Определение № 43 от 07.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 248/2022 г.

Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на М. Г. Б.- К. срещу определение № 1771/13.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 9250/2021 г. на Софийски градски съд, с което се отменя определение от 02.07.2021 г. по гр.д.№ 23609/2021 г. на Софийски районен съд, 89 състав и е допуснато обезпечение по чл.389 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 1488/2021 г. на ДСИ към СРС, първоначално образувано като дело № 20207900402383 на ЧСИ Р. М., при внасяне на гаранция 1000 лева, на образуваното по молба на И. С. К. против М. Г. Б.-К. производство по чл.59, ал.9 СК за промяна режима на родителските права по отношение на детето И. И. К. и предоставянето им на неговия баща. В частна жалба се твърди, че въззивното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по уточнените при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т.1. въпроси: Допустимо ли е налагането на обезпечителни мерки по чл.397, ал.1, т.3 ГПК в производство по спорна съдебна администрация на основание чл.59, ал.9 СК, вкл.спиране на изпълнението, образувано след влязло в сила решение на съда, с което родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете са били предоставени на единия родител и какви са критериите за определяне на една обезпечителна мярка като подходяща? От И. С. К. чрез адвокат К. Е. е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата и счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок срещу определение на въззивния съд, с което е допуснато обезпечение по чл.389 ГПК и подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2, вр.с чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, Софийски градски съд приема, че е предявен иск между бивши съпрузи за промяна режима на родителските права по отношение на детето И. И. К., род. на 27.08.2008 г., който е допустим /предявен от неговия баща/ и вероятно основателен /подкрепен от писмени доказателства/, а обезпечение може да бъде допуснато по всеки предявен иск, поради което е уважил молбата на И. С. К. за спиране изпълнението по дело № 1488/2021 г. на ДСИ към СРС /първоначално изп.дело № 20207900402383 на ЧСИ Р. М./ срещу представяне на гаранция съгласно чл.390, ал.4, изр.2 ГПК. При тези мотиви, въззивното определение следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд в определение № 362/30.06.2009 г. по гр.д.№ 333/2009 г. на ВКС, ІV г.о.,,в което се приема, че мерките относно упражняването на родителските права (осъществяване на родителската отговорност) се постановяват не в исково производство, а в производство по спорна администрация на гражданските отношения. На обезпечаване подлежат всички видове искове (чл.389, ал.2 ГПК), но само искове. Исканията за постановяване на актове на спорна администрация не подлежат на обезпечаване. По такива искания е възможно постановяването на привременни мерки, които дават по-интензивна защита от обезпечението, тъй като позволяват упражняването на правото, преди съществуването му да е установено от съда. Мерките относно упражняването на родителските права обаче не могат да засегнат изпълняемостта на съдебно решение. По втория въпрос в съдебната практика на Върховния касационен съд – определение № 135/17.03.2009 г. по гр.д.№ 53/2009 г., ІV г.о, определение № 246/09.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 2175/2013 г., ІІІ г.о. и др., се приема, че допускането на обезпечение на иск за предоставяне на родителски права чрез спиране на изпълнението на решение, с което тези права са предоставени на другия родител е възможно и допустимо от закона с оглед интересите на детето. Според даденото разрешение в определение № 318/27.07.2009 г. по ч.гр.д. № 255/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., исканата обезпечителна мярка трябва бъде адекватна на субективното материално право, което се защитава, т.е. наложената обезпечителна мярка, чиято цел е да запази съществуващото фактическо и правно положение, следва да гарантира изпълнението на постановеното от съда решение, без да засяга неоправдано правната сфера на длъжника преди решаване на делото. Ето защо, обезпечение се допуска само когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, а предявеният иск е допустим, вероятно основателен и е налице нужда от обезпечаването му. Дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща и защитава в достатъчна степен интереса на детето, съдът преценява във всеки отделен случай, когато се произнася по искането за обезпечение на иска. В този смисъл /ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г., ОСГТК на ВКС/. Настоящият състав на ВКС споделя цитираната съдебна практика и в отговор на поставения въпрос приема, че когато с влязло в сила решение са постановени мерки относно родителските права, обезпечаване на молбата за тяхното изменение е допустимо чрез определяне на привременни мерки, а при необходимост и с подходящи защитни мерки, но само в интерес на детето, а не на родителя, който упражнява правото относно родителските права. Предвид отговора на въпроса, становището на страните и данните по делото, обжалваното определение следва да се отмени поради следното:. С влязло в сила решение по гр.д.№ 16840/2013 г. на Софийски районен съд, 84 състав, упражняване на родителските права по отношение на детето И. И. К., род. на 27.08.2008 г., са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения с бащата, който е задължен да заплаща и месечна издръжка на детето. Определеният режим на лични отношения със съдебното решение не се изпълнява, а по молба на бащата е образувано производство по чл.59, ал.9 СК, с която са поискани привременни мерки. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по тях, но е отхвърлил негова допълнителна молба за обезпечение по чл.389 ГПК, която с обжалваното определение на Софийски градски съд е уважена. Определението на въззивния съд е неправилно. С влязлото в сила решение са постановени мерки относно родителските права, поради което исканото спиране на изпълнението неоправдано ще засегне правото на единия родител да ги упражнява. Въззивният съд е допуснал обезпечението, без да съобрази интереса на детето, а единствено обезпечителната нужда на молителя, упражняващ право относно родителските права. Не е съобразено обстоятелството, че обезпечителна мярка е неадекватна в производството по спорна съдебна администрация, тъй като чрез налагането й всъщност се игнорира определения със съдебното решение режим на лични отношения между родителите и детето, без постигнато споразумение от родителите. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение