Определение № 791 от 22.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2146/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност / против решение № 25/06.02.2015 год. по т.д.№ 731 / 2014 год. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 908 / 10.10.2014 год. по т.д.№ 756/2013 год. на Варненски окръжен съд .С потвърденото решение е обявена неплатежоспособността на дружеството – касатор,с начална дата 31.03.2011 год.,открито е производство по несъстоятелност,постановени са обща възбрана и запор върху имуществото му,прекратена е дейността му и е обявена несъстоятелността,на основание чл.632 ал.1 ТЗ.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като липсва както формална квалификация на пороците му, съгласно чл.281 ГПК,така и описание на такива,конкретно относими към въззивното решение,доколкото съдържанието на касационната жалба е идентично с това на въззивната и коментира пороци на първоинстанционното,по които доводи въззивният съд се е произнесъл,споделяйки крайния резултат на първоинстанционното решение.В тази връзка касаторът отново коментира произнасянето на първоинстанционния съд в противоречие с подлежащите на изследване предпоставки по чл.608 ТЗ, въз основа на заключение на неприета по делото съдебно-икономическа експертиза и без съобразяване с други относими доказателства по делото / съдебно-графологична експертиза във връзка с представени от касатора договори за цесия /. Ответната страна – НАП - не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване и според съдържанието на изложението по чл.280 ал.1 ГПК ,настоящият състав съобрази следното: Във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение,идентична в тази й част с касационната жалба, [фирма] е обосновало довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила - позоваване от първоинстанционния съд на неприето по делото доказателство – заключения на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.Д.,въз основа които е формирал изводи относно състоянието на неплатежоспособност на дружеството.Първоинстанционното решение, препращайки към констатации на съдебно-счетоводна експертиза, не индивидуализира същата чрез депозиралото я вещо лице,което вероятно и дава основание на [фирма] да релевира този довод.Въззивното решение,обаче,съдържа изрично мотивиране на извод относно действително съобразеното от първоинстанционния съд доказателствено средство, за обосноваване на състоянието на неплатежоспособност на касатора - заключения на вещо лице Б.Банков / основно и допълнителни /,а не тези на М.Д..Въззивният съд е обосновал този си извод с конкретни препратки към възпроизведени от първоинстанционния съд фактически констатации,съдържащи се именно в заключенията на Б.Банков,а не в тези на М.Д..Заключенията, изготвени от последната – основно и допълнително,действително не са били приети,като съдържащи взаимно противоречиви резултати. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал единствено процесуалния въпрос: „Може ли съдът да обоснове изводи въз основа заключение на вещо лице, неприето като доказателство по делото и когато вещото лице е представило две самоизключващи се заключения ? „ .Въпросът е зададен с формално позоваване на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Видно от гореизложеното, формулираният въпрос е относим към доводите на [фирма] като въззивник,не и като касатор.Доколкото въззивното решение съдържа отговор на такъв въпрос, но в смисъл, изключващ вложената във въпроса предпоставка – позоваване на неприето заключение на вещо лице, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.При това същият би бил релевантен само като обвързан с конкретен касационен довод за неправилност на въззивното решение по чл.281 ГПК,но такъв не се съдържа в касационната жалба, коментираща единствено пороци на първоинстанционното.Дори да би бил обоснован общия селективен критерий,необоснован е допълнителния такъв с формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като и в съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР№ 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаторът е следвало да конкретизира непълната,неточна или неясна правна норма ,чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика / доказвайки и последната / или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване, обосновавайки предпоставките за последното – изменение на законодателството или развитие на обществените отношения,с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото.Няма противоречива съдебна практика по въпроса,че неприето по надлежния ред доказателствено средство, вкл. съдебна експертиза,не е годно да обоснове правните изводи на съда,нито в конкретния случай е останало спорно и за въззивна инстанция обстоятелството,че констатациите относно неплатежоспособността на касатора се основават на надлежно приета по делото експертиза. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение