Определение № 833 от 04.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 2103/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА АД (н.), чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 575 от 21.08.2023 г. по в. т. д. № 40/2023 г. на Апелативен съд - София, с което, след отмяна на решение № 260480 от 03.12.2020 г., постановено по т. д. № 193/2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI - 8 състав, е отхвърлена молбата на дружеството – касатор с правно основание чл. 625 ТЗ, предявена чрез синдика, против ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД, за обявяване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на длъжника с начална дата 01.07.2008 г. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оплакванията са за липса на мотиви относно действителното икономическо състояние на длъжника, необсъждане на възраженията на молителя в пълнота и неизпълнение на служебните задължения на съда да установи дали счетоводните записвания на длъжника са правилни и достоверни, както и дали са осчетоводени всички негови задължения, съобразно изискванията на НСС. Твърди се, че съдът не е поставил задачи за изчисляване на коефициента на ефективност на приходите и разходите, не е обсъдил частично изчислените коефициенти на рентабилност и тяхното отношение към платежоспособността на длъжника, като на практика и в нарушение на практиката на ВКС е взел предвид само коефициентите на ликвидност, без същите да бъдат коригирани съобразно установеното от вещото лице, че в записванията липсват задълженията към молителя, публичноправните задължения и др. По подробно изложени съображения, обосноваващи наличието на състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника, касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде оставено в сила решението на първата инстанция. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за изхода на спора: 1/ Длъжна ли е въззивната инстанция, при засилено служебно начало в производствата по чл. 625 ТЗ, да обсъди и да се произнесе относно всички твърдения, доводи и възражения на страните, като обсъди всички факти и доказателства, които имат отношение към финансово-икономическото състояние на длъжника? Длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази и да допусне доказателствени искания, когато те са относими към спора? 2/ По-големият размер на актива спрямо пасива според баланса на търговското дружество достатъчно основание ли е да се отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност или съдът е длъжен да обсъди не само коефициентите на ликвидност, изчислени въз основа на това съотношение, но и да прецени дали активите са налични, ликвидни и могат в кратки срокове да се трансформират в пари? 3/ При констатирана нередовност на счетоводните отчети, когато в тях не са включени всички краткосрочни и изискуеми задължения и е установена документална необоснованост, съдът длъжен ли е да извърши корекция на коефициентите на ликвидност, задлъжнялост, автономност и рентабилност, като се включат към осчетоводените краткосрочни задължения и безспорно установените, но невключени краткосрочни и изискуеми задължения? 4/ Дълготрайните активи и конкретно недвижимата собственост на длъжника могат ли да служат за преценка на възможността му той, чрез продажбата им, да погасява краткосрочните си задължения, още повече, когато върху тях са наложени възбрани и са включени в обхвата на особен залог? По отношение на всички въпроси се поддържа наличието на допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 33/09.04.2020 г. по т. д. № 693/2019 г. на І т. о., решение № 97/02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г., решение № 261/05.06.2015 г. по т. д. № 2857/2013 г. на І т. о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. По отношение на останалите три въпроса касаторът счита, че въззивното решение се намира в противоречие с решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ІІ т. о., решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на І т. о., решение № 164/30.11.2020 г. по т. д. № 284/2016 г. на ІІ т. о., решение № 131/02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г.на ІІ т. о., решение № 163/06.02.2020 г. по т. д. № 271/2019 г. на ІІ т. о., решение № 96/06.07.2022 г. по т. д. № 2738/2019 г. на І т. о. Против касационната жалба в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ВАТИЯ ТРЕЙДИНГ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с който се изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество. Постъпил е и писмен отговор от САЙЛЕСТ ЕООД (кредитор с прието вземане), чрез процесуален пълномощник, със становище за основателност на исканията на касатора за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение. Следва обаче да се посочи, че това лице не разполага с процесуалноправна легитимация в настоящия процес - разпоредбата на чл. 613а, ал. 1, предл. последно ТЗ има предвид страните, конституирани в първоинстанцонното производство; извън тях законодателната терминология борави с понятието „трети лица“. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в указания от съда срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Постановяването на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ зависи от наличието на твърдяните материалноправни предпоставки по чл. 608, ал.1 или чл. 742, ал. 1 ТЗ, както и от липсата на предпоставките по чл. 631 ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност доказва фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си /чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 621 ТЗ/. Неплатежоспособността на длъжника е обективно състояние, което се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични вземания. Същото се предполага в следните случаи: ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години /чл. 608, ал. 2 ТЗ/; от момента на спиране на плащанията /чл. 608, ал. 3 ТЗ/; ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение /чл. 608, ал. 4 ТЗ/. Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му. Финансово-икономическото състояние на търговеца е подвижна величина, като от него зависи възможността търговеца да погасява задълженията си без опасност за кредиторите и установяването му е от значение за преценката на съда за наличието на предпоставките по чл. 608, ал. 1 или чл. 742, ал. 1 ТЗ, съответно липсата на предпоставките по чл. 631 ТЗ. Според Решение № 46 от 20.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1267/2020 г., II т. о., за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен е необходимо да се изследва цялостно и обективно финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания по делото, като влошаването на икономическото състояние на търговеца следва да има траен характер. От значение за установяване на състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните задължения на търговеца. Водещ е коефициентът на обща ликвидност при действителна ликвидност на елементите от краткотрайните активи, участващи при формирането им. Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретни материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като в тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите за финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуалното й настъпване в бъдеще. Допустимостта на производството, както и активната легитимация на молителя като кредитор по смисъла на чл. 625, ал. 1 ТЗ е приета за доказана предвид установеното в отменителното решение по т. д. № 775/2022 г. на ВКС, ІІ т. о ., че длъжникът има неизпълнени изискуеми парични задължения към молителя, породени от търговски сделки; в този смисъл съдът се е позовал и на решението на САС, ТО, V-ти състав по т. д. № 627/2021 г. Въззивният съд е приел, че длъжникът е спрял плащанията на задълженията към молителя (не са ангажирани доказателства за плащане на задължението и след отменителното решение на ВКС). В тази хипотеза той трябва пълно и главно да обори презумпциите в разпоредбите на чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, като по несъмнен начин докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни своето изискуемо парично задължение по търговска сделка /решение № 376 от 19.05.2005 г. на ВКС по т. д. № 730/2004 г., решение № 64 от 23.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 959/2009 г., II т. о., ТК; решение № 4612 от 20.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1267/2020 г., II т. о., ТК/. Според решаващия съдебен състав това в случая е сторено, предвид финансово-икономическото състояние на длъжника, установено към момента на устните състезания. Съдът е посочил, че в първоинстанционното производство са изслушани и приети основно и две допълнителни заключения по съдебно-счетоводни експертизи, представени по делото съответно на 18.05.2020 г. /л. 696/, на 27.07.2020 г. /л. 952/ и на 02.09.2020 г. /л. 1011/, констатациите по които са подробно описани в първоинстанционното решение и установяват финансово–икономическото състояние на длъжника към 31.05.2020 г. Представеното по делото на 29.05.2023 г. и прието в съдебно заседание на 06.06.2023 г. заключение по допуснатата от въззивния съд финансово–икономическа експертиза установява релевантното състояние на длъжника за периода от 31.05.2020 г. до датата на изготвяне на заключението/момента на устните състезания, съобразно разясненията на вещото лице и в съответствие с установената трайна съдебна практика за момента, към който следва да бъде извършвана оценка на това състояние. Според последното заключение, кредитирано от съда като неоспорено, пълно, обосновано и правилно, показателите за ликвидност са както следва: 1/ коефициент на обща ликвидност: към 31.05.2020 г. - 4,8780; към 2020 г. - 2,7277; към 2021 г. - 2,3224; към 2022 г. - 7,5469, съответно към датата на изготвяне на заключението /29.05.2023г./; 2/ коефициент за бърза ликвидност: към 31.05.2020 г. – 4,7740; към 2020 г. - 2,6690; към 2021 г. - 2,2750; към 2022 г. – 6,7344, съответно към датата на изготвяне на заключението; 3/ коефициент на незабавна ликвидност: към 31.05.2020 г. – 0,00000; към 2020 г. – 0,0000; към 2021 г. – 0,1230; към 2022 г. – 2,1094, съответно към датата на изготвяне на заключението; 4/ коефициент на абсолютна ликвидност: към 31.05.2020 г. – 0,00000; към 2020 г. - 0,00000; към 2021 г. – 0,1230; към 2022 г. – 2,1094. Коефициентът за финансова автономност е както следва: към 31.05.2020 г. – 0.0898; към 2020 г. „- 0,1495“; към 2021 г. „- 0,2055“; към 2022 г. – 0,5079, съответно към датата на изготвяне на заключението. Коефициентът на задлъжнялост е както следва: към 31.05.2020 г. – 11,1366; към 2020 г. „- 6,6893“; към 2021 г. „- 4,8670“; към 2022 г. – 1,9689, съответно към датата на изготвяне на заключението. Финансовият резултат е както следва: към 31.05.2020 г. – 309; към 2020 г. „- 337“, към 2021 г. „-243“; към 2022 г. - 377, съответно към датата на изготвяне на заключението. Пасивите са както следва: към 31.05.2020 г. – 2 283; към 2020 г. – 2 950; към 2021 г. – 3 329; към 2022 г. – 886, съответно към датата на изготвяне на заключението. Общата сума на активите е както следва: към 31.05.2020 г. – 2 488; към 2020 г. – 2 509; към 2021 г. – 2 645; към 2022 г. – 1 336, съответно към датата на изготвяне на заключението. В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че увеличението на резервите по баланса към 31.12.2022 г. са от последващата оценка на активите; споразуменията с кредитори за отсрочване на задълженията са основанието краткосрочните задължения на длъжника към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. да са осчетоводени като дългосрочни; а т. нар. „новопоявили се“ през 2021 г. 135 000 лв. са предоставени от „Ватия холдинг“ АД за оборотни средства и същите фигурират в баланса. Въз основа на заключението и обясненията на вещото лице съдът е приел че към 31.12.2022 г. длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност на кредиторите; към 31.12.2022 г. активите - текущи и нетекущи на обща стойност 1336 х. лв. са достатъчни за изплащане на задълженията - текущи и нетекущи в общ размер на 886 х. лв., което определя затрудненията на длъжника като временни; счетоводството на „Ватия Трейдинг” ЕООД за изследвания период е водено редовно съгласно Закона за счетоводството и приложимите стандарти; цялото (вкл. недвижимо) имущество на длъжника е ликвидно/продаваемо и реализацията му не би затруднила нормалната дейност на „Ватия Трейдинг” ЕООД, тъй като дружеството не извършва производствена, а само търговска дейност. С оглед изложеното въззивният съдебен състав е формирал извод, че длъжникът е оборил при условията на главно и пълно доказване установените в закона презумпции за неплатежоспособност и по несъмнен начин е установил, че са налице предпоставките по чл. 631 ТЗ. Дори и да се приеме, че в предходните години длъжникът е имал затруднения да покрива задълженията си към кредиторите, предвид заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, приети в първоинстанционното производство, установеното понастоящем финансово-икономическо състояние на длъжника дава възможност тези затруднения да бъдат определени като временни по смисъла на чл. 631 ТЗ и след като длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, молбата по чл.625 ТЗ на поддържаните основания - неплатежоспособност и/или свръхзадълженост, следва да бъде отхвърлена. Възраженията на молителя в отговора на въззивната жалба са намерени от съда за неоснователни. Прието е, че последното заключение на финансово-икономическата експертиза опровергава твърденията на молителя за нередовност на воденото счетоводство и неправилно установено финансово-икономическо състояние на длъжника, а обстоятелството, че липсва плащане към молителя по изпълнителното дело и доводите за злоупотреба с процесуални права, чрез твърдяни увреждащи фактически и правни действия от длъжника в изпълнителното производство и извън него, не може да обоснове различен от направения извод. Възраженията, че недвижимата собственост не може да се има предвид при определяне на платежоспособността на търговеца са отхвърлени с оглед заключението на вещото лице, че цялото имущество на дружеството е ликвидно/продаваемо; отречена е и възможността представените в последното съдебно заседание писмени доказателства от молителя да се отразят на крайните констатации на вещото лице. По посочените съображения е заключено, че молбата по чл. 625 ТЗ е неоснователна и на двете поддържани основания - неплатежоспособност и свръхзадълженост, поради което следва да бъде отхвърлена. Настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Те се установяват по отношение на първия и втория от поставените в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси, доколкото същите имат значение за постановяване на обжалвания резултат по спора и са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. Съобразно правомощията на касационния съд, изяснени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите следва да бъдат уточнени по следния начин: 1/ За задълженията на въззивния съд да обсъди и се произнесе по всички твърдения, доводи и възражения на страните, като обсъди всички факти и доказателства, относими към предмета на спора в съответната инстанция; 2/ Простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, залегнало в коефициентите за обща и бърза ликвидност, достатъчно ли е за извършване на преценка относно платежоспособността на длъжника или от значение е и дали активите са налични, ликвидни и дали могат реално да бъдат трансформирани в пари в обозрим кратък срок. Допълнителната селективна предпоставка се доказва с посочените от касатора: решение № 33/09.04.2020 г. по т. д. № 693/2019 г. на І т. о., решение № 261/05.06.2015 г. по т. д. № 2857/2013 г. на І т. о. и др. – по първия въпрос; както и решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на І т. о., решение № 164/30.11.2020 г. по т. д. № 284/2016 г. на ІІ т. о., решение № 131/02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г.на ІІ т. о. и др. – по втория. По останалите формулирани въпроси съдът ще вземе отношение при необходимост при разглеждането на касационната жалба. За насрочване на производството по делото в публично съдебно заседание не се дължи предварително внасяне на държавната такса от 125 лв., по арг. от чл. 620, ал. 5 ТЗ - касаторът е дружество в несъстоятелност, което предявява молбата по чл. 625 ТЗ с оглед попълване на собствената си маса на несъстоятелността. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение