Определение № 3840 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 613/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. О. и А. О., чрез процесуалния им представител адв.С. С., срещу решение №203/31.10.2022г., постановено по в.гр.д.№366/2022г. по описа на Окръжен съд – гр.Ловеч, с което е потвърдено решение №260015/28.06.2022г., постановено по гр.д.№177/2020г. по описа на Районен съд – гр.Ловеч, с което е отхвърлено искането на касаторите за тълкуване на влязлото в законна сила решение №260006/17.08.2020г. по гр.д.№177/2020г. на РС-гр.Ловеч. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е явно неправилно и се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се тълкува влязлото в законна сила решение на първоинстанционния съд. Ответницата С. В. не е депозирала отговор на подадената жалба в предвидения от процесуалния закон срок. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че с решение № 260006/17.08.2020г., постановено при условията на чл.237 ГПК, е признато за установено на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на ответницата С. В. В., че ищците Д. В. О. и А. И. О. са собственици по силата на наследство, давностно владение и уредени регулационни отношения на 41 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор № ***, а към настоящия момент попадащи в югозападната част на имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД - 18-29/01.04.2009 г. на ИД на АГКК – София, както и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилното заснемане на тази част от имота като част от имот с идентификатор № ***, ведно с всички законни последици.За неразделна част от решението е обявена комбинираната скица към заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице инж.В. П. на л.60 от делото. В процесния случай волята на съда, обективирана в диспозитива на решението е ясна, макар и препращаща към скицата на вещото лице, обявена за неразделна част от съдебния акт.В рамките на това производство не е налице процесуална възможност за отстраняване на грешката, допусната от вещото лице в изготвената към СТЕ комбинирана скица и е недопустимо чрез искане за тълкуване на съдебното решение да се измени постановеното такова, тъй като съгласно чл.246 ГПК волята на съда е неоттегляема.Тълкуването представлява дейност по изясняване на действителната воля на съда при влезли в законна сила решения, в случай, че диспозитивът на решението е неясен, съдържа противоречие или двусмислие.Целта на тълкуването е решението да бъде изпълнено правилно, но чрез тълкуване не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт.Тълкуващият съд не може да извършва нова, различна преценка на фактите и доказателствата, като и да цени нови такива.Недопустимо е чрез тълкуване да се пререшава спора, като се променя ясно обективираната воля в съдебното решение.Констатираната впоследствие от страните грешка в скицата на вещото лице, обявена за неразделна част от влязлото в сила решение, не може да бъде поправена по пътя на тълкуването.Недопустимо е при наличие на влязло в законна сила съдебно решение, съдът да назначава нова експертиза за отстраняване на допусната грешка при постъпила молба с правно основание чл.251 ГПК, както и да обсъжда представената комбинирана скица на инж.К.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, се твърди, че въззивното решение е явно неправилно, тъй като волята на съда в решението, чието тълкуване се иска, е неясно изразена, което води до невъзможност същото да бъде изпълнено. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че може да бъде констатирана пряко и единствено от съдържанието на акта на съда, без анализ на извършените от страните и съда процесуални действия, както и без анализ на събраните по делото доказателства. От съдържанието на диспозитива на решение №260006/17.08.2020г., постановено по гр.д.№177/2020г. по описа на РС-гр.Ловеч, е видно, че е уважен предявеният от Д. О. и А. О. срещу С. В., иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, по отношение на 41кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор №***, а към настоящия момент, попадащи в югозападната част на имот с идентификатор №***.Първоинстанционният съд е обявил за неразделна част от настоящото решение комбинираната скица на в.л. В.П. към заключението на СТЕ – л.60 от делото. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР има за цел да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.В исковата молба са били наведени твърдения, че е налице грешка в кадастралната карта, което означава, че предмет на делото е установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот.Тази реална част следва да бъде надлежно индивидуализирана в диспозитива на решението, тъй като заверен препис от влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т.1 от ЗКИР. В процесния случай са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Липсата на пълна индивидуализация на спорния предмет, което изисква посочване на координатите на граничните точки, между които се заключва процесната реална част от поземлен имот с идентификатор №***, неправилно заснета като част на имот с идентификатор №***, поражда съмнение дали решението на първоинстанционния съд е ясно, което от своя страна би довело до невъзможност да бъдат приложени неговите правни последици/зачитане на формираната по делото сила на присъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост/. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение