Определение № 60449 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 811/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. П. и Г. И. П. против решение № 260081 от 13.10.2020 г., постановено по в.гр. д. № 530 по описа за 2020 г. на Плевенския окръжен съд, пети състав, с което е отменено решение № 454 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 5231 по описа за 2019 г. на Плевенския районен съд, III граждански състав, за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор, съдържащ се в нотариален акт № 54, том II, рег. № 863, дело № 43 от 2017 г. на С. И. – нотариус в района на Плевенския районен съд, с рег. № 016 на НК, по силата на който касаторите са продали на Р. П. Д. и А. А. П. собствеността върху следните недвижими имоти: урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ III – 630, находящ се в [населено място], община Плевен, област Плевен, [улица], с площ от 740 кв. м., заедно с построената в имота до степен „груб строеж“ еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 194 кв. м. и урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ IV - 630, находящ се в [населено място]. Община Плевен, област Плевен, с площ от 540 кв. м., в квартал 82 по плана на селото, като е постановено друго решение за отхвърляне на предявения иск за разваляне на договора за покупко-продажба поради неплащане на цената. Касаторите твърдят, че решението на Плевенския окръжен съд е необосновано, неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следния въпрос: Представлява ли протоколът за разпит на свидетел по досъдебно производство документ, който материализира и доказва извънсъдебно признание, направено от свидетеля пред трети лица /органите на досъдебното производство/ относно неизгодни за него факти? Ответникът А. А. П. застъпва становището, че касационната жалба е основателна. Ответницата Р. П. Д. счита, че касационната жалба е недопустима, тъй като цената на иска е под 5 000 лв. Смята, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу решение на въззивен съд по иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК цената на иска е равна на данъчната оценка на имота, която според удостоверение на стр.82 по описа на Плевенския районен съд възлиза на 13 677 лв. Следователно цената на иска надвишава 5 000 лв., поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: В исковата молба касаторите са посочили, че са продали на своя син А. П. и на неговата бивша съпруга Р. Д. урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ III – 630, находящ се в [населено място], община Плевен, област Плевен, [улица], с площ от 740 кв. м., заедно с построената в имота до степен „груб строеж“ еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 194 кв. м. и урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ IV - 630, находящ се в [населено място]. Община Плевен, област Плевен, с площ от 540 кв. м., в квартал 82 по плана на селото. Купувачите са се задължили да заплатят общо 21 400 лв., като в нотариалния акт било отразено, че уговорената цена е била получена по банков път от продавачите на имотите преди деня на изповядване на сделката пред нотариус. В действителност до момента на предявяване на иска ищците не са получили договорената цена от 21 400 лева. Преди изповядване на сделката страните са се уговорили, че реалното плащане на цената ще се извърши по-късно и в най-кратки срокове. Тъй като купувачите нямали парични средства, а цената била над 10 000 лв. и плащането трябвало да се извърши по банков път, страните са се споразумели, че А. А. П. ще изтегли от сметката си в „Алианц Банк България“ АД преди извършване на сделката сумата от 9 900 лв., която да даде на Р. Д.. Тя на свой ред щяла да преведе веднага тази сума като плащане на цената, а след това същата операция ще се извършва докато се достигне до посочената в нотариалния акт сума от 21 400 лв. Ищците изпълнили своята част от уговорката и на 01.02.2017 г. ищецът изтеглил сумата от 9900 лв., която Р. П. превела веднага по същата сметка, посочвайки като основание „покупко-продажба на имот“. В същия ден била изтеглена и сумата от 11 500 лв., която отново била внесена обратно от ответницата със същото основание с две вноски, съответно за 9900 лв. и 1600 лв. Затова ищците са заявили, че продажната цена е само формално внесена от купувачите, тъй като описаните по-горе плащания са извършени с техни лични средства. Според тях тези обстоятелства се потвърждават от направеното от ответницата признание за неизгоден за нея факт, съдържащо се в показанията, дадени по ДП № 738/2017 г. по описа на РП - Плевен, въз основа на което е образувано НОХД № 161/2017 г. по описа на РС – Плевен. В тези показания Р. П. е заявила, че за да и прехвърлят къщата в [населено място], ищецът и е дал 12 000 лв. на ръка, които тя после внесла по негова банкова сметка, все едно тя купува къщата от него. Тези пари били превъртени три пъти, за да се достигне до сумата от 24 000 лв. по данъчната оценка на имота. Затова ищците са поискали от съда да развали договора за покупко-продажба поради неплащане на цената. В ответникът А. А. П. е признал предявения иск, а ответницата Р. П. Д. го е оспорила с твърдението, че е платила цената по банков път, както е посочено в нотариалния акт. Плевенският районен съд е възприел изявлението на Р. Д. по досъдебното производство като т.нар. „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, поради което е допуснал свидетелски показания за установяване твърдението на ищците, че цената е заплатена с техни парични средства. Въз основа на тези показания и на изявлението на Р. Д. този съд е приел, че платените по сделката суми са дадени от ищците, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят продажната цена, поради което е развалил договора за покупко-продажба. Плевенският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил предявения иск. Счел е, че допускането на гласни доказателства за установяване на начина на плащане между страните по договора представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съществуват писмени доказателства за плащане на цената преди сключване на договора, а освен това липсва и съгласие на ответницата по чл.164, ал.2 от ГПК за разпит на свидетели. Посочил е, че за да допусне свидетели, първоинстанционният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК, която се отнася до доказването на привидност на съгласието при сключване на сделката. Правното основание на иска е чл. 87, ал. 3 във връзка с ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради неизпълнение на задължение от купувачите за плащане на уговорената от страните цена. Ищците не твърдят симулативност на договора както в исковата молба, така и впоследствие при разглеждането на делото. Следователно не се спори между страните, че процесният договор е действителен и по тези причини се иска неговото разваляне, а не неговата нищожност. В този смисъл е недопустимо позоваването от районния съд на показанията на Р. Д., дадени по досъдебното производство и квалифицирането им като изявления пред държавен орган по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. Това са свидетелски показания, дадени пред орган на досъдебното наказателно производство, които не може да бъдат съобразени пряко от съда в гражданското съдопроизводство. Според въззивния съд и в хипотезата на чл.165, ал.2 от ГПК показанията на Р. Д. не може да се ценят като изявление пред държавен орган по смисъла на цитираната разпоредба и не може да се приемат като извънсъдебно признание за доказване твърденията на ищците относно плащане на цената, както се твърди от процесуалния представител на ищците в първоинстанционното производство. Изводът на въззивния съд, че показанията на Р. Д. не може да се приемат като извънсъдебно признание и съответно отказът да бъдат обсъдени по същество противоречи по поставения от касаторите въпрос на практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 134 от 5.08.2019 г. по гр. д. № 3482/2018 г. на IV ГО, № 70 от 21.04.2015 г. по гр. д. № 5100/2014 г. на III ГО, № 358 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 1381/2012 г. на IV ГО, № 271 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 66/2014 г. на IV ГО, № 174/29.04.2011 г. по гр. дело № 640/2010 г. на IV ГО, решение № 475/08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на III ГО, № 362/03.10.2012 г. по гр. дело № 1420/2011 г. на IV ГО и много други. В тази практика е прието, че признанията на страните за факти, относими към спорното право, включително и извънсъдебните признания, съставляват допустимо и важно доказателствено средство, което следва да се прецени с оглед всички обстоятелства по делото. Противоречието съвсем ясно се констатира при съпоставка между въззивното решение и решение № 119 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/2013 г. на I ГО. В това решение е посочено, че признанието на факт, съдържащо се в изявление пред държавен орган, е извънсъдебно и има същата доказателствена сила като съдебното признание. В случая съставът на ВКС е приел, че писмените обяснения пред органите на МВР съдържат извънсъдебно признание със същата доказателствена сила, каквато притежава съдебното признание. По тези съображения настоящата инстанция приема, че по поставения от касатора въпрос и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,