Определение № 205 от 13.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 565/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Ц. Д. А. и В. Л. А. чрез адвокат Ч. обжалват определение № 44 от 07.902.2022 г. по ч.т.д. 1/22 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 260396 от 24.11.2021 г. по т.д. 164/19 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е отказано възобновяване на спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, производство по делото. Излагат съображения, че производството е спряно до приключване на наказателно производство срещу двама обвиняеми, единият, от които е П. Б. Ч.. Наказателното производство било образувано срещу двама извършители, единият П. Б. Ч., а другият И. С. Т.. С Постановление на Прокуратурата, производството срещу П. Б. Ч. било прекратено. Сочат, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в законна сила. Обвинителен акт бил внесен само срещу единия обвиняем. Доколкото в случая се търсела отговорност срещу застраховател, отговарящ за действията на П. Ч., намират, че в наказателното производство няма да бъде постановена присъда, която на основание чл. 300 от ГПК, да е задължителна за гражданския съд, разглеждащ отговорността на застрахователя, на основание договора за гражданска отговорност на П. Ч.. Спирането на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, се извършвало само в случаите когато не може със средствата на гражданския процес да се установи наличието на престъпни обстоятелства или обстоятелства, от значение за спорното право. Според касаторите осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК.

Спирането на делото нарушавало правата да получат обезщетение в кратки срокове, така както било предвидено в Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009 г.

Твърдят, че също така е нарушена и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Молят да се отмени обжалвания акт и делото да се върне за продължаване на производството по него.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставят следните правни въпроси:

1. Следва ли да има преюдициалност между наказателното и гражданското производство (еднакъв извършител/деликвент, едно и също деяние, един и същ вредоносен резултат), за да е налице основанието по чл. 229, т. 1, т. 5 от ГПК за спиране на гражданското дело? По този въпрос обосновават допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно разрешение на посочения правен въпрос в отклонение от разрешението, посочено в задължителната практика на ВКС, изразена в определения № 450 от 06.11.2020 г. по ч.т.д. 1446/20 г., ВКС, II ТО, определение № 733 от 11.11.2013 г. по ч.гр.д. 6790/13 г. на ВКС, IV ГО

Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ чрез адвокат К. И. оспорва частната жалба. Твърди, че е правилно определението. Наказателното производство не било приключило и поради това не била отпаднала причината за спиране на производството по гражданското дело. Изводът се основавал на представеното постановление за частично прекратяване на наказателното производство, от което било видно, че срещу И. С. Т. бил внесен обвинителен акт и образувано наказателно дело в Окръжен съд - Плевен. Правилен и обоснован бил възприетият от състава на въззивния съд извод, че решаването на спора по предявения пряк иск за обезщетяване на близките на пострадалия, зависело от установяване на факта, извършено ли е престъпление и кой е причинил смъртта на пострадалия при процесното ПТП, който факт не можел да бъде установен в гражданския процес. Не били налице и поддържаните основания за допускане касационно обжалване. Изрично заявява, че е налице присъда по нохд 761/21 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, която не била обжалвана, влязла в законна сила. Това пораждало основание за възобновяване на производството по гражданското дело.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани да обжалват определението страни, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Видно е от обжалвания акт, че е потвърден извода на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките за възобновяване на производството по делото, поради частично прекратяване на наказателното производство. Въззивният съд е приел, че производството по делото е спряно до приключване на наказателно производство по ДП 273/18 г. по описа на ОП – П.. Установено е частично прекратяване на наказателното производство с посочения номер по отношение на П. Б. Ч., но е констатирано и, че срещу И. С. Т. е внесен обвинителен акт, като е обвинен в извършено престъпление съгласно чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Прието е, че частичното прекратяване на досъдебното производство, причиняване по непредпазливост на смъртта на Л. Ц. А. при ПТП на 23.12.2018 г., по отношение на П. Б. Ч., не било основание за възобновяване на производството по делото, тъй като наказателното производство не било приключило. Правилното разрешаване на спора по делото, с предмет искове за обезщетение на родственици на загиналия при престъпление, изисквал установяване на факта, извършено ли е престъпление и кой е причинил смъртта на пострадалия при процесното ПТП, който факт не можел да се установи в гражданския процес. Наличието на наказателно производство, означавало, че е възможно да се постанови присъда, която да е задължителна за гражданския съд, на основание чл. 300 от ГПК и от значение за изхода на спора. Не били налице предпоставките, визирани в ТР 6/05.4.2006 г. по т.д. 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, което имало предвид окончателно прекратяване на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав констатира от данните по делото, че като част от първоинстанционното производството по гр.д. 164/19 г. по описа на Окръжен съд Плевен, е постановено определение № 60 270/16.07.2021 г. по ч.т.д. 1151/21 г. по описа на ВКС, I ТО, с което не е допуснато касационно обжалване на определението на Апелативен съд [населено място] за потвърждаване определението на Окръжен съд - Плевен, за спиране на производството, образувано по искова молба на Ц. Д. А., В. Л. А. срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, на основание чл. 229, т.5 от ГПК. С това влязло в сила определение е преценено, че посоченото наказателно производство, образувано срещу П. Ч. и И. Т., е преюдициално спрямо образуваното гражданско дело (с предмет искове на Ц. А. и В. А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Л. А., предявени срещу застрахователя ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, на основание договор за гражданска отговорност на автомобилистите). Преценката за преюдициалност на наказателното производство е направена преди частичното прекратяване на наказателното производство спрямо един от твърдените извършители на престъпление.

Допускането на касационно обжалване на определенията, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. В настоящия случай, при извършената служебна проверка, не може да се установи основание за допускане касационно обжалване, поради вероятност, постановеното определение да е нищожно или вероятност да е постановен недопустим съдебен акт – основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК.

Касаторите считат, че по делото е разрешен правен въпрос, относно преюдициалност на наказателно производство, спрямо исков процес за разрешаване на гаржданско-правен спор. В случая, предмет на обжалване не е определението за спиране на производството по делото, а е актът на съда за отказ да се възобнови спряното производство, на основание чл. 230 от ГПК. Следователно въпросът, който е включен в предмета на делото (след постановеното определение за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, т. 5 от ГПК) е налице ли са предпоставките за възобновяване на производството.

В случая, съдът е бил сезиран с искане за възобновяване на производството по делото, на основание чл. 230 от ГПК, приел е, че частичното прекратяване на наказателното производство спрямо едно от лицата, за които е изследвано извършили ли са престъпление, не изпълва хипотезата – да са отпаднали пречките за продължаване на исковото производство, т.е. да е приключило наказателното производство. Въпросът за наличието на преюдициалност е разрешен с постановеното определение за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, т. 5 от ГПК. С това определение е преценено, че повдигнатите обвинения срещу двама извършители за описаните противоправни действия, предмет и на исковото производство срещу застраховател, са преюдициални. Не е направено разграничение между обстоятелствата, които са от значение за спора, извършени от всеки от двамата обвиняеми.

Решаващият извод на съда, в обжалваното по настоящето дело определение, е свързан с липсата на предпоставки за възобновяване на производството по делото, поради частичното прекратяване на наказателното производство, поради това, че от значение е кой е извършил на деянието, факт, който ще се установи с влязлата в сила присъда, задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК. Прието е, че частичното прекратяване на наказателното производство не е довело до отстраняване пречките по движение на делото.

В случая, поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, правен въпрос е разрешен с определението за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, т. 5 от ГПК. А не е разрешен с обжалваното в настоящето производство определение. Въззивният съд, в разглежданото в настоящето дело определение, е отрекъл да са налице предпоставки за възобновяване на производството по делото, тъй като наказателното производство, макар и прекратено частично, е от значение за исковия процес, защото ще установи кой е деецът за посочените в исковата молба факти. Поставеният от касаторите правен въпрос засяга наличието на преюдициалност на наказателния процес и не може да се свърже с предмета на произнасяне от въззивния съд – отпадане на отрицателната процесуална предпоставка за разглеждане на иска. Още повече, че въпросът за преюдициалност е разрешен с определението по чл. 229, т. 5 от ГПК, по отношение на наказателното производство в цялост, образувано срещу двамата обвиняеми, а следователно и по отношение на всеки един от обвиняемите. Въззивният съд, в обжалваното определение, не преценява отново преюдициалността на наказателното производство, а приема, че наличието на наказателно дело, дори срещу единия от обвиняемите, не води до извод за наличие на предпоставки за възобновяване на производството по делото. Поради това поставеният правен въпрос за наличието на преюдициалност, не е разрешен от въззивния съд и не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, общо основание за допускане касационно обжалване следва да се обоснове от касатора, не може да се формулира служебно от съда. Правният въпрос, който може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване, е този, който е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд, по начин, обусловил изхода на конкретния спорен въпрос. В случая касаторът не е посочил правен въпрос, свързан с предмета на производството, на основание чл. 230 от ГПК, както и обусловил крайния извод по посочения процесуален въпрос. Освен това, дори и да се приеме, че възобновяването е свързано с преценка дали след частичното прекратяване на производството по наказателното дело, продължава да е налице преюдициалност или е отпаднала пречката за разглеждане на исковите претенции, то тази преценка е свързана с правилността на определението на въззивния съд, която не може да се извърши, ако не се прецени наличието на основание за допускане касационно обжалване. Поради това, че касаторът не е обосновал правен въпрос, представляващ общо основание, не следва да се допуска до касационно обжалване определението на АС-Велико Търново.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното определение.

Върховният касационен съд на Р България