Определение № 71 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 929/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н. от[населено място], срещу решение № 62/ 16.04 200 год. по гр.д. № 50/2010 год. на В. апелативен съд, с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр. д. №1109/2007 год. на Окръжен съд ,[населено място], е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н. иск против [фирма],[населено място] за заплащане на сумата от 50000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. К. Г., починал на 11.04.2005 год. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 49 ЗЗД. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с която предявеният иск да бъде уважен. Ответникът по касация [фирма], оспорва касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу решение, което подлежи на касационно обжалване поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност, за да бъде допусната касационната жалба до разглеждане по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./ за допустимост на касационното обжалване. На първо място страната, която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело. На второ място следва да се обоснове наличието на един или няколко от допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. С ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС се прие, че съдът не може с да извлича и формулира правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, а само да го уточни или конкретизира, когато въпросът не е формулиран достатъчно ясно. Съдът може обаче при вероятна недопустимост и нищожност на обжалваното решение служебно да допусне решението до касационно обжалване В случая касаторът не е формулирал изрично правен въпрос, а е посочил общо, че обжалваното от него въззивно решение е постановено в противоречие с ППВС №7/29.12.1958 год. ВКС, състав на 3-то г.о. обаче намира, че въззивното решение следва да се допусни до касационно обжалване поради вероятна недопустимост на същото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.