Определение № 50703 от 16.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2499/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Лайтхаус Голф Ризорт АД" срещу решение № 383/28.06.2021 г. по търг. д. № 346/2021 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260197/02.02.2021г. по т. д. № 2676/19г. на Софийски градски съд, с което е обявен за недействителен на основание чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Лайтхаус голф ризорт” АД (н), по иск предявен от синдика на „Лайтхаус голф ризорт” АД (н) срещу„Лайтхаус голф ризорт” АД (н) и „ЛГР форест” ЕАД на учредителния апорт, извършен на 07.06.2011 г., вписан в ТР под № 20110607155818 на следните недвижими имоти: 13 двуетажни еднофамилни къщи в квартал Ф., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.541.152, находящ се в [населено място], общ.Б., обл.Д., местност „Табията”, с площ 6 540 кв.м. Касаторът атакува въззивното решение като недопустимо, съответно като неоснователно. Поддържа, че по силата на представените и приети в първоинстанционното производство писмени доказателства е установена собствеността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (предишно наименование К. Гс Клуб АД) върху следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], Област Д., Местност Табията, а именно: ПИ с идентификатор 02508.541.152 с площ от 6540 кв.м.; ПИ с идентификатор 02508.541.160 с площ от 7070 кв.м.; ПИ с идентификатор 02508.541.162 с площ от 4521 кв.м. Счита, че предявеният с исковата молба иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, във вр. с чл. 647 от ТЗ срещу „Лайтхаус Голф Ризорт АД" и „ЛГР Ф. ЕАД" е недопустим, поради липса на правен интерес. Счита, че с изменението на чл. 649, ал.1 от ТЗ /ДВ бр. 20/2013 г./ законодателят е отчел сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалният режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. В тази връзка съгласно практиката на ВКС конкуренцията между третите лица и кредитора, с оглед вещните права върху недвижими имоти, е уредена в чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД - недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, което означава, че кредиторът може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на обявеното за недействително действие, дори и те да са вече в патримониума на правоприемник на лицето, с което длъжникът е договарял, освен ако третото лице е придобило правата възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността и то е добросъвестно. Сочи, че в конкретния случай процесните недвижими имоти, предмет на сделката, чиято отмяна е обявена, са били предмет на обезпечение (учредена договорна ипотека) в полза на кредитора „ОББ“ АД и към момента на самата сделка. Към момента на предявяване на отменителен иск и преди вписване на исковата молба, недвижимите имоти са придобити възмездно от трето добросъвестно лице - в хода на проведено изпълнително производство от ипотекарния кредитор (упражнявайки правата си по предоставеното му обезпечение). Съответно съдът е следвало да приеме, че недействителността не засяга правата, които третото добросъвестно лице е придобило възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, което означава, че кредиторът няма да може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на обявеното за недействително действие (в конкретния случай не би могъл да включи недвижимите имоти, предмет на сделката, която е отменена, в масата на несъстоятелността). Също така излага съображения, че провеждането на този иск между настоящите страни губи своя правен смисъл, тъй като правна промяна между страните по делото няма да настъпи. Иск срещу настоящия собственик не е предявен и въз основа на постановеното решение по отменителния иск, недвижимите имоти няма да бъдат върнати в масата на несъстоятелността (каквато е целта на отменителния иск). Обосновава становище и за неоснователност на отменителните искове по чл. 647 ТЗ, тъй като липсвала общата характеристика между различните им хипотези, която включва имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане. В конкретния случай липсвало извършено от длъжника правно действие/сделка с имуществени права от масата на несъстоятелността, което да уврежда кредиторите на несъстоятелността. Обременяването на недвижимите имоти, предмет на апорта с тежести - учредени договорни ипотеки в полза на кредитора „ОББ АД" е обстоятелство известно и на длъжника „Лайтхаус Голф Ризорт АД" и на лицето, придобило имотите чрез извършен учредителен апорт - „ЛГР Ф.“ ЕАД. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа твърдение за наличие на основанието чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК, като иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване, поради очевидна неправилност. Ответникът по жалбата и ищец по делото А. М., постоянен синдик на „Лайтхаус Голф Ризорт” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 от ГПК, а по същество е неоснователна. Счита, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Намира твърдението за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, защото първият ответник бил получил акции и защото имуществото било ипотекирано още преди атакуваната сделка за погрешно. В тази връзка твърди, че извършеният от "Лайтхаус Голф Ризорт" АД апорт уврежда кредиторите на същото дружество, тъй като актът на апортиране на недвижимо имущество срещу придобиване на акции намалява значително възможността за удовлетворяване на кредиторите, без значение дали има икономическа равностойност между прехвърлените имоти и придобитите акции. Позовава се на решение № 219/17.02.2010 г. по т. д. № 752/2009 на 2 - ро т.о. на ВКС, решение № 149/12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 122/ 21.07.2016 г. по т. д. № 3484/2014 г. на 2 - ро т.о. на ВКС и решение № 57/19.07.2010 г. по т. д. № 695/2009г. на 2 - ро т.о. на ВКС. Сочи, че учредяването на договорни ипотеки преди апорта също е без правно значение по отношение основателността на иска, защото те са създавали привилегия за ипотекарния кредитор, но в същото време не заличават правото на хирографарните кредитори да се удовлетворяват от стойността на ипотекираните имоти, при определени условия. Погрешни са и твърденията на касатора, че след като имуществото е преминало в патримониума на трети лица, искът по делото бил неоснователен, защото не можел да върне имуществото обратно в масата на несъстоятелността. В тази връзка се споделя посоченото във въззивното решение, че при положение, че подлежащото на връщане имущество не съществува, защото получилият това право по отменената сделка междувременно я е отчуждил или изразходвал, тогава той дължи онова, от което се е възползвал - т. е. стойността на същото имущество. Позовава се на решение 93/10.07.2014 г. по т. д. № 2907/2013 на 2 - ро т.о. на ВКС и решение № 4/25.02.2021 г. по т. д. № 2910/2019 г. на 1 - во т.о. на ВКС. Третите лица помагачи на страната на ищеца - М. Й., П. К. М. Х. и С. Х., К. Р. М. и Б. М. Я.-М., Д. К. и П. Л. К. К., М. М., всичките представлявани от адвокат Р. Ж., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 от ГПК, а по същество е неоснователна. Намират обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. В този смисъл заявяват, че искът е предявен в преклузивния едногодишен срок /до 17.12.19 г./, поради което е допустим. Налице са всички предпоставки за уважаването му, съответно за потвърждаване на първоинстанционното решение. Сделката е извършена между свързани лица; в рамките на подозрителния период, уреден в чл.647, ал.1, т.6 ТЗ; увредени са кредиторите на несъстоятелността. Считат, че решението е постановено в съответствие на съдебната практика като цитират: решение № 122/21.07.2016 г. по т.д.№ 3484/2014 г. на 2ро т.о. на ВКС, решение № 11/27.02.2020г. по т.д. № 2529/2018 г. на 1во т.о. на ВКС, решение № 50/12.05.2017г. по т.д.№ 731/2016г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 129/20.07.2017 г. по т.д.№ 2481/2016 г. на 1 - во т.о. на ВКС, решение № 93/10.07.2014 г. по т.д.№ 2907/2013 г. на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативеният съд - София е приел за установено следното от фактическа страна: Безспорно е установено, че между ответниците е извършен учредителен апорт на 07.06.2011 г., вписан в ТР, по силата на който първият ответник „Лайтхаус голф ризорт” АД е апортирал в капитала на втория ответник „ЛГР Ф.” АД при учредяването му 57 бр. недвижими имоти срещу записани 4 876 100 акции с номинална стойност от 1 лев, отразено в ТР под № 20110607155818. По молба с правно основание чл.625 ТЗ, подадена от „С. истейт сървисиз“ ЕООД от 05.05.2011г. е образувано т. д. № 1708/11г. пред Софийски градски съд. По делото са се присъединили по чл. 629, ал. 4 ТЗ с молби от 22.11.2011г. като кредиторите К. М., Б. Я.-М., Д. К., П. К., М. М. и „Ел.Се Се Се" АД (Д.). Същите са конституирани с определение от 08.11.2011г., като с протоколно определение от 31.01.2012г. делото е прекратено по отношение на първоначалния молител „С. истейт сървисиз“ ЕООД. С решение от 06.01.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по т.д. № 1 708/11г. на Софийски градски съд е била отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност на първия ответник. С решение от 07.06.2017г. по т. д. № 3501/16г. на Софийски апелативен съд е отменено първоинстанционното решение. Така постановеното въззивно решение е отменено с решение № 131/02.05.2018 г. по т.д. № 2 297/17г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане с дадени указания. С решение № 2969/ 17.12.2018г. по т. д. № 2 360/18г. на Апелативен съд - София първоинстанционният акт е бил отменен, като по отношение на „Лайтхаус голф ризорт” АД е открито производство по несъстоятелност. Предмет на апорта са собствените на „Лайтхаус голф ризорт” АД процесни недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. Твърди се, че къщите, предмет на непаричната вноска, се намират на 3 км от [населено място] и в близост няма индустриални обекти и опасни материали, замърсяващи околната среда. Предвид разпоредбите на §1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ, към 07.06.2011г. ответниците притежават качеството на свързани лица. Към датата на сделката (учредителния апорт) ответниците се контролирали от едни и същи физически лица - членове на Съвета на директорите на всяко едно от дружествата, както следва: Г. А. Ч., М. Д. М. и Т. И. Т., което по същество е контрол по смисъла на § 1 в, ал. 1, т.З ТЗ, тъй като по силата на уставите на всяко едно от дружествата, контролиращите физически лица имат правото да упражняват решаващо влияние върху контролираните юридически лица - „Лайтхаус голф ризорт“ АД и „ЛГР форест“ АД. По силата на договор за инвестиционен банков кредит от 01.11.2007г., "ОББ" АД е предоставила на кредитополучателя „С. голфинг" ЕООД банков кредит в общ размер 3 000 000 евро, като съдлъжник по договора за кредит е „К. голф холидей клуб“ АД ("Лайтхаус голф ризорт" АД, към настоящия момент). Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че кредитът е предоставен за плащане на част от продажната цена по предварителен договор за покупко-продажба от 08.02.2006 г. и анекси към него, сключен между „С. голфинг" ЕООД и „К. голф холидей клуб" АД за покупка на 97 бр. еднофамилни къщи, находящи се в [населено място], общ. Б., обл. Д., м. „Табията". Усвояването на суми от кредита е следвало да се извършва до 01.02.2008г. вкл., еднократно по сметка на „К. голф холидей клуб“ АД, след изпълнение на конкретно посочени в договора за кредит условия. Крайният срок за погасяване на дълга по договора за кредит е 01.05.2009г. По силата на допълнително споразумение (анекс) № 2 от 15.05.2010г., сключено между "ОББ" АД, "С. голфинг" ЕООД, "Бараж комплект" ООД, "Лайтхаус голф ризорт" АД и „С. дивелопмънт" ЕООД, страните се споразумели съдлъжникът "Бараж комплект" ООД да придобие качеството "кредитополучател" по договора за кредит, като занапред "Бараж комплект" ООД имал всички права и задължения, които има кредитополучателят по договора за кредит, като първоначалният кредитополучател "С. голфинг" ЕООД придобивал качеството съдлъжник и отговарял солидарно за задълженията на новия кредитополучател "Бараж комплект" ООД към банката по договора за кредит, а съдлъжниците "С. голфинг" ЕООД и "Лайтхаус голф ризорт" АД са се съгласили да продължат да носят солидарна отговорност с новия кредитополучател за всички задължения към „ОББ“ АД. За обезпечаване вземанията на банката по договора за кредит са учредени обезпечения от „Лайтхаус голф ризорт" АД, а именно: договорна ипотека по нотариален ред върху ПИ с идентификатор 02508.541.152, ведно с изградените в имота жилищни сгради - тип 6, 15 броя, договорна ипотека по нотариален ред върху 15 броя къщи, находящи се в [населено място], обл. Д., м. "Табията и договорна ипотека по нотариален ред върху 20 броя къщи, находящи се в [населено място]. Поради неизпълнение на задълженията на солидарните длъжници по договора за кредит, банката се е снабдила с изпълнителен лист от 20.06.2013 г. от Районен съд - София по ч. гр. д. № 24 784/13 г. срещу солидарните длъжници „Бараж комплект" ООД, „С. голфинг" ЕООД и "Лайтхаус голф ризорт" АД и изпълнителен лист от 24.06.2013г. от Районен съд - София по ч. гр. д. № 24785/13г. срещу солидарните длъжници „Бараж комплект" ООД, „С. голфинг" ЕООД и "Лайтхаус голф ризорт" АД, издаден въз основа на вземане по договор за инвестиционен банков кредит от 01.11.2007г. и допълнителните споразумения към него. Въз основа на издадените изпълнителни листове банката е образувала срещу длъжниците изп. д. № 20137390400469 по описа на ЧСИ С. С. с рег. № 739 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Добрич. В хода на изпълнителното производство е извършена публична продан на имотите, предмет на обезпечението в полза на „ОББ" АД, като по силата на постановление за възлагане на недвижими имоти от 04.12.2013г. същите били възложени на „Ей Ар Си Мениджмънт Ту“ ЕАД. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към датата на извършване на апорта, недвижимите имоти, предмет на сделката, били обременени с тежести - договорни ипотеки, учредени в полза на „ОББ“ АД, както и че към датата на предявяване на иска и преди вписване на исковата молба, недвижимите имоти, предмет на сделката били придобити възмездно от третото лице. От заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание ССЕ е установено, че общия размер на задълженията на несъстоятелния ответник към 07.06.2011г. е сумата от 59 910 000 лева, общата балансова стойност на активите на същия, изчислена по данни от счетоводните сметки към същата дата е сумата от 69 748 000 лева, както и че към същата дата имуществото на този ответник е било достатъчно да удовлетвори кредиторите на дружеството. В съдебно заседание вещото лице твърди, че привлеченият капитал на дружеството, както и задълженията на същото са 16 пъти по-високи от стойността на собствения му капитал. За да се произнесе, въззивният състав е намерил за неоснователни наведените доводи за недопустимост на предявените искове. Аргументирал се е, че отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжници на определени правни действия и сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави елементи. Като обща своя характеристика разгледаните хипотези включват имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане. Към увреждането чрез създаване на опасност се отнасят случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения - чл. 647, ал. 1, т. 4 и т.5 (в полза на трето за несъстоятелността лице), а така също и всички други необхванати от разпоредбите на чл. 647, ал. 1, т. 1-т. 5 ТЗ случаи, когато увреждането е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице, на осн. чл.647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Счел е, че с изменението на чл.649, ал.1 (ред. ДВ бр. 20/2013 г.) законодателят отчитайки сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД, е уеднаквил процесуалният режим на същите, по отношение на действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Съответно с оглед на това уеднаквяване при определянето на сделка като “увреждаща“ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, следва да се съобразят разрешенията по приложението на чл. 135 ЗЗД съдебна практика. В същата, обективирана в решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, IV г.о., решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2 301/14 г. на ВКС, IV г.о., решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. № 3 396/14 г. на ВКС, IV г.о., решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5 981/14 г. на ВКС, IV г.о, решение № 50/12.05.2017 г. по т.д. № 731/16 г. на ВКС, т.о., решение № 93/28.07.2017 г. по т.д. № 638/16 г. на ВКС, II т.о., се приема, че в хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Абсолютната процесуалноправна предпоставка за съществуването на право на иск за синдика на несъстоятелния длъжник в хипотеза на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е наличието на правен интерес. Той е свързан с наличието на елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, а именно увреждащ характер на сделката, чиято отмяна се иска. Решаващият състав е намерил, че проверката за наличие на въведен в производството релевантен юридически факт, който е включен в хипотезиса на правна норма, касае преценката на съда по неговото същество, а не по допустимостта му. В тази връзка е приел, че правен интерес за предявяване на конститутивен иск, какъвто е отменителният по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, е налице всякога, когато едно лице твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване и не съществува друг ред за постигане на дължимата правна промяна /в този см. решение № 11 от 27.02.2020 г., постановено по т.д. № 2 529/18 г. по описа на Т.К., I Т.О. на ВКС/. Съобразил е, че в настоящия случай се твърди от синдика, който е процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността на ответното дружество, че определена сделка (апорт) е извършена в двугодишен срок до подаване на молбата по чл.625 ТЗ, с участието на несъстоятелния длъжник и трето, свързано с длъжника и този апорт уврежда кредиторите. В случая е предвиден само съдебен ред за осъществяване на правна промяна в правната сфера на страните, а именно признаване на същата сделка за относително недействителна при осъществяване на предпоставките по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Учредителният апорт, който се атакува, е годен предмет на отменителен иск / в този см. решение № 57/19.07.2010 г., постановено по т.д. № 695/09 г. по описа на ВКС, Т.К., I т.о./ С оглед изложеното, въззивната инсатниця е приела, че е налице правен интерес за синдика от предявяване на иска. Също такарешаващият състав на апелативния съд е възприел константната практика на Върховен касационен съд, че отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори, при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези. С тези, конститутивни по своя характер искове, правното положение настъпило като последица от атакуваните сделки се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване и следователно всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание- аргумент от чл.55 ал.1, предложение трето от ЗЗД. При положение, че подлежащата на връщане вещ, респ. вещното право върху нея не съществува, поради това, че получилият това право по отменената сделка междувременно я е отчуждил или изразходвал, той дължи онова, от което се е възползвал (чл.57 ал.2, предложение последно от ЗЗД). С оглед на това законово разрешение, когато недвижимия имот не е притежание в патримониума на ответниците, то приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи онова, от което се е възползвал - т.е. стойността на имота. Това притезателно право ще се осъществи посредством осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, който е обусловен от изхода по спора по отменителния иск по чл.647 ТЗ. Извършеното прехвърляне не изключва наличие на правен интерес от обявяването на сделката между длъжниците (ответници в настоящето производство) и не е основание за недопустимост на предявените конститутивни искове. Съдът е счел, че въпросът дали имотът, предмет на тази сделка, може да бъде върнат в патримониума на длъжниците, не е предмет на исковото производство, а на изпълнителното такова. Предвид изложеното решаващият състав е намерил първоинстанционното решение за валидно и допустимо, съответно е достигнал до извода и за неговата правилност и и законосъобразност, поради което го е потвърдил. В мотивната си част е изложил, че извършеният учредителен апорт на недвижимите имоти е сделка на разпореждане с имуществото на несъстоятелния длъжник. В следствие на него длъжникът се е лишил от правото на собственост върху недвижимите имоти, с което е намалил ликвиден актив от своето имущество. Обстоятелството, че срещу това е получил финансов актив (придобил е акции) не може да гарантира в същата степен възможността за удовлетворяване на кредиторите, тъй като стойността на финансовия актив е корелативна величина от реалната стойност на имуществото на новото дружество. Същевременно учредените върху тях вещни тежести създават привилегия за ипотекарния кредитор, но не препятства правата на хирографарните кредитори, които при определени условия биха могли да се удовлетворят от получените суми от осребряването на имотите, предмет на договорна ипотека. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: На първо място, не е налице твърдяната от касатора евентуална недопустимост на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Същата се извежда от факта на придобиване на основната част от имотите, предмет на апорта, от трето лице въз основа на публична продан по ГПК, проведена преди откриване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника, въз основа на издаден в полза на негов кредитор изпълнителен лист, който е реализирал в изпълнителното производство по ГПК правото си на предпочтително удовлетворяване, произтичащо от учредени в негова полза от длъжника ипотеки преди апорта. Придобиване на имотите от трето добросъвестно лице, сам по себе си не води до отпадане на правния интерес от отменителния иск, с оглед възможността за реализиране на притезание по чл.57, ал.2 ЗЗД към първия приобретател на вещите, в каквато насока е и формираната практика на ВКС, цитирана от съдилищата и от насрещните страни в процеса, която се споделя от настоящия състав. Учредяването на вещно обезпечение в полза на някой от кредиторите на длъжника преди увреждащата сделка само по себе си също не се отразява на правния интерес от иска, тъй като нейната относителна недействителност се обявява спрямо всички кредитори на несъстоятелността. Фактът на удовлетворяване на обезпечен с ипотеки кредитор по реда на принудителното изпълнение по ГПК преди откриване на производството по несъстоятелност, чрез насочване на изпълнението върху основна част от имуществото, предмет на апорта и на ипотеките, също не е относим към правния интерес от воденето на отменителния иск, а касае основателността /а не допустимостта/ на евентуална бъдеща претенция по чл.57, ал.2 ЗЗД, каквато не е предмет на настоящото дело, поради което основателността й не може да бъде разглеждана, съответно да бъде взета предвид при извършване на преценката за правния интерес от отменителния иск. На второ място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Нещо повече, същото е съобразено с формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС относно иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и тази по чл.135 ЗЗД в частта относно елемента „увреждане“ по смисъла на отменителните искове, посочена, както от съдилищата, така и от насрещните страни в процеса. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол. С оглед изхода на делото, на основание чл.649, ал.6, изр. 2-ро, предл. 1-ро ТЗ, „Лайтхаус Голф Ризорт АД", ЕИК[ЕИК], следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3 012,37 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд