Определение № 50544 от 03.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2036/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Билд инженеринг 09“ ЕООД срещу решение №202 от 06.04.2021 г. по в.т.д.№2242/2020 г. на САС. С обжалваното решение, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка №453 от 14.07.2021 г. в.т.д.№2242/2020 г. на САС, е потвърдено решение №714 от 14.05.2020 г., по т.д.№325/2018 г. на СГС в частта му, с която искът по чл. 266, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Билд инженеринг 09“ ЕООД срещу „Сънником“ ЕООД е отхвърлен за разликата над сумата 18 335.64 лв. до предявения размер от 31 250 лв., част от претенция от 257 486.12 лв., като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за сумата 88 489.27 лв., представляваща неустойка по чл.7.3 от общите условия към договора от 13.10.2016 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е вероятно нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Следва ли решаващият орган да тълкува неясната разпоредба на договора /чл.4, ал.2 от същия/, за която е налице спор между страните, като изведе действителната воля на договорилите се и точния смисъл на разпоредбата. 2. Липсата на физическо представяне пред изпълнителя на акт образец №2 прави невъзможно изпълнението от негова страна, защото последният не е наясно с изискванията на документа и не може да се запознае устно със скицата по т.3 от акт образец №2, нито да запомни предвижданията по т.1, т.2 и/или т.3 от него. 3. Апелативният съд е допуснал със свидетели да се установява датата на уведомяване относно издадения акт образец №2, но е отказал доказателствената сила на актовете, подписани от ответното дружество, което е в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касация „Сънником“ ЕООД не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорът пред него се свежда до оплакванията на „Билд инженеринг 09“ ЕООД срещу необоснования, според него, извод на първоинстанционния съд, че в полза на ответника „Сънником“ ЕООД съществува вземане, произтичащо от уговорената в процесния договор неустойка за забавено изпълнение. Установил е, че в чл.4, ал.2 от договора срокът за изпълнение е определен на 105 календарни дни, считано от датата на получаване на уведомление от изпълнителя за съставен на акт образец № 2 за откриване на строителна площадка на обекта. Изложил е съображения, че в цитираната разпоредба словосъчетанието датата на получаване на уведомление следва да се схваща като деня на узнаване на релевантния факт - достигането до знанието на изпълнителя, че актът за откриване на строителната площадка е издаден, тъй като употребеният там израз „получаване на уведомление“ е синоним на уведомяване, което несъмнено може да стане по всякакъв начин, включително и устно, доколкото, ако е било друго – напр. в писмена форма, това изискване е щяло да бъде изрично уговорено в договора. В този смисъл е достигнал до извод, че доказването на деня на узнаването може да стане с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, с оглед разпоредбата на чл.164 от ГПК. Позовавайки се на заключението на техническата експертиза, от което се установява, че актът за откриване на строителна площадка на обекта е бил съставен на 13.01.2017 г. /петък/ и на показанията на свидетеля С., според които този факт е бил обявен на участниците в строителството на конкретния обект „някъде средата на януари месец 2017 г.“, в деня на ежеседмичната среща между тях, която се провеждала всяка сряда и на която винаги участвал и представител на подизпълнителя „Билд инженеринг 09“ ЕООД, е счел, че денят сряда в средата на м.януари 2017 г. е на датата 18.01.2017 г., и с оглед изложеното по-горе тя следва да се приеме за деня, който е началото на срока по чл.4, ал.2 от договора. Посочил е, че този срок е изтекъл на 04.05.2017 г., което означава, че по отношение на всички строителни работи, извършени и приети след тази дата, изпълнителят ще отговаря за забавено изпълнение. Анализирайки доказателствената съвкупност е намерил, че „Билд инженеринг 09“ ЕООД е извършил и предал част от строителните работи, включени в предмета на договора, с двустранно подписани протоколи, съставени на 21.06.2017 г. и на 26.10.2017 г. - след изтичането на срока на договора, като 20 дни от деня, в който изпълнителят е изпаднал в забава, са изтекли на 25.05.2017 г., което означава, че към тази дата е бил дължим максималния размер на неустойката, който при обща стойност на договора 884 892.72 лв., с включен ДДС, е 88 489.27 лв. с ДДС /според уговорката в чл.7.3 от общите условия на договора, ако изпълнителят не спази крайния срок за изпълнение, дължи неустойка в размер на 0.5 % от стойността на договора за всеки ден на забава, но не повече от 10 % от цената на договора/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Решението на въззивния съд е валидно, като същото е постановено и в съответствие с очертания от страните, чрез наведените фактически твърдения, възражения и отправените до съда искания, предмет на делото, поради което не се установява наличие на поддържаната от касатора вероятна нищожност или недопустимост. От друга страна при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, респективно не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. На следващо място по формулирания в изложението първи въпрос, отнасящ се до изясняване на приложението на разпоредбата на чл.20 от ГПК, е налице константна практика на ВКС, в която се приема, че на тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици, както и уговорките, които макар и разбираеми от външна страна, са предмет на спор между страните, като тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. Критериите регламентирани от чл.20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му. В случая освен, че въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената практика на ВКС, не се и твърди наличие на каквото и да е нарушение на правилата за тълкуване, а по същество противоречието се обосновава с неправилност на изведения от съда извод за значението на изразената от страните воля в договора, което твърдение обаче не може да се отнесе към основанията за допускане на касационно обжалване. В този смисъл и тъй като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /наведените от касатора доводи и поддържаните от него тези в т.2 и т.3 от изложението, за неправилност на изводите на съда и за противоречието им с практиката на ВКС, не съставляват такива въпроси, а има отношение единствено към правилността на решението, която обаче извън обсъденото по-горе основание по чл.280, ал.2 от ГПК „очевидна неправилност“, не е предмет на разглеждане в настоящия стадий по селекция на касационните жалби/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,