Определение № 50050 от 31.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2186/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, правоприемник на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество - КОНПИ) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 2 от 10.02.2022 г. по гр.д.№ 14/ 2020 г., с което частично е обезсилено и частично е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 1838/ 2016 г. и като краен резултат са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Д. Р. Г. на сумата в размер на 50 505,12 лв. представляваща внесен депозит по сметка свободен депозит, открит на 11.01.2012 г., закрит на 06.07.2012 г. в „Първа инвестиционна банка“ АД; за отнемане в полза на държавата от Р. Д. Г. на сумата 300 лв., внесени по депозитна сметка, открита на 11.01.2011 г. в „Инвестбанк” АД; сумата 2 897,93 лв., представляваща вноска от трето лице по разплащателна сметка, открита на 14.06.2006 г. в „Банка ДСК” ЕАД; сумата 34 359,04 лв., внесена в разплащателна сметка, открита на 05.06.2006 г., закрита на 05.07.2012 г. в „Първа инвестиционна банка“ АД; сумата 5 927,28 лв. внесена по свободен депозит, открит на 07.10.2010 г. в „Първа инвестиционна банка“ АД; сумата 107 431,83 лв. внесена но свободен депозит, открит на 11.01.2012 г., закрит на 04.07.2012 г. в „Първа инвестиционна банка“ АД; сумата 4 700 лв., внесена по свободен депозит, открит на 19.08.2009 г., закрит на 07.10.2010 г. в „Първа инвестиционна банка“ АД; сумата 50 000 лв., внесена за увеличаване на капитала на търговското дружество “Нюстрой” ЕООД, ЕИК[ЕИК].; сумата 75 000 лв., внесена за увеличаване на капитала на търговското дружество “Нюстрой” ЕООД, ЕИК[ЕИК]; и за отнемане в полза на държавата от Д. Р. Г. и Р. Д. Г. на северно крило на жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица], с РЗП за северно крило от 293,965 кв.м., състоящо се от партерен етаж със ЗП от 63 кв.м., първи и втори жилищен етаж всеки от тях със ЗП 77,34 кв.м. и подпокривно пространство със ЗП от 76,285 кв.м., построена в УПИ *** по плана на [населено място], с площ от 228 кв.м.; поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на [населено място], ЕКАТТЕ 06687, [община] в местността „К. с.“-СРГ с площ на имота 0,942 дка; поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на село „Б.“ в [община], в местността „К.с.“-СРГ с площ на имота 1,105 дка; лек автомобил марка “ТОЙОТА”, модел “ХАЙЛУКС СЪРФ”, с per. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба от 29.10.2009 г.; лек автомобил марка “СЕАТ”, модел “ИБИЗА”, с per. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба на 14.07.2007 г.; лек автомобил марка “МЕРЦЕДЕС”, модел “Ц 220 ЦДИ”, с per. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба от 12.09.2011 г.; сумата 700 лв., представляваща пазарната стойност към дата на отчуждаване на товарен автомобил марка “МЕРЦЕДЕС”, модел “407 Д”, с per. [рег.номер на МПС]; сумата 2 900 лв. представляваща пазарната стойност към дата на отчуждаване на лек автомобил марка “АУДИ”, модел “100”, с per. [рег.номер на МПС]; сумата 3 250 лв. представляваща пазарната стойност към дата на отчуждаване на лек автомобил - марка “БМВ”, модел “525 ТДС”, с per. [рег.номер на МПС], а по искането за отнемане в полза на държавата от ответниците на сумата 1 600 лв - горница над претендираната пазарната стойност от 700 лв на товарен автомобил марка “МЕРЦЕДЕС”, модел “407 Д”, с peг. [рег.номер на МПС] до 2 300 лв производството е прекратено, като ищецът е осъден да заплати разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че обжалването следва да бъде допуснато по правните въпроси „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“; “Представляват ли „Имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?“; „Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?”; и „Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена от Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 или ал. 2 от ЗПКОНПИ?“. Касаторът счита, че първият от тези въпроси е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за останалите поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това излага доводи, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответните по касационната жалба страни Д. Р. Г. и Р. Д. Г. я оспорват като заявяват, че касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси и не е обосновал наличието на някое от допълнителните основания по т.1 или т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Излагат съображения, че въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, тъй като в него са обсъдени всички релевантни доказателства и доводите на страните. Молят обжалваното решение да не бъде допускано до касационен контрол, а при условията на евентуалност излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд е установил, че по повод уведомление от Окръжна прокуратура Сливен с рег. № ТД03-УВ-00303 /27.12.2012 г. за привличане на ответника Г. като обвиняем за извършено престъпление по чл.304б ал.1 НК, КОНПИ започнала проверка на имуществото на двамата ответници за период 07.01.2003 г. – 07.01.2013 г. Ответниците били сключили граждански брак на 25.09.1993 г., Р. Г. била едноличен собственик на капитала и управител на „Нюстрой“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], и на „Ж.-Г“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], а освен това била съдружник с притежавани 25 дружествени дяла в „Радена 08“ ООД, ЕИК[ЕИК]. През проверявания период ответниците придобили лек автомобил марка “ТОЙОТА”, модел “ХАЙЛУКС СЪРФ”, с per. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба от 29.10.2009 г., с пазарна стойност 4 000 лв; лек автомобил марка “СЕАТ”, модел “ИБИЗА”, с per. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба на 14.07.2007 г. с пазарна стойност 14 500 лв; лек автомобил марка “МЕРЦЕДЕС”, модел “Ц 220 ЦДИ”, с per. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба от 12.09.2011 г. с пазарна стойност 35 000 лв. В същия период те придобили, но впоследствие отчуждили товарен автомобил марка “МЕРЦЕДЕС”, модел “407 Д”, с per. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност към датата на придобиване 5 000 лв и към датата на отчуждаване 700 лв; лек автомобил марка “АУДИ”, модел “100”, с per. [рег.номер на МПС], с пазарна стойност към датата на придобиването 7 800 лв и към датата на отчуждаване 2 900 лв; лек автомобил марка “БМВ”, модел “525 ТДС”, с per. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност към датата придобиване 18 200 лв и към датата на отчуждаване 3 250 лв. Също в проверявания период ответниците придобили недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от дворно място, урегулирано в парцел *** в кв.10 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място],[жк], [улица], с площ 228 кв.м. за сумата от 2 000 лв, каквато е и пазарната му стойност. Те притежавали и северното крило на построената в имота през проверявания период жилищна сграда с РЗП от 293,965 кв.м. Осъществяването на грубия строеж на тази сграда било извършено от роднини на ответника Г. безвъзмездно. За довършителните СМР обаче нямало данни да са изработени от роднини и безвъзмездно. Сградата била въведена в експлоатация като „двуетажна еднофамилна сграда“ и не била изпълнена с луксозни материали. Пазарната стойност на строителството, при отчитане на положения безвъзмезден труд, възлизала на 110 164 лв. През проверявания период ответниците закупили още два имота - поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на [населено място], ЕКАТТЕ 06687, [община] в местността „К.с.“-СРГ“ с площ на имота 0,942 дка и поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на село „Б.“ в [община], в местността „К. с.“-СРГ с площ на имота 1,105 дка, които са с пазарна стойност 1 023 лв. Съдът посочил, че като взема предвид решение № 1832/ 14.02.2017 г. по адм.д. № 9074/2016 г. на Върховния административен съд /ВАС/, намира за доказано твърдението на ответниците, че през 2004 г. Р. Г. е получила в заем от трети лица суми в общ размер 65 000 лв. Освен че заемите били признати от съда по повод жалба срещу съставения против Г. ревизионен акт, същото следвало от представените по делото доказателства за предаване и връщане на част от сумите, както и от издаден изпълнителен лист за разликата. Съдът отхвърлил като недоказани твърденията на КПКОНПИ, че в притежаван от ответниците недвижим имот в [населено място] през част от проверявания период /2003 г. – 2006 г./ били извършени от тях разходи за СМР. Посочил, че от показанията на свидетелите се установявало, че при закупуването на имота в него е съществувала стара постройка, която била разрушена и на нейно място била изградена нова. Това станало въз основа на разрешение за строеж от № 8/ 02.04.1996 г. на главния архитект на [община] и съставен протокол за определяне на строителна линия и ниво от 05.04.1996 г. Нямало данни впоследствие в този имот да са правени ремонти, освен смяна на дограма, но неизвестно по кое време. При липса на други данни и при тежест на доказване за извършени в имота СМР за ищеца, съдът приел, че твърдяните разходи не могат да се приемат за установени. С оглед тези фактически установявания и като съобразил приетата по делото икономическа експертиза, съдът посочил, че не установява значително несъответствие в имущественото състояние на ответниците като предпоставка за уважаване на иска. Според заключението на вещото лице, изготвено във варианта, предложен от ищеца, несъответствие имало, но то следвало да бъде редуцирано със сумите по получени от ответницата заеми, със сумите, претендирани като разходи за СМР по имота в [населено място] и с разликата между твърдяната и приетата от съда пазарна стойност на строителството на имота в [населено място]. Оставащото несъответствие не било значително по смисъла на закона, съответно имуществото на ответниците не подлежало на отнемане. Относно иска за отнемане в полза на държавата на стойност на отчужден товарен автомобил марка “МЕРЦЕДЕС”, модел “407 Д”, с per. [рег.номер на МПС] съдът посочил, че претенцията е намалена до размер 700 лв, произнасянето на първата инстанция е в повече и е недопустимо, като решението й в тази част следвало да се обесили. С решението си съдът възложил в тежест на ищеца разноските в производството и дължимата държавна такса за въззивно обжалване. При тези мотиви на въззивния съд поставеният от КПКОНПИ правен въпрос „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“ е обуславящ, но неоснователно касаторът поддържа, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, при постановяване на въззивното решение съдът е съобразил установената практика, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр.д.№ 1538/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Установената практика е съобразена от въззивния съд, поради което по този процесуалноправен въпроси не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Обуславящ е и въпросът дължи ли КПКОНПИ държавна такса при обжалване на решение, постановено по предявен от нея иск по чл.153 ЗПКОНПИ, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение имат въпроси, по чието разрешаване няма установена практика или има такава, но е необходимо тя да се промени или осъвремени, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, когато е необходимо да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е пълен и ясен и практиката на ВКС по прилагането му е непротиворечива /противоречията в практиката на други съдилища е ирелевантно обстоятелство/. Съгласно разпоредбите на чл.78 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ след приключване разглеждането на делото съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Според ал.2 на чл.78 ЗОПДНПИ /отм./ с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Тълкуването на текста на чл.78 ал.2 налага извода, че със ЗОПДНПИ /отм./ законодателят е възприел метод за събиране на дължимите държавни такси, а именно същите да се присъждат с решението, с оглед изхода от делото, а не предварително /определение № 160/ 02.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 268/ 2018 г., ІV г.о./. Разпоредбата на чл.157 ЗПКОНПИ е идентична с разпоредбата на чл.78 ЗОПДНПИ /отм./ и разрешението не може да бъде различно /за разлика от ЗОПДИППД (отм.), следващите два закона – ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ – предвиждат, че държавна такса се дължи и от Комисията - определение № 13/ 12.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 3107/ 2020 г., IV г.о., ВКС/. Останалите поставени от касатора въпроси са необуславящи. Въззивният съд е отхвърлил иска не защото е приел, че получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник не представляват имущество на проверяваното лице, ако не са налични в края на проверявания период, нито че ответникът не следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му, в случай че те на налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Такива правни изводи в мотивите на въззивното решение не се съдържат. Искът е отхвърлен, защото при изграждане на фактическите си констатации въззивният съд е намерил за недоказани правопораждащите фактически твърдения на ищеца за извършени от ответниците разходи за ремонт на имот в [населено място] и за действителната пазарна стойност на строителството на имот в Бургас както и възраженията му за неполучени от ответницата Г. заеми. Всички останали твърдения на ищеца съдът е намерил за доказани и искът не е отхвърлен по съображения, че претендираното за отнемане имущество не е налично. Затова въпросите в тази връзка не обуславят правните разрешения на въззивния съд и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. То не може да бъде допуснато и по твърденията за очевидна неправилност. Съгласно установената практика такава е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Случаят не е такъв, тъй като жалбоподателят не излага доводи за очевидна неправилност, различни от формулираните от него касационни основания. Те не отговарят на горепосочените предпоставки неправилността да се възприеме като „очевидна“. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол и