Определение № 27 от 07.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4416/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. П. Й., М. Я. Х. - Й. и В. Е. Й., чрез процесуалния им представител, срещу определение № 4173 от 30.09.2024г., постановено по в. ч. гр. д. № 1859/2024 г. от състав на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 8472 от 30.07.2024 г., постановено по гр. д. № 5871/2024 г. от състав на Районен съд – Варна, с което е върната исковата молба, подадена от жалбоподателите като нередовна и е прекратено производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Касаторите навеждат доводи за неправилност на атакуваното определение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към частната касационна жалба формулират в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1. „Опорочено ли е постановление за възлагане, ако е издадено в полза на лице, което според изходящата документация не е участвало в проданта?“ и 2. „Следва ли да се приеме при противоречие за собственик вписаното лице, без обследване и дали има правен интерес предходния собственик от установяване на действителния купувач?“ Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 8472 от 30.07.2024г., постановено по гр. д. № 5871/2024 г. от състав на Районен съд – Варна, с което е била върната исковата молба, подадена от жалбоподателите като нередовна и е прекратено производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Въззивният съд е приел, че частните жалбоподатели Е. П. Й., М. Я. Х. - Й. и В. Е. Й. са предявили против П. Я. П. иск за прогласяване недействителността на постановлението за възлагане по изпълнително дело № 20137130400088 на ЧСИ Л. Т. с твърдения, че купувач на имота е А. С. Ч., а той е възложен на ответницата П. Я. П.; че В. Й. не е длъжник по изпълнителното дело и с постановлението се нарушава правото му на собственост; поради невръчване на постановлението не са могли да направят възражение за несеквестируемост; описания в постановлението имот е различен и не съответства на предмета на проданта. Въззивният съд е приел, че последователно с две разпореждания състав на Варненски районен съд е оставил исковата молба без движение, като е задължил ищците да отстранят нередовностите по нея, давайки следните указания: да посочат конкретни основания за прогласяване нищожността на постановлението за възлагане от 05.04.2017 г., като държат сметка за обстоятелството, че според трайната съдебна практика и съгласно разпоредбата на закона по отношение съдебния контрол върху възлагателните постановления /чл. 496, ал. 3 от ГПК/ възможност за оспорването им по исков ред като нищожни има само при нарушаване на чл. 490 от ГПК и при невнасяне на цената, каквито нарушения не са релевирани с исковата молба, както и с уточняващата молба от 07.06.2024 г.; да посочат надлежен ответник по иска; да посочат цена на иска, равна на данъчната оценка на недвижимия имот, съответно да представят актуална данъчна оценка на имота; съобразно уточнената цена на иска да представят доказателство за внесена по сметка на ВРС държавна такса за разглеждане на иска в размер на 1% от уточнената цена. Въззивният съд е приел, че указанията на първата инстанция не са били изпълнени, поради което исковата молба като нередовна правилно е била върната. За да постанови този резултат, въззивната инстанция е посочила, че чл. 496, ал. 3 от ГПК посочва хипотезите, при наличието на които действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 от ГПК /ако са участвали лица, които нямат право да наддават/ или, ако не е внесена цената. Посочил е, че в случая твърдените в исковата и уточнителните молби основания за недействителност /нищожност/ на постановлението за възлагане на имота са такива, които могат да бъдат наведени при оспорване законосъобразността посредством обжалване действията на съдебния изпълнител, /което вече е било сторено от ищците по в.гр.д. № 2032 по описа за 2017 г. на Окръжен съд - Варна/. Посочил е, че хипотези, предвидени в чл. 496, ал. 3 от ГПК в случая не се навеждат от ищците, въпреки двукратно дадените от първостепенния съд указания за уточняване на правния интерес. На следващо място е допълнил, че непосочването на цена на иска препятства преценката на съда дали производството му е родово подсъдно, а това е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Не е възприел твърдението на частните жалбоподатели, че искът е неоценяем, тъй като това твърдение не кореспондира с нормата на чл. 68 от ГПК, която визира, че цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, която в случая е пазарната цена, посочена в постановлението за възлагане. Приел е, че по делото не е била приложена данъчна оценка на имота, нито е посочена цена на иска, нито е внесена дължимата държавна такса в размер на 1 % от цената на иска. С оглед направените констатации е приел, че въпреки предоставената двукратна възможност за отстраняване нередовностите на исковата молба ищците не са ги отстранили, поради което правилно същата е била върната от първостепенния съд. Поради това е посочил, че постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт следва да бъде потвърден, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение, приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното: Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. В настоящия случай, по нито един от двата въпроса не се съдържа произнасяне в обжалваното определение, поради което същите са изцяло неотносими. Въззивният съд е приел, че съдът е длъжен да върне исковата молба при неотстраняване в срок на указани нередовности на молбата и да прекрати производството по делото. Горепосоченият извод на съда е в съответствие с практиката на ВКС, имайки предвид и че дадените указания са били пълни, ясни и придружени с предупреждение, че при неизпълнението им исковата молба ще бъде върната. Исковата молба е следвало да бъде уточнена в първоинстанционното производство, а въззивният съд само е констатирал неотстранените в срок, но надлежно указани от районния съд нередовности на молбата. Въззивният съд не се е занимавал с въпроси, свързани с това кое лице е било участник в публичната продан, нито кой има интерес да установи действителния купувач по публичната продан. В този смисъл, поставените въпроси са неотносими, а според разясненията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1, непосочването на относим за изхода по конкретното дело правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Само за яснота на касаторите следва да се посочи, че по отношение на допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, същите само бланкетно са го цитирали, без да обосноват какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определение № 4173 от 30.09.2024г., постановено по в. ч. гр. д. № 1859/2024г. от състав на Окръжен съд – Варна. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,