Определение № 45 от 28.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2869/2021 г.
ВКСIV гражданско отделение28.01.2022 г.докладчик Борис Илиев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Енерго - про продажби” АД, гр.Варна, против въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 158 от 27.04.2021 г. по гр.д.№ 121/ 2021 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2869/ 2021 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско отделение. ОСЪЖДА „Енерго - про продажби” АД, гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" № 258, ЕИК 103533691, да заплати на „Лишкови“ ООД, гр.Свищов, ул."Трети март" № 109а, 2 500 лв /две хиляди и петстотин лева/ разноски за касационното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго - про продажби” АД, гр.Варна, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 158 от 27.04.2021 г. по гр.д.№ 121/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Свищовски районен съд по гр.д.№ 998/ 2019 г. и по този начин е прието за установено в отношенията между жалбоподателя и „Лишкови“ ООД, гр.Свищов, че „Лишкови“ ООД не дължи на „Енерго - про продажби“ АД сумата от 15 381,79 лева, начислена по фактура № 0286227751/ 16.10.2019 г. за недоставена и непотребена електроенергия за периода от 24.08.2017 г. до 10.07.2018 г. на адрес гр.Свищов, ул."Димитър Анев" № 20. Ответната страна „Лишкови“ ООД оспорва жалбата с доводи, че същата е недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК – предвид естеството на делото, което е търговско и цената на иска, която е под 20 000 лв. Разпоредбата на чл.113 ГПК счита за неприложима, а исковото производство било приключило с постановяване на въззивното решение. Евентуално излага и съображения за правилност на това решение, а сочената от касатора съдебна практика на ВКС счита за неотносима към процесния случай. Съдът намира доводите на „Лишкови“ ООД за недопустимост на жалбата за основателни. В предявената от това дружество искова молба е посочено, че цената на иска е 15 381,79 лв. До приключване на първото съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд въпрос за цената на иска не е повдигнат нито от ответника, нито служебно от съда (чл.70 ал.1 ГПК). Следователно с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по установителен иск с размер на цената 15 381,79 лв. Делото е търговско, защото спорът е за изпълнение на задължения по търговска сделка /чл.286 ал.1 ТЗ/. Разпоредбата на чл.113 изр.2 ГПК не е приложима, тъй като нормата визира потребители по смисъла на § 13 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, т.е. физически лица. В случая двете страни по сделката са търговци и образуваното дело по спора възникнали ли са от тази сделка задължения за ищеца, е търговско. За естеството на делото няма значение как инстанциите по същество са квалифицирали иска. Въззивните решения по търговски дела, с които се разглеждат искове с цена под 20 000 лв, не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Затова обжалваното решение е окончателно, независимо чe в него неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС. Подадената жалба срещу такова решение е недопустима и не подлежи на разглеждане. По изложените съображения съдът