Определение № 390 от 08.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4665/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. О. Ч. ,чрез адв. А. Т. срещу решение №59 от 18.07.2019г по в. гр.дело №1756/2017г. на Бургаски апелативен съд ,с което след частична отмяна на решение №48 от 28.02.2019 г., постановено по гр.д № 1756/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, въззивният съд е ангажирал отговорността на настоящия касатор на основание 284, ал.2 ЗЗД, като го е осъдил ,след прихващане,да заплати неотчетен остатък от получена продажна цена при покупко-продажбата на собствения на ищците недвижим имот, за която сделка И. О. Ч. е бил упълномощен и е реализирал за цена от 20000 евро. Въззивният съд е приел ,че същият лично, така както е бил и упълномощен съгласно съдържанието на представеното по делото пълномощно от 15.05.2012г, а не дружестото „Адлер„ООД, на което И. О. Ч. е бил управител към момента на покупко-продажбата по нот. акт №71 от 30.11.2012г, дължи на ищците Й. обезщетение за вредите от това ,че не е действал при дължимата съгласно чл. 281 ЗЗД грижа и е увредил интересите им,продвайки имота на своя родственица при значително занижена цена.Вредата се изразява в разликата между действителаната пазарна цена на имота от 36 000 евро и неговата продажна цена по договора.Срещу този ответник ,а не срещу дружеството привлечено като евентуален ответник, е уважен предявеният частично иск за обезщетение в размер на 5 000 лева. Вредата е приета за установена след заключение на вещо лице за пазарната цена на имота и свидетелстки показания за състоянието му. По делото е установено, че първоначално, още на 30.10.2009г ищците са сключили споразумение с „Адлер“ ООД, за посредничество при продажба на същия имот при фиксирана цена от 60 000 евро ,срещу комисионна. Този договор е подписан от ответника Ч. в качеството му на управител на дружеството към този момент. Пълномощното, с което последният е бил овластен на 15.05.2012г в лично качество, е да продаде имота от името и за сметка на ищците Й. за цена, каквато намери за добре, като ги представлява и пред нотариус .Тази именно учредена представителна власт ,макар че към момента на реализацията на сделката Ч. още не е бил освободен като управител на „Адлер“ООД е легитимирала продажбата чрез представител. Сделката е извършена на 30.11.2012г, Нейното реализиране установява правоотношението по договор за поръчка ,а съдържанието на договора се установа от посоченото в пълномощното.Получените средства в исковия размер не са отчетени нито пряко на ищите, нито чрез дружеството,поради което е ревизирано решението на първоинстанционния съд,че „Адлер“ ООД следва да отговаря за причинените на ищците вреди ,по силата на първия договор. Касаторът обжалва въззивното решение с оплаквания за процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,предвид липсата на практиката на ВКС ,или повърхностно засягане на следните решаващо произнесеси въпроси: Доколко и при какви случаи едно пълномощно, по което са извършени правни действия ,следва да се разглежда като удостоверяващо договор за поръчка, или зад упълномощаването могат да стоят друг вид облигационни отношения,следва ли съдът да квалифицира вида на това договорно отношение съобразно конкретните факти /т.1 от изложението /. Според защитата изводите на въззивния съд по въпроса са прибързани и не е отчетено,че настоящият случай е различен от коментираните в практиката на ВКС случаи на поръчково упалномощаване, тъй като е имало аналогичен договор дружество, на което касаторът е бил увправител, за същия имот и не е съобразен чл. 283, ал.2 ЗЗД Следва ли пълномощникът да носи договорна отговорност за вреди от сключена от него в ущърб на упълномощителя сделка, която не е атакувана от упълномощителя като относително недействителна по реда на чл. 40 ЗЗД и която е на практика потвърдена,доколкото упълномощителят претендира отчет на полученото по сделката / т.4 от изложението/. Съображенията на касатора Ч. са,че когато упълномощителят потвърди относително недействителната сделка по смисъла на чл. 40 ЗЗД,не може да претендира вреди от нея ,след като е решил да се ползва от нейните последици.След като приема сделката и търси отчет на полученото ,а не нейната отмяна ,то няма и сделка в негов ущърб - упълномощителят е съгласен с последиците и не може да се счита увреден. Според защитата ,въпросът е от значение за точното прилагане на закона и по него не е формирана практика на ВКС. Във връзка с двата материалноправни въпроса са поставени процесуалноправни въпроси при основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,предвид противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС. Въпросиите се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички възражения и доводи, в частност по оплакването ,свързано с прилагането на чл.283, ал.2 ЗЗД и това ,че не зад всяко упълномощаване стои договор за поръчка, какъвто според касатора е конкратния случай. Изтъква се липса на произнасяне от въззивния съд по възражението ,че с потвърждаване на сделката упълномощителят я приема и не може да претендира вреди от това ,че е сключена в негов ущърб.Формулира се и въпрос за задължението на въззивния съд да изгради своите изводи въз основа на съвкупна преценка на доказателствения материал Противоречието е с решения №8/2018 ТК, 2-ро т.о на ВКС, реш. №134/2013г ТК, 2-ро т.о на ВКС,реш. №24/2010г 1-во ГО на ВКС и др. решения на ВКС. В отговор, депозиран от пълномощника на ищците адв Ю. Бошнаков се изтъква липса на предпоставките визирани в чл. 280,ал.1 ГПК, като се излагат съображения по всеки от въпросите в изложението.Претендират се разноски за адвокатска защита Отговор по жалбата е депозирал и ответника по делото„Адлер“ООД чрез пълномощник адв.Г.. Коментира се липсата на основание за допускане до касационно обжалване по първите три въпроса в изложението. Претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставените процесуални въпроси имат утвърден отговор в парктиката на ВКС в поддържания от защитата смисъл ,но обжалваното въззивно решение не опредметява пренебрегване на задължението да се обсъдят доводите и възраженията на страните, или на задължението съвкупно, в решаваща степен да се преценят доказателствата.В мотивите са обсъдени обстоятелствата,които в съответствие с установената практика на ВКС обуславят извод за наличие на договор за поръчка/ реш.№208/2013г на 4-то г.о,реш.№338/2018г 4-то г.о на ВКС/, за какъвто договор са свидетелствали конкретно правните действия ,предприети от ответника в рамките на областяването по даденото пълномощно ,в отлика от случай, при който последният би легитимирал действия от представител на дружеството, сключило договор за последничество с ищците през 2009г с цел продажба на имота им.Съдът е разгледал възраженията на касатора че има и договор от 30.10.2009г. между ищите и агенция „Адлер“ ЕООД ,но е приел за установено от съдържанието му ,че се касае за посредничество - дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от гражданския оборот. Посредничеството, за разлика от договора за поръчка,има за предмет осъществяване на контакт между страните – продавач и купувач, по повод сключване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот,,но от доказателствата в случая е направен извод,че не посредникът „Адлер“ ЕООД е поставил в контакт страните по сделката, която касаторът е сключил, тъй като същите са роднинска връзка.Ответникът е действал при сключване на процесната сделка самостоятелно и в лично качество, осъществявайки правата и задълженията си по упълномощаването,без да ангажира агенция „Адлер“ ЕООД Не е действал в качеството си на управител което качество не е посочено и в представеното пред Нотариуса пълномощно. Получената сума от продажбата е получил по лична сметка ,дружеството не е получило и осчетоводявало същата. Изтъкнато е ,че в представеното по делото споразумение между ищците и „Адлер“ ЕООД не е предвидена възможността за овластяване на друго лице, което да изпълни поръчката. При тези изводи, решаващо е обсъден и отхвърлен доводът,че се касае за заместване по смисъла на чл. 283, ал.2 ЗЗД. Действително, въззивният съд не е видял необходимст да излага правни съображения за отхвърлянето на довода на жалбоподателя, че ищците не могат да претедират вреди от неизпълнение ,след като приемат сделката и нейния резултат - сподед защитата изводимо от факта, че не упражняват правото по чл. 40 ЗЗД ,а претендират отчет на полученото. Възражението е основано на обстоятелства неотносими към предпоставките, изтъкнати от съда като основание за търсената с иска договорна отговорност. Същевременно,с процесното възражение се навежда твърдение за една относителна недействителност при условията на чл. 40 ЗЗД ,което законът не допуска да бъде изтъквано от пълномощника, като негово защитно средство. В решаваща за изхода на делото насока е задължението на въззивния съд да обсъди доводи на страните за относими обстоятелства и съвкупно да прецени тези доказателства, които са допустими и относими.Ето защо не е налице противоречие с установената практика на ВКС по поставените процесуални въпроси. Фоормулираният като първи по ред въпрос в изложението е от доказателствено, а не от правно естество. Доколкото е абстрактно основан на допускането,че при упълномощаване за продажба на недвижим имот облигационното отношение между упълномощител и пълномощник може да не е мандатно и по договор за поръчка ,а да се разкрие друга облигационна връзка, въпросът не е конкретен и отговорът му няма да промени крайния резултат .Игнорират се фактите по делото, преценени решаващо от Бургаски апелативен съд в конкретния случай ,а при обосновката на въпроса се игнорира правилото на.чл. 39 ал.2 ЗЗД ,което е ясно и по чието прилагане има трайна и последователна практика на ВКС .Не е налице основание по чл. 280, ал1 т..3 ГПК Допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по материалноправен въпрос, проекция на касационно по същество оплакване за необсъждане на довода,че уредбата в чл. 40 ЗЗД изключва възможността да се претендират вреди от пълномощника при продажба на имота ,щом упълномощителите са приели транслативния резултат и претендират отчет на полученото ,а не искат обявяване на относителна недействителност на самата сделка. Поддържаната от защитата теза за наличие на основание съгласно чл.280 ал.1 т.3 ГПК по този въпрос е несъстоятелна. Право да прибегне до основанието в чл. 40 ЗЗД има упълномощителят, последният го осъществява с иск или възражение по своя преценка.Фактическият състав на „споразумяване във вреда на представлявания” по смисъла на чл.40 ЗЗД и свързаната с този институт недействителност не е въвеждана в настоящия процес от ищците, които единствени имат право да се позоват на нея (т.ІІІ т.2 от ТР №5/12.12.2016г ОСГТК).Те безспорно не са упражнили това право и обстоятелствата, с които законът го свързва, не се твърдят.Следва да се изтъкне вече посоченото при обсъждане на поставения в същата връзка процесуалноправен въпрос ,че съответните обстоятелства по недействителността не могат да бъдат относимо наведани в процеса от действалия във вреда на представляваните пълномощник. Не само не е дължимо, а не е и допустимо съдът да ги изследва в настоящия случай. Засяга се правоотношение извън спорното по делото.Освен това, обстоятелства по недействителността не са от естество да изключат общите основания за отговорността на ответника при неточно изпълнение на договора за поръчка,а още по- малкио при недобросъвестност от негова страна. Общите правила за отговорност на длъжника при неизпълнение са приложими, след като уредбата на договора в чл.280 и сл. ЗЗД не съдържа и не препраща към особени правила, включващи условие кредиторът да не е приел в своята правна сфера резултата от действията ,за да претендира вреди /подобно условие е немисимо и поради действието на упълномощаването-последиците от сделката настъпват пряко за упълномощителя/ .От правилото на чл.65 ЗЗД също така следва ,че кредиторът не може да бъде лишен от компенсаторно обезщетение при неизпълнение което го уврежда, щом резултатът от изпълнението на длъжника частично удовлетворява изискуемото съгласно договора и кредиторът има интерес да го приеме.Съгласно закона и трайно установената практика на ВКС, правото на доверителя да получи отчет /чл.284, ал.2 ЗЗД/ не изключва, а се комулира с правото му да претендира включително вредите от неизпълнението, а неизпълнение е всяко отклонение от поръчката в нарушение на чл.281, чл.282 ЗЗД и общите изисквания на чл.63 ЗЗД. Поради това и по силата мандатното правоотношение, довереникът дължи обезщетение за вреди от естеството на претедираните с иска, които са в пряка връзка с неизпълнението на поръчката с оглед грижата ,възложена в чл.281 ЗЗД и са били предвидими, а ако не е действал добросъвестно, довереникът дължи съгласно чл.82, прел. второ ЗЗД. В съответствие с установената практика на ВКС въззивният съд е приел ,че при дадената на пълномощника възможност за договаряне на цена каквато намери за добре, продажната цена от 20 000 евро при сделката, която е сключил със своя родственица ,има увреждане на интереса на довелителите с оглед действителната стойност на имота, която същият би имал на пазара ,при цена значително по-висока.(реш № 1444/4.11.1999 г. по гр. д. № 753/99 г. на ВКС ,реш.№ 160/14.03.2006 г. по гр. д. № 325/200 4 г., II г. о на ВКС ,реш. №597/28.05.2008г. по гр. д. № 2365/2007 г., I г.о на ВКС и др ) В съответствие с правилото, посочено в т.І.1. от ТР №5/12.12.2016г по т.д № 5/2014г на ОСГТК е възприетото от въззивния съд ,че отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие.В практиката на ВКС не е имало колебания ,че в случаите на вече осъществени от пълномощника сделки се засвидетелства мандатното правоотношение, налице е договор, съответно основание да се търси както отчет на полученото, така и отговорност за неизпалнение за други здължения от довереника. Отговорността,възложена на касатора при уважаване на иска срущу него,е съответен израз на овластяването да се уговаря обвързващо.На представителната власт, като непритезателно право, от една страна съответства правно задължение на представлявания да търпи в своята правна сфера правните последици от действията на представителя,а от друга страна съответства задължението на представителя да се ръководи изключително от интересите на упълномощителя. За да защити в необходимата степен последния от възможна злоупотреба с доверието му от страна на пълномощник, законодателят е установил и института на недействителността по чл.40 ЗЗД, но като средство, на което има право да се позове само увреденият (т.І.6 от ТР №5/12.12.2016г, ОСГТК)и същевременно средство, възможността за прибягване до което не ограничава правния интерес и възможността да се търси обезщетение от длъжника за вредите от неизпълнението на мандата, по общите правила. Поради това отговорът на въпроса, даден в практиката на ВКС, е в обратен на поддържания от касаторката смисъл.Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Отделен въпрос е дали ако бяха върнали в патримониума си имота с иск по чл. 40 ЗЗД, за ищите Й. ще е налице основание да търсят и обезщетяване на заявената с иска вреда. Правен въпрос за обезщетяване на вреди при тези условни обстоятелства не е произнасян решаващо и не е стоял за разрешаване в настоящия случай, като обуславящ за изхода на делото. Следва да се присъдят разноски на ответниците по жалбата за адвокатска защита ,както са установени. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.