Определение № 3183 от 24.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1375/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. З. Д., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1462 от 01.12.2022 г. по гр.д.№ 1210/ 2022 г., с което частично е отменено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 13495/ 2020 г. и като краен резултат е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 8 000 лв до уважения в първата инстанция размер от 18 000 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото. Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца, а от ответника е обжалвано само в частта, в която искът е уважен за разликата над 8 000 лв., поради което е влязло в сила в частта, в която искът е уважен до размер 8 000 лв и в частта, в която е отхвърлен за разликата над 18 000 лв до пълния предявен размер от 28 000 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателката поставя правните въпроси „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?“; „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“; и „Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на материалноправния спор и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортно произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно- релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?“. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Ответната страна Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и здраве“ АД оспорва жалбата с доводи, че поставените въпроси са неотносими към процесния случай и че никой от тях не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. За неотносима счита и съдебната практика, на която жалбоподателката се позовава. Излага и доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд приел, че в частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила и че формира сила на пресъдено нещо относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество. Спорът пред него се свеждал до справедливия размер на дължимото обезщетение и относно наличие на съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат. Възражението на ответника, че при настъпване на пътно-транспортното произшествие /ПТП/ ищцата не се съобразила с разстоянието на приближаващия се автомобил, неговата скорост на движение и пътната обстановка, съдът отхвърлил като неоснователно. Посочил, че при установения механизъм на ПТП, ищцата пресякла по пешеходна пътека двете ленти за движение в едната посока и била блъсната от автомобила на деликвента, пътуващ в другата посока. Водачът имал възможност да спре и да пропусне пешеходката. ПТП се дължало само на поведението на водача на лекия автомобил, който имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати сблъсъка. Пешеходката не е извършила рискови противоправни действия, с които да е допринесла за настъпването на ПТП. По спора за размера на справедливото обезщетение, съдът съобразил че при ПТП на ищцата били причинени контузия и оток на главата, травматично отделяне на част от окосмената покривка; охлузване, оток и кръвонасядане на лявото рамо, лявата мишница, левия лакът и предмишницата; кръвонасядане на лявата лопатъчна област на гърба; посттравматичен бурсит /възпаление/ на околоставната торбичка на лявото рамо; счупване на опашната кост в долната част без разместване. За тези травми не било провеждано оперативно лечение, нито болнично такова. Проведено било консервативно лечение - покой по гръб с невъзможност за сядане. Счупването е зараснало за около месец, а общо възстановителния период продължил два месеца. Интензитетът на търпените от ищцата болки и страдания бил по-голям в първите две-три седмици, като болките намалявали постепенно във времето. Към момента на настъпване на ПТП ищцата била на 23 години и то довело до влошаване на психическото й състояние - изпитвала страх за безопасността при движение по пътищата. Към момента здравословното състояние на ищцата е напълно възстановено. Като взел предвид тези обстоятелства и обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие, съдът приел, че сумата 15 000 лв. би обезщетила адекватно ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. Извънсъдебно били платени от застрахователя 7 000 лв, оставали да се дължат още 8 000 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер счел иска за неоснователен, тъй като нямало доказателства за търпени болки и страдания по продължителност и интензитет в по- голям обем. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, формулираните правни въпроси са обуславящи, но са разрешени от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, включително тази, на която се позовава жалбоподателката в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Съдът е съобразил, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., I т.о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.К 3902/ 2014 г., IV г.о. и цитираните в него/. Съдът е съобразил също, че за да определи справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди дължи изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Възприетите нива на застрахователно покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства /решение № 50042/ 10.05.2023 г. по т.д.№ 342/ 2022 г., I т.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което не е налице допълнителното основание по т.1 ал.1 на чл.280 ГПК и няма основания касационното обжалване да бъде допуснато. По тези съображения Върховният касационен съд