Определение № 55 от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2109/2017 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 20.10.2016 год. по гр. д. № 1025/2012 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 6.04.2012 год. по гр. д. № 2627/2007 год. на Бургаския районен съд в частта му, с която е извършена делбата между съдилителите на основание чл. 292 ГПК /отм./ чрез разпределяне на обособените обекти в делбените имоти съобразно вариант № 4 от заключението на вещото лице Ив. В. /л. 411 от първоинстанционното производство/, както и в частта, с която са отхвърлени предявените претенции по сметки от ищците С. Р. Е. и В. С. Е. за сумата над 86.02 лв. до 189.50 лв. за периода от 19.11.2009 год. до 28.01.2011 год. за С. Е. и за двамата за сумата над 234.43 лв. до 512 лв. за същия период, представляващи обезщетение за лишаване от правото на ползване на таванския етаж и вместо това е постановил друго, с което разпределил между съделителите на основание чл. 292 ГПК /отм./ обособените с инвестиционния проект самостоятелни обекти, като в дял на С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е. поставил помещенията в полуподземния етаж, означени в инвестиционния проект със С1, включващи описаните в решението помещения, с обща полезна площ 42.19 кв. м. и тези, означени с А1 в таванския етаж, с обща полезна площ 66.85 кв. м. и пазарна оценка на този дял от 131 090 лв. В дял на ответника И. И. З. са поставени помещенията в част С2 от полуподземния етаж, с полезна площ 31.52 кв. м., тези в част А2 в таванския етаж с обща полезна площ 50.55 кв. м., с пазарна оценка на дела в размер на 99 570 лв., осъдил И. З. да заплати на С. Е. сумата над 86.02 лв. до 189.50 лв., а на него и В. Е. общо сума над 232.42 лв. до 512 лв., представляващи обезщетение за лишаване от правото им на ползване на таванския етаж за периода от 19.11.2009 год. до 28.01.2011 год., ведно със законната лихва от 28.01.2011 год. до окончателното плащане, като за разликата над горните размери обжалваното решение е потвърдено. Въззивното решение в частта му по извършване на делбата е обжалвано с касационна жалба в срок от И. З., чрез пълномощника му адв. А. П., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане същото да бъде отменено, като вместо това спорът бъде решен по същество и на касатора се присъдят направените разноски. В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпросът: Задължително ли е изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти от допуснатите до делба имоти, ако е установено фактическото съществуване на такива самостоятелни обекти, ако те са достатъчно на брой за разпределяне между съделителите и ако е установено по делото как се ползват обектите, с позоваване на противоречие в произнасянето по него с решение № 211 от 11.05.2012 год. по гр. д. № 991/2011 год. на ВКС, І г. о., обосноваващо наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изменението на закона с ДВ бр. 86/2017 год./. Поставени са и въпросите: Допустим ли е мълчалив отказ в специалното производство по чл. 203, ал. 1 ЗУТ и Допустимо ли е осъществяването на контрол по законосъобразност на основание чл. 203, ал. 2 ЗУТ от съда, пред който е висящо делото по делбата, в същото производство, при констатиран от този съд мълчалив отказ на компетентния административен орган. По последните два въпроса касаторът се позовава на противоречиво решение на Ловешкия районен съд – Р 2447 от 7.06.2013 год., обосноваващо релевирано основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответниците по касационната жалба Е., чрез адв. Е. А., оспорват наличието на основния за допускане на касационното обжалване по съображения за неотносимост на представената съдебна практика. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав прие следното: Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в частта по извършване на делбата и вместо това, прилагайки същия способ на разпределение на обособените самостоятелни дяла, приел, че обособяването на такива в делбените имоти следва да се осъществи на основание изготвения инвестиционен проект, съгласно чл. 203 ЗУТ, а не на основание изслушаното заключение за поделяемостта им. С оглед липсата на произнасяне на главния архитект на общината по одобряване на представения по делото инвестиционен проект, въззивният съд с оглед правомощията си по чл. 203, ал. 2 ЗУТ за контрол по законосъобразността на одобряването на проектите или по отказа, приел, че е налице мълчалив отказ на главния архитект и въз основа на допълнително приети заключения на технически експертизи приел, че делбата следва да се извърши съобразно представения инвестиционен проект за разделяне на двата делбени етажа на две самостоятелни части съобразно притежаваните от съделителите части, при спазване на техническите изисквания на закона и без необходимост от съществени преустройства. Отчетена е липсата на равностойност между двата етажа, както и нормативните изисквания за разполагане на обслужващи жилищата помещения в полуподземния и в таванския етаж, което изключва възможността за разпределение между съделителите по етажи, заедно и с различието в площта им. С оглед способа за извършването на делбата чрез разпределение на обособените части от двата етажа, получени при разделянето съгласно представения по делото неодобрен по реда на чл. 203, ал. 1 ЗУТ инвестиционен проект, първият от поставените от касатора въпроси в изложението му се явява обуславящ направения извод, а именно: Задължително ли е изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти от допуснатите до делба имоти, ако е установено фактическото съществуване на такива самостоятелни обекти, ако те са достатъчно на брой за разпределяне между съделителите и ако е установено по делото как се ползват обектите, като разрешаването му в представеното решение № 211 по гр. д. № 991/2011 год. на І г. о. на ВКС е в обратен на приетото от въззивния съд в обжалваното решение – в него съдът е приел, че фактическото /а и установено от техническата експертиза/ съществуване на самостоятелни обекти в сградата /и те са достатъчно на брой за разпределяне между съделителите/ изключва необходимостта от изготвянето на инвестиционен проект, такъв е необходим когато обособяването на отделните обекти в сградата ще възникне в резултат на преустройство. Горното обосновава извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /в редакцията преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./, поради което и следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, като останалите въпроси ще бъдат обсъждани при разглеждане на делото, доколкото са обусловени от отговора по първия такъв. Поради същото основание за обусловеност съдът не следва да се произнася на настоящия етап и по предмета на присъединеното ч. гр. д. № 2108/2017 год. на ВКС, ІІ г. о. относно претендираните разноски. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС