Определение № 80 от 09.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3616/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.303/19.06.23 по ч.г.д.№.161/22 на АС В.Търново, допълнено с определение №.559/12.10.23, е потвърдено определение №.132/202.23 по ч.г.д.№.946/20 на ОС В.Търново, с което молбата на Л. Х. Ч., С. П. Ч. и Е. П. Ч. за освобождаване от държавна такса /ДТ/ върху увеличения размер на предявените от тях искове по чл.432 КЗ /за суми над 25001лв. до 150000лв. за всяка обезщетение за неимуществени вреди/, за освобождаване от разноски и за намаляването им е оставена без уважение. Постъпила е частна касационна жалба от Л. Ч., С. Ч. и Е. Ч. /вх.№.3471/29.06.23 и вх.№.504/20.10.23 – съответно срещу определения №.303/19.06.23 и №.559/12.10.23/, в която се твърди, че отказът да бъдат освободени от ДТ и от разноски е незаконосъобразно потвърден. Налице е позоваване на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“При увеличение на цената на предявения иск по реда на чл.214 ал.1 ГПК следва ли на страната, която е частично освободена от заплащане на ДТ по реда на чл.83 ал.2 ГПК, да бъде указано плащане на ДТ за разликата над първоначалния размер на иска и ако да, как следва да се определи размера й?“ /т.12 ТР 6/13, ОСГТК/; 2.“Може ли преценката за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК да бъде извършвана на основаната на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доходи?“ /опр.№.686/12.12.14 по г.д.№.7091/14, І ГО/; 3.“Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност при спазване правилата на формалната и правната логика?“ /ППВС 1/13.07.53, ППВС 7/27.12.65, ППВС 1/10.11.85, ТР 1/4.01.01 по г.д.№.1/00, ОСГК, реш. №.212/1.02.12 по т.д.№.811/12, ІІ ТО, реш.№.17/23.07.14 по т.д.№.811/12, ІІ ТО, реш.№.111/3.11.15 по т.д.№.1544/14, ІІ ТО, реш.№.136/ 6.11.15 по т.д. №.2483/14, ІІ ТО, реш.№.180/11.01.16 по т.д.№.1618/14, ІІ ТО, реш.№.94/ 13.09.16 по т.д.№.3768/14, ІІ ТО, реш.№.161/4.10.16 по т.№.2220/15, ІІ ТО, реш.№.222/27.03.18 по т.д.№.505/17, ІІ ТО/. Ответната страна ЗАД“ДаллБогг Живот и здраве“ оспорва жалбата. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лица, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваните определения, Върховният касационен съд съобрази следното: Въззивният съд е приел, че ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, настъпила в резултат на ПТП на територията на Унгария на 2.08.19 - всяка по 25001лв., впоследствие по 150 000лв. - частично от по 200000лв.; с предходен съдебен акт е намерено, че те нямат доходи и имущество, от което да реализират такива, за да платят изцяло дължимата ДТ /5000лв./, поради което и са били частично освободени от заплащането й; едновременно с това, обаче, имат материална възможност да платят разноските по делото, независимо, че една част от тях в размер на 8140лв. са за превод на документи от унгарски на български език; Е. и С. Ч. са на трудоспособна възраст, биха могли да работят и работят, като реализират трудови възнаграждения, съобразно които биха могли да поемат възложените им разноски, както и посочената част от държавна такса. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с третия въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните. Въззивната инстанция се е отклонила от това свое задължение, като са останали необсъдени своевременно направени с жалбата доводи, вкл. относно релевантни за преценката обстоятелства /напр. лица, на които се осигурява издръжка/ и относно лишаването им от достъп до съд. По отношение на ищците Е. Ч. и Л. Ч. вече е постановено, че са освободени от внасяне на ДТ над сумата 300лв., като, по аргумент от т.12 ТР 6/13, ОСГТК, това разрешение важи до края на производството, в това число за евентуална ДТ върху увеличението на иска. По повод първоначалното им искане по чл.83 ГПК са били предоставени декларации и доказателства за материалното състояние и въз основа на тях съдът /ОС В.Търново с опр. №.99/5.03.21 по ч.г.д.№.54/21/ е приел, че Л. Ч. и Е. Ч. не разполагат с достатъчно средства, за да платят държавна такса над сумата от по 300лв. до сумата от по 1000,04лв. за всяка, като са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК и следва да бъдат освободени от такса за разликата над 300лв. При направена веднъж преценка, че лицето не разполага с достатъчно средства да плати изискуемата държавна такса в размер, надвишаващ 300лв., и липса на промяна на обстоятелствата, въз основа на които тя е извършена /съгласно представените нови декларации няма съществена промяна в доходите и имуществото, лицата, които издържат, и здравословното състояние на жалбоподателките, в това число Л. Ч. продължава да е с 93% ТНР/, няма основание за различно произнасяне по молба за освобождаване от държавна такса върху увеличена цена на иска - още повече, че не се иска освобождаване от по-малка по размер такса; на практика предвид постановките на т.12 ТР 6/13 не е било необходимо нито отправяне на ново искане за освобождаване от такси, нито даване на указания за внасяне на такива-съответно дадените указания за внасянето им са били неправилни. Представените доказателства установяват както липса на достатъчно средства на жалбоподателките за внасяне на ДТ с оглед увеличената цена на исковете /по 5000лв. ДТ за всяка/, така и за посрещане на разноските по делото /необходимите за превод на документи суми възлизат на 8140лв/. Това важи и за третата ищца – С. Ч., която, предвид доходите, които получава, задълженията, които изплаща, и месечната издръжка на семейството й, състоящо се от трима члена, не притежава достатъчно средства за заплащане на такса над първоначално платената и на горепосочените разноски. Същевременно, съгласно трайно формираната задължителна практика на ВКС, преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в съдебното производство следва да бъде извършена въз основа на данните за семейното, имуществено и здравословно състояние на поискалото освобождаването лице, както и за трудовата му заетост и получаваните от него доходи по трудови и други правоотношения, вкл. и от реализиране на търговска дейност, съдържащи се в подадената от него декларация и приложените към нея доказателства; тя не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава; ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, на искащото освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса лице могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни, но не и да се формира извод за липса на предпоставки за освобождаване от заплащането на държавна такса само на основата на предположение, което при липса на доказателства следва да се приеме за необосновано /опр.№.686/12.12.14 по г.д.№.7091/14, І ГО и др./. Предвид изложеното евентуална преценка на съда дали страните биха могли да реализират по-голям доход, респективно налице ли е бюджет на конкретния съд за заплащане на евентуални разноски /която би лишила страната от право на достъп до съд въз основа на неустановени от закона критерии/ е ирелевантна. При отчитане на горните обстоятелства, имущественото, здравословното и семейното положение на жалбоподателките, в това число затрудненото им положение и с оглед лицата, на които те самите осигуряват издръжка /деца/, и факта, че отхвърлянето на молбата им по чл.83 ГПК на практика би препятствало достъпа им до съд и разглеждането на делото им по удовлетворителен начин, настоящият състав намира, че определенията в атакуваната им част - относно потвърдения отказ за освобождаване от държавна такса и от разноски, следва да се отменят. Доколкото по отношение на Л. Ч. и Е. Ч. вече е налице освобождаване от такси над сумата 300лв. /платена от тях по първоначалния размер/, повторно произнасяне в този смисъл, вкл. във връзка с увеличението, не се налага, но ще бъде включено в диспозитива за яснота; С. Ч. следва да бъде освободена от държавни такси занапред /доколкото не е искала освобождаване с исковата молба, платила е първоначално дължимите 1000,04лв. и искането й по чл.83 ГПК е направено впоследствие/; всички жалбоподателки трябва да се освободят от разноски. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,