Определение № 3420 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3575/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 558 от 08.02.2023 г., подадена от М. Г. К. и поправена с молба вх.№ 3153/3227 от 02.08.2024 г., предявена от служебен адвокат Д. С. от АК - Монтана, срещу въззивно Решение № 288 от 11.11.2022 г. по в.гр.д.№ 293/2022 г. на Окръжен съд – Монтана.

Ответницата по касация Н. Г. К. не е депозирала отговор на жалбата.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 260040 от 03.05.2022 г. по гр.д.№ 3005/2020 г. на Районен съд - Монтана, с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан следният недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес на имота [населено място], [улица], вх. А, ап. 11, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на обекта - жилище, апартамент, с площ по документи 71,65 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 13 с площ 15,27 кв.м., таванско складово помещение № 14 с площ 9,62 кв.м., 2,65 % идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху терена, при пазарна стойност на имота 70 170 лева, и права на страните 5/6 идеални части за Н. Г. К. и 1/6 идеална част за М. Г. К..

Съобразено е, че с Решение № 260426 от 01.12.2021 г. по гр.д.№ 3005/2020 г. на РС – Монтана е допусната съдебна делба на процесния апартамент между страните при квоти 5/6 ид.части за Н. Г. К. и 1/6 ид.част за М. Г. К.. След влизане в сила на решението, във втората фаза на делбата е назначена съдебно-техническа експертиза, от която е установено, че имотът е неподеляем. Въззивният съд е приел, че ответникът М. К. не е направил искане за възлагане на процесния имот в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК – до приключване на първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Едва с въззивната жалба е поискал от съда да му бъде възложен процесният апартамент, което искане е преклудирано и не следва да бъде разглеждано във въззивното производство. Прието е, че решението по допускане на делбата не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което въпросът относно правата на съсобствениците не може да бъде пререшаван. Формиран е извод, че не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне в дял на процесния апартамент на ответника и имотът следва да бъде изнесен на публична продан на основание чл. 348, ал. 2 ГПК.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси във връзка с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Първоинстанционният съд допуснал ли е процесуални нарушения, като в доклада си не е разпределил доказателствената тежест, а бланкетно се е позовал на чл. 154 ГПК, без конкретно да укаже на страните коя от тях кои факти и обстоятелства следва да докаже и следвало ли е да укаже на страните кои конкретни факти и обстоятелства всяка от тях следва да докаже;

2. Първоинстанционният съд допуснал ли е процесуални нарушения, като не е разяснил на страните – съделители, в коя фаза на делбения процес какви искания могат да направят и кога следва да се направи искане за възлагане на делбения имот;

3. Окръжният съд като въззивна инстанция бил ли е длъжен да отмени първоинстанционното решение и да върне делото за прилагане на чл. 154 ГПК и разпределяне на доказателствената тежест, което разпределяне районният съд не е извършил и не е разяснил на страните – съделители в коя фаза на делбения процес какви искания могат да се направят ?

Поставените в изложението въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът за правомощията на въззивния съд в случаите, когато извършеният от първата инстанция доклад е непълен или неточен, е разрешен в т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. С тълкувателното решение е прието, че докладът по чл. 146 ГПК е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права; за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно; ако във въззивната жалба страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая подадената въззивна жалба не съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по чл. 146 ГПК. При тези данни и предвид съдържанието на въззивната жалба, въззивният съд не е имал основание да предприема действията, предписани с т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. С оглед цитираната задължителна съдебна практика, приложима при разрешаването на поставените въпроси, от която не се констатира отклонение, не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по никое от поставените питания.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия