Определение № 620 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2699/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. А. срещу определение № 27511/ 21.11.19г., постановено по ч.гр.д. 14095/19г. на СГС, с което е потвърдено определение на СРС, с което делото е прекратено и е изпратено по компетентност на Пазарджишки районен съд. Иска се допускане на касационно обжалване с оглед точното прилагане на закона по въпроса: „Задължително ли следва при деликтна отговорност по чл. 70, ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. да се приложи местната подсъдност на чл. 108, ал.2 ГПК или ищецът има право на избор по чл. 105 ГПК във връзка с чл. 115, ал.1 ГПК?“ За да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо по поставения обуславящ правен въпрос да е необходимо тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена практика на ВКС по правния въпрос да е нужно нейното изменение поради промяна в законодателството или обществените отношения (т.р. №1/2010г. на ОСГТК). Настоящият състав на ВКС счита, че липсва допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните съображениия: Ищецът е предявил иск срещу ГД“ИН“ за установяване на пряка дискриминация спрямо него, извършена от затворническата администрация в затвора в [населено място], тъй като там се предлагало некачествена храна, а в затвора в [населено място] се предлагало качествена храна. Въззивният съд е приел, че компетентен да разгледа делото е Пазарджишки районен съд на основание чл. 108, ал.2 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения е мястото където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът съгласно чл. 108, ал.2 ГПК. Това е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, тъй като съдът следи служебно за подсъдността съгласно чл. 119, ал.3 ГПК. Нормата на чл. 108, ал.2 ГПК е специална и императивна, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, установена в чл. 115 и чл. 105 ГПК (в този смисъл за опр. №544/19г. на ІІІ ГО, опр. №48/21г. на ІV ГО, опр. №52/19г. на 5чл.съств на ВКС и ВАС). Въззивният съд е тълкувал закона в съответствие с практиката на ВКС и не са налице предпоставки за изменение на тази практика поради изменение на закона или на обществените отношения. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,