Определение № 5460 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 284/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество/, ТД – Варна, със съдебен адрес – [населено място], подадена от юрисконсулт А. И., срещу въззивно решение № 189 от 03.11.2023 г. по в.гр.д. № 309/2023 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 574 от 15.05.2023 г. по гр.д. № 1816/2020 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Комисията срещу ответниците С. Р. Д. и Н. М. М. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 279 486,56 лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение, като се иска уважаване на предявения иск. Ответникът С. Р. Д., със съдебен адрес [населено място], в отговор, подаден чрез адвокат Т. П., излага твърдения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски въз основа на представения договор за правна защита и съдействие. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил и отговор от ответницата Н. М. М., със съдебен адрес [населено място], също чрез адвокат Т. П., с който оспорва допустимостта на жалбата и претендира присъждането на разноски. С молба № 5302 от 26.03.2024 г. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е направила частичен отказ от предявените искове за сумата от 103 387,75 лв.. Посочено е, че исковата претенция се поддържа в общ размер на 176 098,82 лв. на следните основания и за следните суми: на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗОНПИ за отнемане от ответника С. Р. Д. на сумата 22 645 лв., представляваща намерени и иззети парични средства от жилището, което проверяваното лице обитава; на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 ЗОНПИ за отнемане от двамата ответници на сумата в размер на 44 000 лв., 2280 щатски долара и 60 850 турски лири с обща левова равностойност 66 137,53 лв., представляващи иззети парични средства от банков сейф; както и на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 ЗОНПИ за отнемане от ответницата Н. М. М. на 32 000 лв., представляващи пазарната стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот – търговски обект с идентификатор № 10135.3513.259.8.16, находящ се в [населено място], както и 1.8382 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, на 17 200 лв., представляващи пазарната стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот – гараж, находящ се в същият поземлен имот, на 28 946,29 лв., представляващи левова равностойност на 14 800 евро – платен депозит за предстоящо закупуване на недвижим имот, както и сумите 1910 лв. и 7260 лв., представлящи пазарната стойност на леки автомобили марка „Пежо“, модел „206“ и марка „Ауди“, модел „С 8“ към датата на отчуждаването им. Върховният касационен съд намира, че с направения частичен отказ от исковете е валидно десезиран от страната, разполагаща с правото на иск, поради което не може да разгледа спора за имуществото на стойност 103 387,75 лв. Според чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, като съгласието на ответника не се изисква – неговото становище е ирелевантно, тъй като ищецът не може да предяви отново същия иск. Изявлението за отказ е направено от легитимираната страна чрез надлежен процесуален представител, въз основа на взето решение № 272/18.03.2024 г. от КОНПИ за внасяне на молба за частичен отказ от иск. Поради това следва да се прекрати производството по делото, като съгласно чл. 233, изр. 3 ГПК постановеното въззивно решение трябва да се обезсили в частта относно исковете за отнемане на имущество на стойност 103 387,75 лв. Касационната жалба в останалата част е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Проверката на комисията е образувана след получено уведомление от органите на прокуратурата, удостоверяващо привличането на С. Р. Д. като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗПКОНПИ. Определен е период на проверката от 25.04.2009 г. до 25.04.2019 г. Установено е, че през проверявания период ответникът е бил във фактическо съжителство с Н. М. М., с която имат общо дете, родено на 12.07.2016 г. Съдът се е позовал на ТР № 4/18.05.2023 г., по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, е направен извод, че евентуален „нетен доход“ (съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ) в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица съдът е приел, че придобитото от двамата ответници имущество в рамките на проверявания период е следното: иззетите при обиска и претърсванията в рамките на наказателното производство парични суми в общ размер на 88 782,53 лв.; наличните общо 84,14 лв. по банковите сметки на ответниците парични суми, конкретизирани от вещото лице в съдебно заседание на 26.04.2022 г. пред първоинстанционния съд; определената и неоспорена равностойност на наличните, притежавани от ответниците, дружествени дялове - в размер на общо 400 лв.; сумата в размер на 28 946,29 лв., представляваща левова равностойност на 14 800 евро - платен депозит за предстоящо закупуване на недвижим имот апартамент № 40, находящ се на пети етаж, и на паркомясто 17-18 на ниво -1, разположен в жилищна сграда на етап идеен проект, която предстои да бъде изградена в УПИ VI1801, кв. 11а, 26 м. р. с идентификатор 10135.3513.1801. Всички други, описани от Комисията имущества, представляващи равностойности на отчуждените недвижими имоти и МПС, както и преминали през банковите им сметки парични суми, за които не се твърди да са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба в съда, не са взети предвид при формиране на стойността на придобитото имущество. Направен е извод, че общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на 118 212, 96 лв. Доколкото тази стойност е по-малка от 150 000 лв., то съдът е приел, че не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи нетния доход през проверявания период, за да са установи дали е налице значително несъответствие, и на това основание предявеният иск е неоснователен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на КПКОНПИ се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпроса за имуществото, включващо се при определянето на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като се твърди, че е решен в противоречие с ТР № 4/18.05.2023 г., по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и с определение № 50228/08.06.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3094/2022 г., III г.о. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 са поставени и въпросите дали следва при определяне на несъответствието да се вземат предвид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер, дали при установен нетен доход в отрицателен размер, същият следва да се приравнява на нула, и дали следва при определяне на несъответствието да се вземат предвид само наличните в края на периода имуществени обекти. Твърди се още наличието на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Настоящият състав на III г.о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения: Поставените въпроси имат отношение към достигането до решаващия извод на съда за понятието „имущество“ и съответно отхвърлянето на иска с оглед размерът му към края на проверявания период, поради което същите са относими, но не са налице поддържаните от касатора основания за допускане до касационно обжалване. По поставените въпроси към настоящия момент е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 18.05.2023 год., постановено по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото тълкуване незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора са в съответствие с приетото тълкуване в цитираното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС. Поради наличие на задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на въззивното решение по поставените въпроси. Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. С оглед изхода от спора, направените искания в постъпилите отговори и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответниците следва да се присъдят установените като реално направени разноски – 5000 лв. за С. Р. Д. и 3000 лв. за Н. М. М.. Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд