Определение № 804 от 01.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1373/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. А. Д. против решение № 92 от 20.03.2023г. по т.д 46/2023г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация – С. И. Р. е на становище, че не са налице основания за допускане решението до касационно обжалване. Останалите ответници не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решението, предмет на обжалване, е обезсилено решение №260060 от 22.07.2022г. по гр.д. №787/19г. на Варненски окръжен съд и е прекратено производството по делото, образувано по иск с правно основание чл.694,ал.1,т.1 и т.2 ТЗ, предявен от Д. А. Д. срещу С. И. Р. и „ Агробулс“ООД / н/ при задължителното участие на синдика Л. Б. за установяване несъществуване на приети вземания на ответника С. И. Р. в общ размер 458540.98лв. За да постанови този резултат, съставът на Варненски апелативен съд е приел, че производството по иск на Д. А. срещу другия кредитор на „ Агробулс“ООД/н/ – С. Р. на основание чл.694,ал.6 ТЗ за вземане аналогично на оспореното в настоящето производство е било прекратено с определение от 29.05.2019г. и като необжалвано е влязло в сила. По подадената от длъжника „ Агробулс“ООД /н/ молба за оспорване по същия ред на същото вземане, производството е било оставено без движение, тъй като съдът е приел исковата молба за нередовна. Към този момент, при неприключила проверка относно редовността на исковата молба на длъжника, Д. Д., след постановяване на горепосоченото прекратително определение, с което е върната неговата самостоятелно предявена искова молба, е поискал да бъде конституиран като съищец в това производство. С определение от 30.07.2019г. Д. е конституиран като съищец по иска по чл.694 ТЗ предявен от дружеството в несъстоятелност. Новоконституирания ищец е подал допълнителна искова молба, с която е отстранил констатираните от съда недостатъци. Съдът е отчел, че първоначалният ищеца по спора – „ Агробулс“ООД / н/ не е отстранил нередовността на подадената от него искова молба и е прекратил производството по нея. Първостепенният съд е разгледал предявения от Д. иск и го е уважил частично. След тези констатации, въззивният съд е приел, че ищецът Д. е поискал да встъпи в процеса, образуван по първоначалната искова молба, към която се е присъединил, а след връщането поради неотстраняване на констатираните от съда недостатъци, производството спрямо него е недопустимо, тъй като встъпването не съставлява самостоятелно основание за водене на процеса. Посочено е още, че ако подадената от него молба за встъпване в процеса се третира като отделна и самостоятелна искова молба, то иска му отново е недопустим, поради това, че молбата за встъпване е подадена след срока по чл.694,ал.6 ТЗ. Съдът е обсъдил и неправилното, според него разбиране на първоинстанционния съд, че присъединилият се ищец може да поправи само своята молба за встъпване, но не и първоначалната искова молба. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Б.Ж. е поддържал довод за недопустимост на съдебното решение, твърдял е, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доводът за недопустимост на решението, предмет на обжалване, се разглежда служебно от съда, независимо от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което и поставените в тази връзка въпроси са ирелевантни. Страната е поддържала недопустимост на съдебния акт, поради твърдение за „недопустима преценка“, от страна на въззивния съд на влязъл в сила съдебен акт – определение, с което е прекратено производството по предявения от настоящия касатор иск по чл.694,ал.1 ТЗ, поради възможността същия да встъпи като съищец по вече висящо дело с идентичен предмет. След като е прекратил делото, според страната, съдът е постановил решение съставляващо „ отказ от правосъдие“, което според касатора води до недопустимост на акта. Страната не обосновава довод за недопустимост на съдебният акт, тъй като предпоставките за такава недопустимост не съответстват на изложените оплаквания, а понятие като „отказ от правосъдие“, чието съдържание не е изяснено от касатора, не съставлява понятие изведено от нарушена от състава правна норма и обосновано с правни аргументи. Този извод се налага, поради това, че недопустимостта на съдебното решение и въобще неговите пороци се определят от вида и тежестта на нарушената правна норма при постановяването му. Т.е. страната следва да посочи такова нарушение, обуславящо недопустимост, която като порок се извежда от липса на положителна, респективно наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск. Доколкото не се сочи такова нарушение, то решението е валидно постановено.Обсъждането на друг съдебен акт не съставлява довод за недопустимост на решението, а по същество е оплакване за неправилност, каквато не се разглежда в тази фаза на касационното производство. В хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, страната е поддържала противоречие с решение №182 от 17.11.2010г. по т.д. №76/10г. на ВКС, ІІ т.о., решение №72 от 30.06.2017г. по гр.д. 4065/16 на ВКС, ІІ г.о. и други, с което безпротиворечиво се приема, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда, като от този момент е налице висящност на производството. Касаторът е поддържал, че приетото от състава за това, че преди да бъдат поправени пороците на исковата молба не възниквало процесуално правоотношение между ищеца и съда, като по това време съдът не може да предприема никакви процесуални действия, нито да конституира други страни влиза в противоречие с тази практика по поставения от страната първи въпрос в неговата втора част, а именно – „От кой момент е налице висящо производство по предявен иск по чл.694,ал.1 ТЗ, в което кредитор в производството по несъстоятелност може да встъпи като съищец на основание чл.694,ал.3 ТЗ- от момента на постъпване на исковата молба или от момента в който неизправностите на тази искова молба са отстранени. “ Този въпрос е релевантен, като съобразно изложеното относно мотивите на въззивният съд, същият се е произнесъл в противоречие с изводите направени с тази практика на ВКС относно висящността на производството при заявена искова молба. По изложените съображения, разгледаната касационна жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение