Определение № 493 от 01.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 177/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Застрахователна компания Лев инс“ АД срещу определение №977/07.11.2023г. по ч.к.т.д. № 20238003901678 на ВКС, 2 т.о., 3ти състав, с което съдът е оставил без разглеждане частна касационна жалба вх. №74839/11.08.2023г., подадена от ЗК „Лев инс“ АД срещу определение №7852/28.06.2023 г. по ч.гр.д.№5850/23г. на Софийски градски съд и прекратил производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 274, ал.4 от ГПК и да остави частната му жалба без разглеждане. Счита, че неправилно е прието, че спорът е търговски и цената на иска следва да е над 20 000 лв., за да подлежи на касационен контрол. Поддържа, че страните по делото не са тези по търговската сделка по договора за застраховка – застраховател и застраховащ, а друг ползвател на застрахователна услуга, трето увредено лице, правопораждащият факт е деликтът и не е налице договорно правоотношение между страните, поради което спорът не бил търговски. Предвид горното претендира отмяна на обжалваното определение. ВКС, състав на 2 т.о. като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното: СРС е бил сезиран с иск по чл. 410 от КЗ, предявен от ищеца-застраховател срещу физическото лице – деликвент, като в исковата молба се твърди, че след плащане по валидно застрахователно правоотношение, ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на увреждането, а претендираната сума - главница е 9908 лв. След указания по чл. 129 ГПК, исковата молба е върната, касаторът е обжалвал връщането й, а с определение № 7852/28.06.2023г. на СГС, 3б състав по ч.гр.д.№5850/2023г. частната му жалба е оставена без уважение. Срещу определението е подадена частна касационна жалба с вх. №74839/11.08.2023г., по която е образувано ч.к.т.д.№1678/2023г. С обжалваното определение под №977/07.11.2023г., постановено по ч.к.т.д.№1678/2023г., друг състав на ВКС, е приел, че съдът е бил сезиран от ЗК „Лев инс“ АД с иск по чл. 410 КЗ, основан на твърдения за причинена от ответника вреда на застрахованото при дружеството имущество /МПС/ по застраховка „Каско“ и за настъпило с плащането на застрахователното обезщетение за вредата, определено в размер на 9908 лв. от застрахователя на застрахования, суброгиране в правата на последния. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, съгласно която не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, и императивната разпоредба на чл. 280 ал. 3 ГПК, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, съдът е оставил без разглеждане частната жалба на ЗК „Лев инс“ АД. Приел е, че делото е търговско, тъй като спорът между страните касае права, породени и отнасящи се до застрахователно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ като част от осъществяваната от ищцовото дружество застрахователна дейност. ВКС, Търговска колегия, състав на Второ т.о. намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Налице е практика на ВКС, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски, както изрично се посочва и в ТР 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и непротиворечива съдебна практика, че понятието "търговско дело" по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с по-широко съдържание от понятието "спор по търговска сделка". При преценка относно характера на делото, а оттам и касационната обжалваемост на постановения акт съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, се приема, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365, ал.1 ГПК, и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка (реално изпълнение или репариране на вредите от неизпълнението), или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др., т.е. правоотношения, включително и извъндоговорни, когато са свързани с търговска сделка. Търговският закон не съдържа изчерпателна регламентация на всички търговски сделки, но дефиницията за търговска сделка по смисъла на Част трета от ТЗ се извежда от предвидените в чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ критерии - обективен и субективен. Обективните /абсолютни/ търговски сделки са лимитативно изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, но търговски характер на сделката е налице и тогава, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие – т.нар. субективни /относителни/ търговски сделки. Законодателят въвежда и оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска в разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ТЗ - достатъчно сделката да е сключена от търговец, за да се счита, че е свързана с неговото занятие. Предметът на спора пред районния съд придава на делото разяснените в мотивите към ТР № 3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС характеристики на търговско дело. Претенцията за заплащане на претендираната парична сума е във връзка с предшестващ договор за застраховка. В основанието на претендираното суброгационно право от ищеца е заплащането на застрахователно обезщетение, извършено на основание сключения застрахователен договор, който е абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Следователно, спорът е функционално обвързан с търговска сделка, което му придава белезите на търговски и предполага квалифициране на делото като търговско. Тъй като цената на иска е под минималния размер от 20 000 лв., установен за търговските дела, въззивното определение не подлежи на касационен контрол. По отношение на обжалваното въззивно определение за потвърждаване прекратителното определение на Софийски районен съд е приложима разпоредбата на чл.274, ал. 4 ГПК и то не подлежи на касационен контрол, като в този смисъл е формирана и практика на ВКС, обективирана в определение № 315/28.10.2019г. по т.д.№ 929/2019г., 2 т.о., опр.№ 556/14.07.2023г. по т.д. №1005/2023г. и др. Обжалваното определение се явява в съответствие с практиката на съда за разграничаване на гражданските и търговски дела при дефиниране необжалваемостта на постановени по тях актове, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.