Определение № 114 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от В. А. К., С. Т. К. и С. Т. К. против определение № 650 от 29.11.2019 г. по ч. гр.д.№ 776/2019 г. на ОС-Пазарджик, поправено с определение № 716/23.12.2019 г., с което е потвърдено определение № 2387/09.08.2019 г. по гр.д.№ 4597/2018 г. на Пазарджишки РС. С последното е прекратено производството по отношение на ответниците М. Д. К., Т. Г. П. и Р. В. П.. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалния закон, защото съдът е следвало първо да постанови връщане на исковата молба и след това може да постанови прекратяване на производството. В изложението на основанията по чл. 274, ал.3, който препраща към чл. 280, ал.1 и 2 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Касаторите считат, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съдът да отговори на два въпроса: 1. допустимо ли е производството по делото да се прекрати поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности в исковата молба без съдът преди това да разпореди да бъде върната исковата молба поради това нарушение; 2. допустимо ли е производството по делото да бъде прекратено от съда, когато ищецът промени процесуалната легитимация на посочената от него страна от пасивна в активна, вместо да обоснове вече заявената пасивна процесуална легитимация, както е изискано от него от съда. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила е в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК след неколкократното й оставяне без движение, поради което съдът я преценява като допустима Данните по делото са следните: В. А. К. е предявила иск по чл. 75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на делбата, извършена по гр.д.№ 2009/1996 г. на РС-Пазарджик. Делбата е извършена чрез изнасяне на делбения имот: 1/2 идеална част от УПИ .........с площ 550 кв.м. в кв. .... в [населено място], ведно с първи жилищен етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 81 кв.м. на публична продан. Имотът е възложен от съдебния изпълнител на съделителите И. С. К., П. Т. К., Т. А. К. и Н. К.. С н.а. № ...,т..../19.05.2009 г. те заедно с М. Д. К. са продали на Т. Г. П. и Р. В. П. същия имот. С влязло в сила решение по гр.д.№ 3128/2014 г. на Пазарджишки РС са отхвърлени исковете по чл. 496, ал. 3, вр. чл. 490, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК за прогласяване недействителност на извършената продан и по чл. 108 ЗС против Р. и Т. П. за идеална част от същия имот. /определение №І 494/31.05.2016 г. по гр.д.№ 1633/2016 г. на ВКС, ІV гр.о./ По настоящият спор, ищцата В. А. К., лично за себе си и като пълномощник на С. Т. К. и С. Т. К. е насочила иска против участниците в предходната делба И. С. К., П. Т. К., Т. А. К. и Н. А. К. и Н. Х. К.. Последната е починала и е оставила за свои наследници И. С. К. и Т. С. К., който е починал и е оставил тримата ищци за наследници. Освен съделителите по предходната делба и техните наследници, ищцата е посочила като ответници и М. Д. К., участвала в продажбата като продавач чрез пълномощник Т. К. и купувачите Т. Г. П. и Р. В. П.. С определение от 17.05.2019 г. е указано на ищцата да посочи обстоятелства, обосноваващи пасивната легитимация на тези трима ответници по иска по чл. 75, ал.2 ЗН. Ищцата е уточнила, че ги е посочила, защото са й причинили вреди и иска да се отмени акта, с който са купили имота и да й върнат идеалната част от него. С определение № 2387 от 09.08.2019 г. е прекратено производството по отношение на М. Д. К., Т. Г. П. и Р. В. П., като е прието, че ищцата е заявила, че ги е посочила погрешно. Въззивната инстанция е потвърдила определението, като е приела, че тези трима ответници са посочени погрешно като такива по иска по чл. 75, ал.2 ЗН. Поставените въпроси не обосновават касационно обжалване. Връщането на исковата молба по правни последици е идентично с прекратяване на производството при неизпълнение на дадени указания. В случая исковата молба не може да бъде върната, тъй като по нея е образувано вече гражданско дело и то продължава. Формулираните два въпроса не са от значение за изхода от спора и поради това не обуславят допускане до касация. Те не формират и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, защото не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В съдебната практика е безспорно, че връщането на исковата молба е фактическо действие, което е възможно когато не е образувано дело по нея. След образуване на делото, при неизправяне нередовностите на исковата молба се прекратява производството по делото изцяло или по отношение на лицата, спрямо които е десезиран съдът. Тъй като поставените въпроси не са от значение за изхода от спора по частната жалба, а въззивното определение е съобразено със съдебната практика, не е налице основание за допускане до касация, поради което, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение