Определение № 548 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 973/2010 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 2459 от 8.ІХ.2010 г. на [фирма] – [населено място], Софийска област, подадена против въззивното решение № 309 на Софийския ОС, ГК, ІІІ-ти с-в, от 24.VІ.2010 г., постановено по гр. дело № 250/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 211 на Ихтиманския РС от 18.ХІІ.2009 г. по гр. дело № 50/09 г.: за осъждане на д-вото настоящ касатор – на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД - да заплати на ищцовото [фирма]-село Рудник, [община] сума в размер на 16 247.09 лв., представляваща аванс за неизработени и недоставени конзоли за климатици, вкл. и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба /20.ХІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане, а също и съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в размер общо на 3 044.88 лв. Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му /като неправилно/ и разрешаване на облигационния спор от настоящата инстанция, като искът на [фирма]-с. Рудник, [община] се отхвърли – като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на направените разноски по делото. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството касатор [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното въззивно решение Софийският ОС бил „решил неправилно” материалноправни и процесуалноправни въпроси - „в противоречие с практиката на съдилищата”, същите тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а и като цяло делото било решено „в противоречие със съдебната практика, която е „обективирана в постановления и решения на ВС”. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – [населено място], [община] писмено е възразило чрез своите двама процесуални представители по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност, развито в жалбата.С оглед това се претендира оставяне на касационната жалба без разглеждане, респ. – без уважение, ведно с присъждане на деловодни разноски, но без посочването им в нарочен списък, съгласно изискването на чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския ОС, касационната жалба на [фирма] – [населено място], Софийска област ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на онзи въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, който е бил от значение за изхода по конкретното дело като включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на решаващия съд. Върховният касационен съд не задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглежда сочените допълнителни основания за това /в случая всички, визирани в текста на 280, ал. 1 ГПК/. В заключение, извън констатираната липса на какъвто и да е надлежно формулиран релевантен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, който да е обусловил правните изводи на решаващия съд, недопустимо е в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба допълнително да се сочат нови отменителни основания като допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост /арг. чл. 290, ал. 2 ГПК/. Предвид непосочването на точен размер на претендираните от ответното по касация търговско д-во като действително направени за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК разноски за един адвокат, такива не следва да му се присъждат. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение