Определение № 23 от 15.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1045/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.Б., Румъния против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 11 от 13.01.2017 г., по в.т.д.№ 635/2016 г. ,с което след отмяна на първоинстанционния съдебен акт на Варненския окръжен съд № 502/24.06.2016 г., по т.д.№ 799/2014 г. в неговата отхвърлителна част по обективно кумулативно съединените искове на [фирма], [населено място] основани на чл.79, ал.1 ЗЗД и на чл.86, ал.1 ЗЗД, е осъден настоящия касатор, в качеството му на ответник по спора, да заплати на ищцовото търговско дружество сумите: 2 416 000 лева – цена на пакета подлежащи на изкупуване 122 792 бр. обикновени поименни акции с право на глас, всяка с номинал 10 лв. и представляващи 25.0001% от капитала на [фирма], [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2011 г. до окончателното и изплащане; 395 819.32 лв. - обезщетение за забава върху стойността на неизкупените акции за периода 20.09.2012 г. - 29.04.2014 г. и 271 286 .97лв. – деловодни разноски за двете съдебни инстанции, а в отхвърлителната му част по предявения при условията на евентуалност конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд е обезсилено, като недопустимо. Със същото решение е осъден ищеца [фирма], [населено място] да изпълни едновременно с [фирма], гр.Б., Румъния, като прехвърли на последния същите изкупени акции и му ги предаде надлежно джиросани. С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение, който порок, касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран както с липса на изискуемата се от процесуалния закон индивидуализация на предявените искове – непълнота, обусловила произнасяне от страна на въззивната инстанция по нередовна искова молба, така и с извършено недопустимо изменение в основанието на първоначално заявеното облигационно възражение за задържане по чл.90, ал.1 ЗЗД. При условията на евентуалност касаторът поддържа и оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт на Варненския апелативен съд, поради допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Позовавайки се отново подробно на въведените с касационната жалба оплаквания в пространното си изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на множество, определени за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1.” Допустимо ли е решение, с което въззивният съд се е произнесъл по изменение на основания по вече направено възражение, заявени едва пред въззивната инстанция?”; 2 .” Легитимира ли се ищецът по осъдителен иск за реално изпълнение/ плащане цената на акции по договор за продажба, без да е прехвърлил/ джиросал/ акциите, предмет на продажба, без да ги е индивидуализирал в договора за продажба и в исковата молба и без да е доказал пред съда, че притежава в оригинал надлежно издадени поименни акции или временни удостоверения, както и че е в състояние валидно да ги прехвърли към датата на договора за продажба, респ. до приключване на устните състезания?”; 3 .„ Действителен ли е и поражда ли действие договор за бъдещо прехвърляне/ продажба/ на поименни акции, без същите да са индивидуализирани по брой, вид номер, дата на издаване или временно удостоверение за тях – нито към датата на сключване на договора, нито по – късно в исковото производство, заведено по иск за реално изпълнение, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД?”; 4.” Действителен ли е договор за покупко- продажба на поименни акции, в който страните не са уговорили точна цена на акциите, нито като конкретна цифра, нито като вaлута, а посоченият показател за изчисление на цената е променлива величина / EBITDA/, когато не е определено към кой момент да бъде изчислена и страните нямат уговорка за предоставяне правото на определяне на цената на трето лице или на съда?”; 5. ”Може ли съдът да определи към кой момент и на базата на кои показатели да се изчислява цената на поименни акции, при липса на ясни и точни уговорки между страните относно цена и предмет на договор за прехвърляне на поименни акции?”; 6. ” Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват, като се отчита действителната воля на страните с оглед цялостното му съдържание и може ли съдът при такова тълкуване да замести липсващата клауза в договора, относно съществен елемент – цената и нейната валута в договора, начина на определянето и, към кои показатели, както и към кой период или момент да бъде определена?”; 7.” Следва ли с тълкуване да бъде преодоляна липсата на определени или ясно определени уговорки относно съществените елементи на сделката, неопределена цена на поименни акции и липса на ясна уговорка за начина и момента на определянето и, като се ползва правилото на чл.326, ал.2 ТЗ?”; 8. ” Приложима ли е разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ, когато в договора не е определена цена на поименни акции, не е посочена точна цена, начин на определянето и, както не е определен момент, към който да бъде определена?”; 9 .” Може ли без изрично съгласие на страните по договор за продажба на поименни акции, съдът да приеме за база за изчисление цена на поименните акции да служат показатели от Годишния финансов отчет, който не е приет от ОС на акционерите по реда на чл.221 ТЗ?”; 10 .” Основателен ли е иск на кредитор по договор за продажба на поименни акции, с едновременност на изпълнение на престациите, да поиска реално изпълнение, заедно с мораторно обезщетение, без той да е изпълнил или да е предложил изпълнение на собственото си насрещно задължение и без да е заявил извънсъдебно право на задържане?”; 11 .” Основателен ли е иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.89, ал.1, пр.1 ЗЗД, когато именно ищецът е кредитор по един двустранен договор за продажба на поименни акции, с едновременно изпълнение на престациите, но не е изпълнил или не е предложил изпълнение на собственото си насрещно задължение и не е заявил извънсъдебно право на задържане на собствената си престация?”; 12.” Следва ли съдът, при осъждане за едновременно изпълнение на задълженията и на двете страни по договор за продажба на поименни акции, да постанови същата едновременност и по отношение на дължимите лихви за забава, както до завеждане на исковата молба, така и след това?”; 13.” Съществува ли процесуална възможност за ищеца, при предявен от него осъдителен иск за реално изпълнение по договор за продажба на поименни акции, да заяви право по чл.90, ал.1 ЗЗД за собствената си престация?”; 14 .” Следва ли съдът по заявено възражение за неизпълнен договор от самия ищец по осъдителен иск за реално изпълнение да постанови съвместно осъждане на страните за изпълнението на насрещните им престации само по искане на ищеца/ при условие, че няма насрещен иск от ответника за изпълнението от ищеца/?”; 15.” Приложимо ли е упражняването на възражението по чл. 90 ЗЗД за престацията на продавача по договор за продажба на поименни акции и по отношение на кое от задълженията на продавача може да се упражни- на джирото на акциите или на предаването им на купувача?”; 16.” Надлежно ли е упражнено възражението на ищеца-продавач по чл.90, ал.2 ЗЗД, основано на единствено твърдение за спор относно размера на цената по договор за продажба, при липса на доказателства за опасност от неплащане?”; 17.„ Длъжен ли е въззивният съд да даде вярна правна квалификация,като се обсъдят релевантните за спора факти, доказателствата и доводите на страните, както и да изложи собствени съображения по релевантната фактическа обстановка и за допуснатите нарушения на материалния закон и съществените процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение?”; 18.” Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?”; 19. „ Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения, съответно да следи за правилното разпределение на доказателствената тежест? ”; 20. „ В случай, че е допустимо ищецът да заяви възражение по чл.90 ЗЗД за неизпълнената си престация и да поиска едновременно осъждане с ответника, кой е крайният момент за ищеца да заяви това възражение по търговски спор? ”; 21. ” Допустимо ли е изменение на основанието/ квалификацията/ на възражение за неизпълнен договор по инициатива на ищеца –въззивник пред втората инстанция, като се премине от иск за съвместно осъждане по чл.90, ал.1 ЗЗД към ново възражение за приложимост на чл.90, ал.2 ЗЗД?” и 22. „ Следва ли въззивният съд да се произнася по доводи и твърдения,релевирани за първи път във въззивната жалба?” Като израз на твърдяното противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирана конкретна задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и множество съдебни актове на отделни състави на ВКС,ТК и ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК. За илюстрация на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, въведен по отношение на част от поставените въпроси едновременно със селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са цитирани и приложени ТР № 3/73 г. на ОСГК на ВС и казуална практика на ВКС, постановена при действието на ГПК/ отм./ Допълнителната процесуална предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, сочена като приложима към част от поставените материалноправни въпроси наред със селективните основания по т.1 и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, е мотивирана с възпроизвеждане на законовия и текст. Ответникът по касационната жалба не заявява отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, предвид цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове и търговския характер на делото, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, в частта му предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел за безспорно между страните по делото акционерното им участие в [фирма], [населено място] и първоначално притежаваните от всяка от тях 50% от дружествения капитал. За безспорен е приет и факта, че по силата на валидно сключен помежду им договор от 03.11.2009 г. ответникът е закупил и заплатил 25% от акциите на ищеца, придобивайки по този начин качеството на мажоритарен собственик в [фирма]. С оглед твърдяните в исковата молба факти, изложеното в депозирания по реда на чл.133 ГПК отговор и представеното с него удостоверение на [фирма] /л. 459 - т.ІІ/ Варненският апелативен съд е счел за безспорно установен в хода на делото и факта, че към датата на предявяване на исковите претенции ищцовото търговско дружество се явява собственик на 122 792 бр. обикновени поименни акции, представляващи 25.0001 % от капитала на [фирма], в което акционерът [фирма], гр.Б., притежаващ 368 374 бр. обикновени поименни акции с право на глас и с номинал 10 лв. всяка, е с акционерно участие от 74 9999 %. Позовавайки се на изрично постигнато между съконтрахентите съгласие, обективирано в чл.5 от процесния договор № 118/03.11.2009 г., според което след 31.12. 2011 г. [фирма] има право да предложи на акционера [фирма] /Г./и останалата част от притежаваните от него акции, които последният се задължава да купи на цена, равна на 4 пъти EBITDA и че сделката ще се извърши и цената ще се плати до три месеца след постъпилото предложние, без Г. да има опция /право да иска/ закупуване, въззивният съд е счел, че в тежест на ответника е надлежно възникнало твърдяното в исковата молба задължение за заплащане продажната цена на предложените му за изкупуване обикновени поименни акции, притежавани от ищеца. Тълкувайки волята на страните с оглед съдържанието на договорната клауза на чл.5 и целта, изразена в процесния договор, решаващият състав на Варненския апелативен съд е изградил правен извод, че договорената между страните продажба не е нищожна, поради липса на предмет, каквото възражение е въвел ответникът, тъй като посочената продажна цена, изчислима на база оперативна печалба /EBITDA/ на акционерното дружество е в достатъчна степен определяема, а доколкото предложението за изкупуване след датата 31. 12. 2011 г. е изцяло във волята на ищеца, то ясен е и моментът на определяне на възприетия базов показател. С оглед на така приетите за установени по делото факти въззивният съд е счел за единствено спорен между страните в процеса въпроса за приложимостта на конкретния ГФО за 2011 г., на [фирма] – база за изчисление цената на финансовия показател EBITDA – по одобрения от СД на 05.07.2012 г. или по коригирания и приет на 09.08.2013 г. от ОС на акционерите. Позовавайки се на императивните изисквания, въведени с чл.40, ал.1 от Закона за счетоводството/сега отм./, но приложим в отношенията между страните, за вида и крайния срок до който търговците по см. на ТЗ следва да публикуват годишните си финансови отчети и годишните доклади за дейността си и на констатациите в допуснатите и приети по делото основни и допълнителни заключения на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, решаващият състав на Варненския апелативен съд е приел, че след одитиране на ГФО за 2011. от независим финансов одит и след изтичане на законния срок за публикуването му в търговския регистър – 31.07.2012 г., ответникът, независимо от мажоритарния си пакет акции, не е имал законово основание да предприеме коригиране на изготвения и вече приет от СД на [фирма] ГФО за 2011г. и да го предложи, след ново одитиране от същия независимия финансов одит, изготвил и първоначалния, на ОС на АД за приемането му значително по- късно от посочения в ЗСч/ отм./ срок. Изложени са съображения, че доколкото извършените корекции са видимо предприети с цел увеличаване разходите с лихви и неустойки, дължими от АД на свързани с ответника лица – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], които намаляват съответно приходите и показателя EBITDA – база за продажната цена на процесните предложени за изкупуване акции, то корекцията на втория ГФО е в нарушение на чл.63, ал.1 ЗЗД и по арг. от чл.289 ТЗ, е непротивопоставима на ищцовото търговско дружество, като продавач. Според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт допълнителен аргумент в подкрепа на приетата привидност на процесните задължения, материализирани в съставените след одитиране и одобряване на първоначалния ГФО 2 бр. фактури от 2013 г., обосновали преразглеждането му, се явява както несъгласието на финансовия одит със задължението по същите, така и липсата на предприето от АД събиране на отразените в тях вземания и последвалото им закриване в протокол за прихващане през 2016 г. Затова за меродавен в отношенията между страните въззивната инстанция е приела първоначалния ГФО за 2011 г. и съобразявайки данните от същия за финансовия показател EBITDA е счела за основателен иска за реално изпълнение до размера на сумата 2 416 000 лева. Съобразно изхода на делото по главния иск за дължимата главница, като основателен до размера на присъдената сума е преценен и иска, основан на чл.86, ал.1 ЗЗД. Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД Варненският апелативен съд е обезсилил решението на В., постановено по същия. Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. І. По допустимостта на обжалваното въззивно решение: Обосновавайки искането си за достъп до касация с недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради нередовност на исковата молба, с която е предявен иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предвид липсата на индивидуализация на заявените от ищеца за продажба поименни акции по вид, емисия, номера и поредност на издаването им и противоречие между обстоятелствена част и петитум, по която въззивният съд се е произнесъл, касаторът се позовава на отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и формирана по реда на чл.290 ГПК, израз на която са цитираните от касатора решения № 247 от 18.06.2012 г., по гр.д.№ 449/2011 г. на І г.о.; № 145а от 17.11.2010 г., по т.д.№ 531/2009 г. на ІІ т.о. № 494 от 15.06.2010 г., по гр.д.№ 673/2010 г. на ІV г.о. и № 162 от 09.07.2012 г., по гр.д.№ 1260/2011 г. на ІІ г.о.. Вторият въпрос, свързан с доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното въззивно решение, е поради изменение основанието на своевременно заявеното от ищеца възражение по чл.90, ал.1 ЗЗД, едва пред въззивната инстанция. Твърдението е, че приемайки за разглеждане същото въззивният съд е процедирал в несъответствие с формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решения: №127 от 25.08.2015 г., по гр.д.№ 3806/2014 г. на І г.о.; № 132 от 5.11.2010 г., по т.д.№ 896/2009 г. на І .т.о., както и т.4 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, когато съществува вероятност обжалваният акт на въззивния съд да е недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта се извършва с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба. Такава вероятност за недопустимост на въззивно решение на Варненския апелативен съд в случая отсъства. В подадената пред В. искова молба ищцовото търговско дружество е изложило подробно обстоятелствата, на които основава заявените в обективно кумулативно съединяване искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 2 416 000 лв главница и 395 819.32 лв., обезщетение за забава за периода 20.09.2012 г. -29.04.2014 г., като е посочило, че претендира ответникът да изпълни реално задължението си по сключения помежду им договор от 03.11. 2009 г., съобразно отправена му и надлежно получена от него покана за изпълнение от 19.06.2012 г., с която е упражнило правото си по чл.5 от договора да предложи за продажба своите притежавани към този момент обикновени поименни акции, представляващи 25.0001 % от капитала на [фирма]. При условията на евентуалност е заявило и конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. С оглед отговора на ответника, с който е оспорена валидността на сочената облигационна връзка между страните и произтичащо от нея изискуемо парично задължение в размер на претендираната сума, ищцовото търговско дружество е депозирало и допълнителна искова молба, подробно пояснявайки отношенията между страните по процесния договор, възразило е срещу твърденията за неговата и е поискало с решението си съдът да се произнесе и по възражението му за упражненото от него право по чл.90, ал.1, пр.2 ЗЗД, като го осъди да изпълни едновременно с длъжника, при уважаване на главния иск, основан на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД. Изложените в първоначалната и в допълнителната искови молби подробни факти и обстоятелства, като основание на предявените първоначални искови претенции – главна и акцесорна, в които не е налице несъответствие между обстоятелствена част и петитум, нито е налице противоречие в твърденията на страната и приложените от нея доказателства са дали основание на В. и на въззивния съд да приемат исковата молба за редовна, съобразена с изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и да се произнесат по възникналия между страните правен спор, вкл. и по своевременно въведеното облигационно възражение за задържане чл.90, ал.1, пр.2 ЗЗД. Следователно, доколкото данните по делото не сочат нито на нередовна искова молба, нито на предприето недопустимо изменение на предявения главен иска, сочените основания за вероятна недопустимост не могат да обусловят искания достъп до касационен контрол. Преценявайки редовността на исковата молба и допустимостта на предявените искове въззивният е процедирал в пълно съгласие с цитираната задължителна практика на ВКС, поради което отсъства и поддържаният селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Не обосновават приложното поле на касационното обжалване и групата процесуалноправни въпроси, свързани със задълженията на въззивната инстанция на съд по съществото на спора, по отношение на които едновременно са въведени критериите за селекция по т.1 и по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие със задължителните за съдилищата постановки в т.1 и т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС Варненският апелативен съд се е произнесъл по наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, като е подложил на самостоятелна преценка и ангажираните от тях, относими към спора доказателства, при съблюдаване на въведената с чл.154, ал.1 ГПК и разяснена им с доклада на В. доказателствена тежест. Видно от съобразителната част на обжалвания съдебен акт решаващият състав на въззивната инстанция е изложил подробни съображения по всички спорни по делото въпроси, имащи значение както за материалноправната легитимация на ищеца на собственик на процесните обикновени поименни акции, която ответникът е оспорвал, така за действителността на договорната клауза на чл.5 от договора между страните, за изискуемостта на дължимата по него престация и за действието на упражненото от ищеца право на задържане, като е мотивирал становището си за приетата определяемост на договорената от съконтрахентите цена е достатъчно определима и неприложимостта на коригираният ГФО на [фирма] за 2011 г.. Доколкото Варненският апелативен съд не е приел и по никакъв начин, че едва във въззивното производство страната - ищец може да изменя основанието на предявения иск, респ. да променя основанието на своевременно заявеното си възражение по чл.90, ал.1 ЗЗД твърдяното несъответствие със задължителната практика на ВКС е недоказано. Дали така извършената преценка на доказателствения материал, обаче, е достатъчно обосновавана и процесуално законосъобразна е въпрос, който относим към правилността на обжалваното въззивно решение не подлежи на разглеждане в производството по селектиране на касационните жалби, съгласно изрично направеното в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС разграничение между предпоставките за достъп до касация и основанията за касационно обжалване, обстоятелство, останало несъобразено от касатора. По отношение на въпрос № 1 съставът на касационната инстанция е изразил съображенията си при преценка вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение, с оглед твърдяния от касатора порок за недопустимо изменение във въззивното производство на заявеното възражение, поради което счита, че не следва отново да го обсъжда. Въпрос № 2 е некоректно формулиран, доколкото изрично в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, въззивната инстанция, позовавайки се на изложените доводи в отговорите на ответника на първоначалната и допълнителна искови молби и на приложеното с първата от тях писмено доказателства за акционерното участие на ищеца в [фирма] е приела за доказана изискуемата се материалноправна легитимация на същия на собственик на процесните 122 792 бр. обикновени поименни акции с право на глас, представляващи 25.0001% от капитала на [фирма]. Но дори и да се приеме, че така поставеният правен въпрос попада в очертаното с чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване, то недоказано по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираното в тази вр. решение № 43 от 15.04.2015 г., по т.д.№ 892/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС е даден отговор на въпроса дали поражда транслативно действие договор за прехвърляне на акции на приносител, сключен преди същите да са издадени и при липса на надлежно издадени временни удостоверения, годни за прехвърляне по реда на чл. 187, ал.2 ТЗ, какъвто въобще не бил предмет на разглеждане в обжалвания съдебен акт. С решение № 29 от 07.10.2010 г., по т.д.№ 744/2008 г. също е даден отговор на въпрос, свързан с приложението на чл.187, ал.3 ТЗ и действието на прехвърлянето на временни удостоверения, както и е разрешен въпроса за доказателствената стойност на ксероксното копие, респ. на официално заверения препис от временно удостоверение, каквито въпроси нито са били предмет на обсъждане от Варненския апелативен съд, нито се включват в предмета на спора, с който този съд, респ.В., е бил сезиран. Материалноправните въпроси с № 6 и с № 7 относими към тълкуването на договора и свързани с приложението на чл.20 ЗЗД следва да бъдат отнесени към приложното поле на касационното обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са от значение за изхода на делото. Неоснователно по отношение на тях е поддържаното противоречие със задължителната съдебна практика – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е изследвал действителните отношения между страните, обсъждайки съдържанието на договорната клауза на чл.5 от процесния договор във вр. с чл.4 от същия и неговата цел, съобразно общото правило на чл.20 ЗЗД. Обстоятелството, че с изведения въз основа на тълкуването извод, обосноваността на който касаторът оспорва, решаващият състав на въззивния съд не е възприел довода на ответника за неопределеност на дължимата покупна цена на процесните предложени от ищеца обикновени поименни акции, за да отсъства един от съществените елементи на сделката, отразяващи се на действителността и, не означава,че разпоредбата на чл.20 ЗЗД е приложена в отклонение от формираната задължителна практика на ВКС, вкл. цитираната от касатора и е прието, че в правомощията на решаващия съд да замени липсващата воля на съконтрахентите, респ. да приложи и в разглежданата хипотеза правилото на чл.326, ал.2 ТЗ. Материалноправните въпроси № 4, № 5, № 8 и № 9 освен, че са некоректно зададени са и изцяло хипотетични, доколкото въззивният съд изрично е приел,че страните са уговорили цена за процесните поименни акции, която е достатъчно определима. Обосноваността на този извод на въззивната инстанция, която всъщност касаторът оспорва, не обуславя приложното поле на касационното обжалване, поради отсъствие на идентичност между основанията по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС от значение за изхода на спора по см. на чл.280, ал.1 ГПК са материалноправните и/ или процесуалноправни въпроси, които включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, са обуслови решаващата правна воля на съда, обективирана в постановения краен правен резултат. Този правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК от значение за изхода на делото и за формиране решаващата воля на съда, е неотносим към правилността на обжалваното решение, към възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или към обсъждането на събраните по делото доказателства, тъй като във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат единствено правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти. С оглед мотивите на въззивния съд нямат обуславящо значение за решаващата му правна воля и останалите, поставени от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. Същите не са били предмет на обсъждане, поради което и не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Така, както са зададени тези въпроси може да са важни и да са добра основа за теоретична разработка, свързана с приложението на чл.90, ал1, пр.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза, но отговорът им не би могъл да обуслови различен правен резултат по конкретния правен спор. Когато поставеният въпрос е въведен с оглед становище на страната, т.е., извън решаващите мотиви на въззивното решение, както е в настоящия случай, с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата му е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания, в който смисъл са и задължителните разясненията в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК. Отделен в тази вр. е въпросът, че в съдебната практика и правна доктрина не съществува спор, че договорът за продажба на акции -консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален,не включва като елемент от фактическия си състав плащането на цената и прехвърлянето на собствеността върху акцията, чрез джиросване, респ. предаване. Доколкото последните следват по време осъществяването на волеизявленията и в този см. не са определящи, а обуславящи елементите на договора, те не влияят на съдържанието на неговите правни последици. Затова и транслативният ефект на този договор, който няма вещно действие, е отложен във времето - до осъществяване на прехвърлителния за съответния вид акция способ и с това разбиране въззивният съд изцяло се е съобразил, произнасяйки се по основателността на възражението по чл.90, ал.1, пр.2 ЗЗД. С оглед изложените съображения единствено за прецизност следва да се посочи, че при наличие на задължителна практика на ВКС по правен въпрос, свързан с приложението на конкретна законова разпоредба, селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо. Неприложим е, при формирана задължителна практика на касационната инстанция, по отношение на която не е доказана необходимост от осъвременяване или промяна, поради настъпило изменение в обществено –иконимическите условия или законодателство, при които е била създадена, и критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на който последен касаторът се е позовал бланкетно. Що се касае до фактическия състав на злоупотребата с право по чл. 289 ТЗ на който въззивният съд се е позовал, възприетото разрешение по приложението му е в пълно съгласие с константната практика на ВКС, изразена в решение № 1/ 10.02.2010 г., по т.д. № 372/2008 г. на І т.о. и мн.др., според която е необходимо във всеки конкретен случай, когато той произтича от търговска сделка, да бъдат разумно съчетани субективните критерии при оценка на поведението на страните с обективните критерии, установени в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски в срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не присъжда такива. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС