Определение № 1987 от 03.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 798/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Г., чрез процесуален представител, против Решение № 1485 от 15.12.2025 г. по в. гр. д. № 2737/2025 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено Решение № 260200 от 30.05.2025 г. по гр. д. № 15612/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, 13 с-в в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от настоящата касаторка срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за сумата над 90 000 лв. / 46 016.27 евро/ до пълния предявен размер от 200 000 лв. /102 258.38 евро/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.06.2019 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на допълнително сумата от 110 000 лв. /56 242.11 евро/, представляваща разликата до пълния предявен размер на иска от 200 000 лв. /102 258.38 евро/, ведно с направените разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „За задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалата ?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не ?“;

3. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ?“;

4. „Представлява ли нарушение на чл.52 ЗЗД и чл. 202 ГПК постановяването на въззивно решение, при което съдът едновременно възприема експертно заключение за наличие на трайни функционални ограничения и прави противоположен извод за пълно възстановяване на пострадалото лице, без мотиви и без доказателствена основа за този извод ?“.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с твърдението за противоречие между правните изводи на въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 – т. 11 от ППВС № 4/1968 г.; по въпрос № 2 - ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 3 – решения по т. д. № 1948/2013 г. на II т. о. и по т. д. № 2940/2019 г. на II т. о.; по въпрос № 4 – решения по гр. д. № 997/2021г. на III г.о. и по т.д. № 248/2020г. на I т.о.

Ответникът – ЗАД „ОЗК - Застраховане“АД, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, по спорния въпрос за размера на обезщетението въззивният съд след обсъждане на събраната по делото медицинска документация и заключение на СМЕ е приел за установено, че получените от ищцата вследствие на пътния инцидент травматични увреждания са: Травматичен шок и контузия на мозъка в двата слепоочни дяла базално с травматичен субарахноидален кръвоизлив двустранно теменно и тилно и малки количества кръв в страничните мозъчни стомахчета; пареза на десния нервус окуломоториус, без трайни последици, както и контузия и кръвонасядане на носа; закрито вътреставно счупване с изкълчване на дисталната част на тибията и фибулата в ляво с проведено оперативно лечение, която увреда e довела до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни; разкъсано-контузна рана на дясното коляно с руптура на сухожилието на десния мускул квадрицепс феморис, без данни за оперативно лечение; разкъсно-контузна рана на лявото коляно; травматична луксация на проксималната интерфалагеална става на 5-ти пръст на лявата ръка, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни; малък двустранен хемоторакс, без провеждане на оперативно лечение. Установено е, че в тази връзка на ищцата е проведено активно реанимационно лечение по отношение на контузията на мозъка и вътрешномозъчния кръвоизлив, поставена е на изкуствена белодробна вентилация, осъществено е триетапно оперативно лечение на счупената лява подбедрица, наместване на изкълчения пръст, консервативно медикаментозно лечение и рехабилитация, както и хирургично обработване на раните в областта на коленните стави. При извършения от вещото лице на 21.08.2024 г. преглед е установено наличието на оперативни белези в областта на лявата глезенна става, ограничен обем на движение в същата при повдигане на ходилото от 15 градуса, при норма 20 градуса, и спускане на ходилото надолу от 40 градуса, при норма 50 градуса. Изложено е, че според експерта, това ограничение в движението в лявата глезенна става има траен характер и не може да бъде възстановено. Установени при прегледа са също така белези от рани над капачките на двете коленни стави отпред, както и че при физическо натоварване ищцата продължава да изпитва болки в областта на лявата глезенна става.

Обсъдени са и събраните в производството пред първата инстанция свидетелски показания от майката на ищцата - С. Г., от които е прието за установено, че след катастрофата ищцата е била с натрошен глезен и в медицинска кома за 4 дни поради двата хематома в главата, била оперирана с 20 пирона и 4 импланта и с външен фиксатор, прикрепен към костта; След прибирането й у дома Е. не можела да се обслужва сама в продължение на 3 месеца - в началото била на памперси известно време, след което ползвала подлога; Могла е да се храни сама, но храната е била носена до леглото й; Наложило се майка й да си вземе неплатен отпуск, за да се грижи за дъщеря си, след което са наели жена, която да им помага; Поради хематомите от дясната страна ищцата не можела да отвори дясното си око в продължение на около два месеца; След около 4-5 месеца, прекарани на легло, започнала да се раздвижва; Първоначално, за около 6 месеца, ползвала проходилка, тъй като с патерици й било трудно, а след шестия месец можела да се обслужва сама и да се движи; Наложили се чести посещения при рехабилитатор, което било продължително, тъй като поради скъсеното вследствие на инцидента сухожилие не можела да кляка напълно; Поради настъпилите травматични увреждания ищцата не можела да се занимава със спорт, освен с конна езда.

В подкрепа на извода за неоснователност на подадената въззивна жалба Апелативен съд – София е посочил, че по делото не е била ангажирана медицинска документация, установяваща наличието на усложнения вследствие на травмата след проведеното лечение или пък невъзстановими травми. Не били събрани данни и че ищцата продължава да търпи болки, оплаквания и затруднения след завършване на оздравителния процес. Съдът е приел, че Е. Т. Г. напълно се е възстановила в обичайния за подобни травми срок до степен да извършва физически труд, не са констатирани усложнения от травмите и проявления във времето и че активните и пасивните й движения са безболезнени и в пълен обем, като не се очакват усложнения и трайно засягане на здравето й, а и не продължава да приема обезболяващи медикаменти. Обобщено е, че възстановителният процес при пострадалата ищца, с оглед сериозността на получените травматични увреждания, е протекъл сравнително бързо и е налице пълно възстановяване, а и състоянието и симтоматиката в емоционалната й сфера, въпреки получения уплах, вече не са с негативна насоченост и безсперпективност, както е било непосредствено след произшествието. Качеството й на живот, сравнимо с това от преди инцидента, действително е различно и все още е трудно за възприемане от ищцата, но предвид сравнително младата й възраст е прието, че е започнал траен и необратим процес за възстановяване, включително и в психо-емоционалната й сфера, насочен към преодоляване на неблагоприятните страхови усещания и представи вследствие на травматичното увреждане.

С оглед направените констатации и при съвкупната преценка на всички относими обстоятелства, Апелативен съд – София е приел, че размерът на дължимото обезщетение правилно е определен от първоинстанционния съд в размер на 90 000 лв., който размер съответства на принципа на справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, и не е налице основание същият да бъде увеличен.

Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото по първите два въпроса от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обобщени и преформулирани от съда в процесуалноправен въпрос досежно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като ясно и точно изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение с посочената от касаторката задължителна практика на Върховния касационен съд. Останалите два въпроса са по правилността на обжалваното решение, по която съдът ще се произнесе с решението по чл.290 ГПК.

За разглеждане на касационната жалба не се дължи държавна такса на основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК – влязла в сила присъда.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК