Определение № 413 от 31.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2260/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Д. С. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 271 от 18.03.2024 г. по гр.д.№ 2070/ 2023 г., с което след като е отменено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 1356/ 2023 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против В. Г. Г., А. Г. В. и М. К. К. искове, квалифицирани по чл.19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения на 31.08.2021 г. предварителен договор за продажба на поземлен имот с идентификатор *.*.* по КК и КР на гр. Бургас, с адрес [населено място], [улица], с площ от 639 кв.м. – трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, при съседи: имоти с идентификатор *.*.*, *.*.*, *.*.* и *.*.*, ведно с построената в дворното място масивна жилищна сграда с идентификатор *.*.*.*, лятна кухня с идентификатор *.*.*.* и стопанска сграда с идентификатор *.*.*.*, както и всички подобрения и насаждения в имота, описани в нотариален акт № 77, т.ІІ, н.д.№ 841/ 1993 г. на нотариус при Бургаски районен съд, за сумата 30 000 лв., платена изцяло по банков път, и е разпределена отговорността за разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят претендира допускане на обжалвания акт до касационен контрол поради очевидната му неправилност вследствие явната необоснованост на изводите на съда, че предварителният договор не е подписан от Ц. П.. Не се касаело до обикновена, а до квалифицирана необоснованост, доколкото съдът нарушил правилата на формалната логика, основавайки фактическите си изводи единствено на заключение на съдебно-почеркова експертиза. Той обаче не обсъдил останалите доказателства – нотариално заверено пълномощно за снабдяване с документи, постъпването на сумата 30 000 лв по банкова сметка на продавача и снимките, направени докато продавачът подписва предварителния договор. По този начин било нарушено правото на ищеца на справедлив процес. Освен това повдига процесуалноправните въпроси „Налице ли е допуснато от съдебния състав нарушение на правилата на формалната логика, като се е произнесъл не просто необосновано (което би довело до неправилност на решението и липса на основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК), напълно произволно, доколкото не е приложил задължителния подход за обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и относимост. Съставлява ли това процедиране – липсата на обсъждане доводите изложени в исковата молба и пледоарията по същество пред въззивния съдебен състав нарушение на правото на защита на страната с оглед липсата на възможност за проверка на възприетото като основание от въззивния състав, включително и по предложение последно на ал. 2 на чл. 280 ГПК.“ и „Неизпълнението на посоченото в предходната т. 1 нарушава ли правото на защита на страната с оглед факултативността на касационното обжалване, което като процедура спрямо въззивното обжалване е сравнително по-сложно и трудоемко за проверка правилността на първоинстанционното решение.“. Не е обосновано наличие на някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Ответните страни В. Г. Г., А. Г. В. и М. К. К. оспорват жалбата. Считат, че очевидно неправилно е само онова решение, чиито порок е пряко установим от мотивите на акта, какъвто процесният случай не е. Обжалваното решение не било явно необосновано, тъй като съдът основал фактическите си изводи на експертно заключение, спазвайки правилата на формалната логика. Излагат и доводи за неоснователност на жалбата по същество. Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд приел за установено, че според приложения по делото документ на 31.08.2021 г. между ищеца, като купувач и Ц. Р. П. /наследодателка на ответниците/, в качеството й на продавач, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. По силата на договора продавачът следвало да прехвърли правото на собственост на купувача срещу продажна цена от 30 000 лева, като е уговорено част от сумата – 3 000 лева да се изплатят по посочената в договора банкова сметка на продавача при сключване на договора. Останалата част от продажната цена от 27 000 лева купувачът се е задължил да изплати на продавача до деня на сключване на нотариалния акт, в размер на няколко вноски, по банков път по посочената в договора банкова сметка. Уговорено било, че окончателния договор ще бъде сключен до 31.12.2021 г. На 15.12.2022 г. Ц. П. починала и оставила за наследници В. Г. П., В. Г. Г., А. Г. В. и М. К. К.. В. П. дарила своята получена по наследство 1/3 ид.ч. от процесния имот на ищеца по делото.Със 7 броя платежни нареждания, издадени от „Уникредит Булбанк“ АД, ищецът превел по сметка на Ц. П. сума в общ размер от 30 500 лева с посочено основание за плащането капаро за покупка на имот и съответно вноски по изплащането му. От заключението на допуснатата пред въззивния съд тройна съдебно-графологична експертиза ставало ясно, че ръкописният текст „Ц. Р. П.“ и подписът, изпълнени за продавач в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.08.2021 г., са копирани на просвет съответно от ръкописния текст „Ц. Р. П.“ и подписа, изпълнени за упълномощител в пълномощно от Ц. П., нотариално заверено с печат на нотариус Н. М. с рег.№ *, заверено от помощник нотариус по заместване З. В.. Вещите лица извършили изследване на просвет, като нотариално завереното пълномощно било поставено върху осветена повърхност, след което върху ръкописния текст бил наложен изследвания обект от предварителния договор, при което било установено съвпадане по размер и наличие и разположение на буквите, включително и на правописните грешки в имената. Същото съвпадение било установено от вещите лица и по отношение на положения подпис. Направено било компютърно налагане на ръкописните текстове, като било установено, че получените копия са сходни, като се наблюдават и различия при изпълнение на буквите на елементи или части от тях. Това било естествен процес при копиране на просвет. Направено било и изследване с помощта на микроскоп МБС-10 и камера Завио при косо падащо осветление върху ръкописния текст и подписа в пълномощното, като били установени вдлъбнати незапълнени с химикална паста слабо видими с просто око щрихи, които са се получили от натиска на пишещото средство върху предварителния договор и съответстват на различията при изпълнението на елементи или части от тях на буквите в предварителния договор спрямо същите в пълномощното. Съдът посочил, че кредитира заключението на вещите лица и че след като подписът и имената на наследодателката на ответниците не били изпълнени от нея, а били копирани на просвет от нотариално завереното пълномощно, нямало валиден предварителен договор. Наличието на такъв било основна предпоставка за упражняване правото на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, поради което ищцовата претенция била неоснователна. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят излага твърдения за явна необоснованост, каквато не се констатира при обикновен прочит на решението. Всички факти и доказателства, сочени от жалбоподателя /с изключение на оглед на снимки, каквито няма приети като доказателство по делото/, са обсъдени. Взети са предвид както нотариално завереното пълномощно, така и плащанията на продажната цена. Затова твърденията на касатора не са за явна необоснованост, а за такава по чл.281 т.3 пр.3 ГПК. Проверка за необоснованост на решението в производството по чл.288 ГПК не е допустимо да бъде извършена. Поради което касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. Няма такова основание и по поставените правни въпроси. Освен че касаторът не е обосновал наличието на някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, формулираните в изложението му въпроси не отговарят на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК към общите основания за достъп до касационен контрол. Под формата на въпроси касаторът е формулирал същите твърдения за пороци на обжалвания акт, с които обосновава и довода за неговата очевидна неправилност. Такава обаче не е налице, а преди допускане на касационното обжалване съдът не може да се произнася по правилността на обжалваното решение. В конкретния случай няма основание за селектиране на касационната жалба за разглеждане по същество, поради което Върховният касационен съд