Определение № 2110 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4139/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 7281/24.07.2024 г. (по описа на Окръжен съд – Хасково), подадена от В. С. Д. и Р. С. Д., чрез адв. Г. К., против решение № 267 от 21.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 362/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 320 от 01.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1376/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград, за отхвърляне на предявения от В. С. Д. и Р. С. Д. против А. И. Д. иск за разваляне до размера от 1/2 ид. ч. на сключения с нотариален акт от 24.11.1997 г., № ***, ***, д. № *** г. на Служба по вписванията при Районен съд – Димитровград, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който е прехвърлен следния недвижим имот: апартамент ***, находящ се в гр. Д., ул. „Е. С.“, ***, ***, ***, построен върху държавна земя, със застроена площ от 62,80 кв. м., ведно с избено помещение *** с площ от 3,26 кв. м. и 4,8403 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, сега самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед *** г. на изп. директор на АК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 15.09.2021г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторите поддържат наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба К. А. Д. (конституиран като страна на мястото на починалия в хода на делото А. И. Д.), в подаден чрез адв. И. В. писмен отговор, излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол, евентуално – за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебна проверка, намира касационната жалба за недопустима, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Производството по делото е по предявен от В. С. Д. и Р. С. Д. против А. И. Д. (починал след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция) иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, ***, рег. № *** г., от 24.11.1997 г. на Служба по вписванията при Районен съд – Димитровград, досежно 1/2 идеална част от прехвърления недвижим имот. С оглед данните по делото, съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК (редакция ДВ, бр. 86/2017 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. В случая цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и същата е под 5000 лева. От приложеното в първоинстанционното производство /л. 59/ удостоверение за данъчна оценка изх. № *** г. от Община Д., е видно, че данъчната оценка за целия имот, предмет на процесния договор за издръжка и гледане, е 8566,40 лева, респективно – 4283,20 лева относно 1/2 идеална част от имота, която част е предмет на делото. Цената на иска е определена преди първото по делото съдебно заседание и съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК е стабилизирана. Погрешното указание на въззивния съд, че неговият съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. По изложените съображения подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият дължи на ответника по жалбата сторените пред ВКС и надлежно удостоверени такива в размер 1500 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,