането на касационното обжалвоне. Ответникът поддържа, че липсват доказателства държавата да е предоставила процесния имот за стопанисване и управление на НСИ. Поддържа се, че по делото не е установено Централно статистическо управление при Министерски съвет (ЦСИ при МС), като правоприемник на което се легитимира НСИ, да е било обособено като юридическо лице, притежаващо надлежна правосубектност да придобие отстъпеното право на строеж. Поради това ответникът счита, че НСИ няма правен интерес да предяви от свое име иск за защита на правото на собственост на държавата като неин процесуален субституент.

Държавата, представлявана от областния управител на Б. по пълномощие от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството ѝ на трето лице помагач на ищеца, излага становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

С решение № 482 от 04.12.2019г. по гр.д.№ 1655/2018г. Бургаският окръжен съд е уважил предявения от Националния статистически институт против [община] за установяване, че държавата е собственик на поземлен имот с идентификатор ..... с площ от 2541 кв.м.

С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. За да стигне до извод за липса на активна процесуална легитимация, въззивният съд е отчел, че ищецът се легитимира като правоприемник на Ц. при МС, на което с протокол № 8 от 28.04.1965 г. на изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет [населено място] е било отстъпено право на строеж за изграждане на почивна станция върху строително петно № ..... от комплекса „Атлиман“ край [населено място]. Предвид липсата на скица, план или схема за комплекс „Атлиман“ към датата на въпросното решение, е прието, че не може да се установи местоположението на терена, върху който е отстъпено право на строеж, съответно – идентичен ли е процесният имот със посоченото строително петно № ...... Посочено е още, че към 1965 г. държавните имоти са предавани на държавни учреждения по реда на чл. 15 П. (отм.) - по решение на Министерски съвет, каквото в случая не е налице. Поради това е прието, че НСИ, като правоприемник на Ц. при МС, не е субект, на който държавата е предоставила правото на управление и стопанисване на процесния имот, респективно няма качеството процесуален субституент.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят следните правни въпроси:

1.Когато държавата, в други обществено икономически условия, чрез свои органи и ведомства е предоставила на държавно ведомство управлението на имот и то го управлява в обема по чл.14 ал.3 ЗДИ като го владее, ползва и поддържа от името на държавата и за своя сметка и на своя отговорност, е ли това ведомство процесуален субституент на държавата, ако

-е налице порок в предоставянето,

-Липсват изрични документи за предоставянето, но са налице други такива, от които може да се направи обоснован извод за наличие на предоставяне,

-липсват документи, установяващи точното местоположение на имота, но ведомството владее именно предоставения му от държавния орган имот от момента на предоставянето, като го е застроил и липсва противопоставяне на трети лица и самата държава повече от 50 години,

• в исков процес по повод собствеността на предоставения имот, в който държавата участва, чрез законния представител на основание чл.24 ал.4 ГПК и поддържа становище, че е предоставила този имот.

2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички доказателства по делото.

3. Ролята на придобивната давност в полза на държавата, когато едно ведомство владее имот повече от 50 години е ли това ведомство процесуален субституент на държавата.

По втория въпрос се поддържа основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а по първия и третия – основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

С оглед мотивите на въззивното решение настоящият състав преценява, че следва да допусне касационно обжалване по първия и третия правен въпрос на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК обобщени и уточнени така: Има ли процесуална легитимация държавно ведомство, на което е предоставено оперативно управление на държавен имот по реда на НДИ /отм./, да предяви иск за признаване на правото на собственост на държавата като се позове освен на предоставено право на ползване, и на придобивна давност, когато липсват документи, установяващи точното местоположение на имота, но ведомството го владее от момента на предоставянето, застроило го е и липсва противопоставяне на трети лица и държавата повече от 50 години, а самата държава участва в исковия процес по повод собствеността на предоставения имот като трето лице – помагач и поддържа становището за придобивна давност.

Държавна такса по делото не следва да се събира, тъй като ищецът е държавно ведомство, което защитава публична държавна собственост.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение