Определение № 217 от 12.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 749/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на „Пи Маркет ЕООД и „КНМ Груп” ЕООД срещу определение №4338 от 06.12.2019 г. по в.ч.т.д.№1905/2019 г. на ОС Варна, с което след частична отмяна на определение №14203 от 30.10.2019 г. по гр.д.№17742/2019 г. на РС Варна, е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от „Интейк” ЕООД срещу „Пи Маркет ЕООД и „КНМ Груп” ЕООД за признаване на установено, че молителят е титуляр на вземане в размер на 2 828.34 лв., представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена ел.енергия по издадена от „Енерго-Про продажби” АД фактура, което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп” ЕООД на „Интейк” ЕООД и за което е издаден изпълнителен лист от 11.02.2019 г. по гр.д.№11327/2014 г. на РС Варна в полза на „КНМ Груп” ЕООД, както и на вземане за законна лихва върху главницата за периода 04.09.2014 г. – 25.10.2019 г., чрез спиране предаването на взискателя „Пи Маркет ЕООД или на друго лице на суми, събрани по изпълнително дело №20197180400674 на ЧСИ с рег.№718 до посочените по-горе размери. В частните касационни жалби са наведени доводи за недопустимост на определението, евентуално за неправилността му. В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по множество въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като се твърди, че определението е и очевидно неправилно. Ответникът по частните касационни жалби – „Интейк” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователността им. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, и като взе предвид, че размерът на цената на бъдещия иск е 2 828.34 лв., намира, че с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, решението по този иск не подлежи на касационно обжалване, респективно на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване и въззивното определение за допускане на обезпечение на иска, независимо че въззивната инстанция е отменила отказа за допускане на обезпечение и е наложила исканата обезпечителна мярка. В този смисъл и тъй като в хипотезата на чл.274, ал.4 от ГПК инстанционният контрол по отношение на този въззивен акт /осъществяван, съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2, изр. 3 от ГПК/ е изключен, а нормата на чл.396, ал.2, изр.3 от ГПК, не съдържа специална уредба на обезпечителното производство, извън общите процесуални норми за касационно обжалване, частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение