Определение № 161 от 24.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 525/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 т.2, ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. А. и С. М. А., подадена от процесуалния им представител – адвокат Д. Н., срещу разпореждане №260041 от 18.01.2021г., постановено по в.гр.д.№255/2020г. на Варненски апелативен съд, ГО, с което са върнати подадените от М. А., действаща чрез своя законен представител и от С. А., действаща със съгласието на своя законен представител, жалби против решение №260034/23.10.2020г. по в.гр.д. №255/2020г. на Варненски апелативен съд, обективирани в касационна жалба с вх.№261910/26.11.2020г. В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като пълномощникът на жалбоподателките в срок е изпълнил указанията на съдията-докладчик, дадени с разпореждане №260341/30.11.2020г., с което е оставена без движение касационната жалба по отношение на М. А. и С. А.. Сочи се, че на 18.12.2020г. - един ден след получаване на съобщението за разпореждането от 30.11.2020г., процесуалният представител на двете жалбоподателки е изпратил чрез куриерска фирма „Спийди“ АД два броя преписи от касационната жалба, единият от които за връчване на ДСП-Долни Чифлик, като пратката е била получена в деловодството на Варненски апелативен съд на 21.12.2020г. С частната жалба се представят два броя удостоверения за проследяване на пратка и два броя товарителници. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са представени писмен отговори на частната жалба от ответника ЗАД „Алианц България“ АД и от Дирекция социално подпомагане – [населено място]. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата следва да бъде уважена по следните съображения: На 26.11.2020г. – в едномесечния срок по чл.283 ГПК, е депозирана касационна жалба с вх.№261910/26.11.2020г. от ищците Сафинас И., А. И., М. А., С. А. и А. Я. срещу решение №260034/23.10.2020г., постановено по в.гр.д.№255/2020г. на Варненски АС. С разпореждане №260341 от 30.11.2020г. съдията-докладчик по делото е оставил без движение касационната жалба по отношение на М. А. и С. А. с указания към жалбоподателките в едноседмичен срок да представят още един брой преписи от касационната жалба и изложението по чл.280, ал.1 ГПК за връчване на ДСП - Долни Чифлик. С обжалваното разпореждане №260041 от 18.01.2021г. съдията-докладчик е върнал на осн. чл.262, ал.2, т.2 ГПК подадените от М. А. и С. А. жалби, обективирани в касационната жалба вх.№261910/26.11.2020г., посочвайки че не са отстранени в срок констатираните нередовности на касационната жалба. Съобщението за разпореждането от 30.11.2020г. с указанията, е връчено на процесуалния представител на М. и С. А. на 17.12.2020г. От представените с частната жалба писмени доказателства - удостоверения за проследяване на пратка и товарителници, може да се направи извод, че на 18.12.2020г. чрез адвокатската кантора на процесуалния представител на жалбоподателките, е бил изпратен плик с документи по в.гр.д. №255/2020г. на Варненски АС, получен в деловодството на съда на 21.12.2020г., независимо от приложената „докладна“ от съдебния деловодител Т. Н., в която се сочи, че същата не е получавала лично документи от куриерската фирма „Спийди“ АД. Съдът приема, че с пратката са доставени именно копия от касационната жалба и изложението по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото липсват данни за представени други документи с посочената пратка. Независимо от горното настоящият състав намира за неправилни указанията в разпореждането от 30.11.2020г. за необходимост от представяне на копия от касационната жалба и изложението към нея за ДСП - Долни Чифлик. Разпоредбата на чл.15, ал.6 ЗЗакр.Д, предвиждаща уведомяване от съда за делото на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, не обуславя качеството на страна в процеса (било то главна или контролираща) на ДСП - Долни Чифлик. Нито нормите на ЗЗакр.Д, нито тези на ГПК, не регламентират участието на дирекция "Социално подпомагане" като страна в процеса със съответните процесуални права на страните – в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д.№711/2015г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д.№4984/2014г. на ВКС, ІV г.о. и др. Ето защо касаторът не дължи представяне на препис от касационната жалба и изложението към нея за дирекцията и следователно непредставянето им не представлява нередовност на касационната жалба, обуславяща връщането й на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК. С оглед изложеното и като се има предвид, че касационната жалба на Сафинас И., А. И., М. А., С. А. и А. Я. с вх.№ 261910/26.11.2020г. е редовно администрирана като има приложен отговор от ответника ЗАД „Алианц България“ АД, касаещ обжалването на въззивното решение от всички жалбоподатели, както и че въз основа на нея е образувано т.д.№526/2021г. на ВКС, ІІ т.о., след отмяната на разпореждането, делото не следва да бъде връщано на апелативния съд за допълнително администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение