Определение № 857 от 09.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2797/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение №86/20г., постановено по в.гр.д. 73/20г. на Варненски апелативен съд, с което е осъдена ПРБ да плати на С. Д. Д. 30000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5, вр.чл. 26, ал.1 НК и престъпление по чл. 217, ал.2,вр.ал.1 НК, заедно със законната лихва от 18.02.20016г. до окончателното плащане. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как се определя обезщетението за неимуществени вреди на пострадалия в съответствие с обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че предявеният иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е частично основателен за сумата от 30000лв., тъй като ищецът е бил незаконно обвинен за две престъпления по чл. 210, ал.1, т. 5, вр.чл. 26, ал.1 НК и престъпление по чл. 217, ал.2,вр.ал.1 НК, незаконно е била наложена обезпечителна мярка възбрана на 1/2ид.ч. от два недвижими имота на ищеца за обезпечаване на евентуалната им конфискация, незаконно е била наложена мярка за неотклонение „подписка”, както и незаконна забрана за напускане на пределите на РБ, влошаване на здравословното състояние, като към 08.08.2014г- са поставени диагнози „смесено тревожно- депресивно състояние” и „хипертонично сърце” и към настоящия момнет все още страда от „посттравматично стресово разстройство, наказателното производство е продължило пет години и седем месеца, извършени множество процесуално- следствени действия, повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от 1 до 8 години и конфискация, засегнати били и професионалната чест и достойнство, тъй като ищецът работил като „технически директор” в „Терем- КРЗ Флотски арсенол- Варна” ЕООД и наложената мярка „забрана за напускане пределите на страната” се отразило на осъществяваната трудова дейност. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. По въпроса за това как се определя справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД има трайно установена практика на ВКС. Съгласно ППВС №4/68г. и решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение №9/20г. на ІІІ ГО и др.) размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Такива обстоятелства, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по искове с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. В случая въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС и е обсъдил всички обстоятелства, които имат значение за основателността на иска и размера на обезщетението. Наред с това е посочил и обосновал групата от обстоятелства, които водят до увеличаване размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, а именно повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление, наложените мерки за процесуална принуда включително мярката за неотклонение, забраната за напускане пределите на страната, допуснатата обезпечителна мярка „възбрана“ върху два недвижими имоти, влошеното здравословно състояние, а именно поставените диагнози „смесено тревожно- депресивно състояние” и „хипертонично сърце”, накърненото социалното положение, свързано със заеманата ръководна длъжност и невъзможността да упражнява трудовите права в пълен обем. При този изход на спора ПРБ следва да плати на ищеца С. Д. Д. сумата от 500лв., представляваща платен адвокатски хонорар за подаване на отговор срещу касационната жалба. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО