Определение № 2461 от 25.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 515/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] срещу решение № 1430 от 8.12.2023 г. по в. гр. д. № 705/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решение № 3554 от 01.12.2022 г. по гр. д. № 13759/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Линка С. Ч. сумата от 84 308, 70 лв., представляваща платено обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Е. Ц. П. от неизпълнение задълженията на Ч. в качеството й на нотариус при изповядване на договор за дарение на 19.04.2012 г. и разноски, за които тя е осъдена по гр. д. № 567/2017 г. на Бургаски окръжен съд, на основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава върху тази сума за периода от 4.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021 г. в размер на 10 221, 05 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.11.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 18 923, 65 лв. – лихва за забава при плащане обезщетението на пострадалото лице и заплатена от Ч., изчислена върху сумата от 73 698, 70 лв. за забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя – 24.01.2018 г. до плащането – 23.07.2020 г., представляваща част от присъдената лихва по гр. д. № 560/2020 г. на Бургаски окръжен съд и съразмерни разноски по това дело в размер на 1764, 87 лв., както и лихва за забава върху тези суми за периода от 9.11.2021 г. до 15.11.2021 г. в размер на 30 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон. Касаторът оспорва извода на въззивният съд, че в случая приложимият закон е действащият КЗ, като излага съображения, че този нормативен акт не е бил в сила към момента на извършване на противоправните действия и настъпването на вредите. Сочи, че въпросът относно приложимия закон е от особена важност по конкретното дело с оглед направеното от ответника възражение за погасяване на правото на застрахованата да получи застрахователното обезщетение, тъй като е удовлетворила увреденото лице, и различната уредба на погасителната давност в отменения и действащия КЗ. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът прави искане да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставя въпроса „Приложим ли е нормативен акт по отношение на юридически факт, осъществен преди влизането на нормативния акт в сила в случаите, в които по време на осъществяване на юридическия факт е била налице друга действаща нормативна уредба?“. Касационният жалбоподател твърди, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответницата по касация Линка С. Ч. е депозирала отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на нотариуси“ с полица от 06.03.2017 г. с период на покритие от 07.03.2017 г. до 06.03.2018 г. и с клауза за ретроактивно покритие от 07.03.2012 г. до 06.03.2017 г. Посочил е, че между страните е безспорно, че ответното дружество е застраховало ищцата Ч. като нотариус по застраховка „Професионална отговорност на нотариуси“ за периода от 14.11.2008 г. до 30.03.2021 г., без прекъсване. Въззивният съд е установил, че с влезли в сила съдебни решения Линка Ч. е осъдена да заплати на Е. Ц. П. – Н. /Караискос/, сумата от 73 998, 70 лв. и обезщетение за забава от 22 530, 30 лв. върху сумата от 73 998, 70 лв. за времето от 17.07.2017 г. до 16.07.2021 г., като по образуваните за събиране на главното и акцесорното вземане изпълнителни дела Ч. е заплатила посочените суми на ищцата П.. В обжалваното решение е изтъкнато, че задължителната застраховка „Професионалната отговорност“ е вид застраховка за вреди от гражданска отговорност и е изрично уредена в действащия КЗ. При позоваване на практика на ВКС, въззивният съд е подчертал, че в чл. 469 КЗ законодателят е определил застрахователното събитие при застраховката „Професионална отговорност“ като настъпване на вредоносния резултат, за който застрахованият е отговорен; при застраховката „Професионална отговорност“ застрахователното събитие не е противоправното и виновно деяние на застрахования, а вредата от него. Съставът на Софийски апелативен съд е изяснил, че задължението за застраховане на нотариусите произтича от чл. 30 ЗННД, както и че действащият КЗ предвижда възможност за ретроактивно действие на застрахователния договор, т.е. за период преди датата на сключването му, каквото е налице в случая с оглед клаузата в полицата от 06.03.2017 г. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузата за ретроактивно покритие по процесното застрахователно правоотношение поради знание у ищцата, че застрахователното събитие е настъпило, доколкото съобразно горните разяснения събитието е вредоносният резултат, настъпил за третото увредено лице. Счел е, че застрахователят не е доказал знание у застрахованата ищца за настъпване на вредоносния резултат към момента на сключване на застрахователния договор - 6.03.2017 г. Изложил е аргументи, че към момента на сключване на застраховката „Професионална отговорност“ ищцата Ч. не е имала възможност да знае, че от изповяданата от нея сделка на 19.04.2012 г. ще произтекат вреди за трето лице, а именно за Е. П. – Н. /Караискос/, като е направил позоваване на установените по делото факти, че копие от исковата молба на третото лице е връчено на ищцата на 18.12.2017 г. и на 24.01.2018 г. Ч. е уведомила ответния застраховател за образуваното срещу нея дело от третото лице. В решението е извършена преценка за неоснователност и на второто възражение на ответника за нищожност на клаузата за ретроактивно покритие поради липса на застрахователен интерес. В обжалвания акт е мотивирано становище, че клаузата за ретроактивно покритие в случая е включена в договор, по отношение на който е приложим действащият КЗ. Посочено е, че предвиждането на отговорност на застрахователя за изминал период не прави приложим по отношение на уговорката за ретроактивно покритие друг закон, както и че в отменения КЗ не е била предвидена възможност за ретроактивно покритие. Решаващият състав на апелативния съд, като е съобразил установените по делото факти, е направил извод, че за ищцата се е породило правото по чл. 435 КЗ. Изложил е съображения за осъществен от ищцата деликт, свързан с професионалната й дейност като нотариус при изповядване на правната сделка на 19.04.2012 г., при който са настъпили вреди за третото лице, изразяващи се в лишаване от имуществено благо – право на собственост върху недвижим имот, съответно за осъществило се застрахователното събитие в периода на ретроактивно покритие, при което ищцата има право да получи платеното от нея на увреденото лице при отчитане на договореното самоучастие. Съдът е извършил преценка за неоснователност на възражението за погасяване по давност на правата и задълженията по процесния застрахователен договор, като е изложил аргументи, че съгласно чл. 378, ал. 2 КЗ с петгодишна погасителна давност се погасяват правата и задълженията по изчерпателно изброените в нея застраховки, включително и тези по застрахователен договор „Професионална отговорност“ съгласно Приложение 1, раздел II, б. А от него, както и че съгласно ал. 5 на чл. 378 КЗ исковете на причинителя на вредата по чл. 435 КЗ по посочените застраховки се погасяват с петгодишна давност, която започва да тече от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя или причинителя на вредата. В обжалваното въззивно решение е съобразено, че двете плащания от страна на ищцата на третото увредено лице са извършени на 23.07.2020 г. и на 04.08.2021 г., като от посочените дати до предявяването на исковата молба – на 15.11.2021 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация, тъй като е прекалено общ и не може да се приеме за обуславящ решаващите изводи на въззивния съд. Формулировката на въведения с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос е съобразена само с настъпването на застрахователното събитие при действието на отменен нормативен акт – КЗ, в сила от 1.01.2006 г., но не държи сметка, че спорното материално право на ищцата - застрахована по процесния договор „Професионална отговорност на нотариуси“ се извежда от застрахователен договор, сключен при действието на Кодекса за застраховането, в сила от 1.01.2016 г. /със застрахователна полица от 6.03.2017 г./, както и че в този договор се съдържа клауза за ретроактивно покритие – за период преди датата на сключване на договора. Именно при съобразяване на посочените обстоятелства в обжалваното въззивно решение е прието, че процесният договор за застраховка „Професионална отговорност на нотариуси“ се регулира от действащия КЗ. Не може да се приеме за обосновано и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са релевирани доводи за неправилност на изводите на въззивния съд относно приложимия закон по отношение на правото на застрахования по застраховка „Професионална отговорност“, която е разновидност на застраховката „Гражданска отговорност“, удовлетворил увреденото лице, да получи от застрахователя застрахователното обезщетение, но не са въведени твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. От друга страна посочените предпоставки не са налице, тъй като относимите норми на действащия КЗ са ясни и липсват данни при прилагането им да се достига до противоречиви разрешения. Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 1.01.2016 г., част четвърта от отменения КЗ се прилага само за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на действащия КЗ и то, ако страните не са договорили друго след влизането в сила на действащия КЗ. Ретроактивното действие на застрахователния договор, което следва да се разграничава от обратното действие на материалноправните норми и получава за първи път регламентация с чл. 355 от Кодекса за застраховането, в сила от 1.01.2016 г., позволява по силата на изрична клауза в договора застраховката да обхване и застрахователни събития, настъпили преди сключването на застрахователния договор, при условие че застраховащият или застрахованият не е знаел за настъпването на това събитие при сключване на договора. По изложените съображения не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на С офийски апелативен съд. При горния резултат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по касация Линка С. Ч. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 8000 лв., чието договаряне и плащане в брой се установява от договор за правна защита и съдействие от 5.03.2024 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение