Определение № 3427 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3746/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. А., чрез адв. В. М., против решение № 122 от 15. 07. 2025 г. по гр. д. № 251/2025 г. на ОС – Силистра в частта, с която се потвърждава решение № 93 от 07. 02. 2025 г. по гр. д. № 648/2024 г. на РС – Силистра в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. А. А. против А. А. Е. и Н. А. М., по реда на 212 ГПК, инцидентен установителен иск по чл. 110 ГПК – за признаване за установено по отношение на А. А. Е. и Н. А. М., че Г. А. А. е наследник на А. М. А., с дял 1/3 идеална част, както и в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на Г. А. А. против определение № 345 от 07. 04. 2025 г. по гр. д. № 648/2024 г. на РС – Силистра в частта, с която Г. А. А. е осъдена да заплати на Н. А. М. направените по делото разноски в размер на 1500 лв. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от А. А. Е., чрез адв. А. Г., с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Пред настоящата инстанция производството по делото е висящо в частта по предявения от Г. А. А. против А. А. Е. и Н. А. М. инцидентен установителен иск (вх. № 6409/15. 07. 2024 г.) по чл.110, ал. 1, пр. 1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е наследник на А. М. А. (с български имена А. М. М.), починал на 11. 01. 2017 г., с размер на наследствения й дял 1/3 идеална част.

Ищцата твърди, че с решение № 376 от 18. 09. 2017 г. по ч. гр. д. № 775/2017 г. по описа на РС – Силистра, постановено в производство по чл. 51 ЗН, е постановено, че ищцата Г. А. А. е изгубила правото си да приеме наследството от покойния си баща, което решение е вписано под № 76/18. 09. 2017 г. в особената книга на съда.

Твърди, че е приела наследството на баща си няколко дни след смъртта му, тъй като се е разпоредила с наследствено имущество – продала на С. Ф. С. от [населено място] златен пръстен на баща си 14 карата, около 4 грама, с орнаменти, без камъни, за сумата 600 лв. Пръстенът намерила в дома му след смъртта му, при подготовка на място в дома за полагане на тялото на починалия. В последните дни преди смъртта му само тя, без участие на сестрите си, се е грижила за баща си, извършила всички обредни действия по погребението му, както и самото погребение в [населено място]. След погребението се върнала в дома си в [населено място], където била извършена продажбата.

На следващо място твърди допуснато процесуално нарушение в производството по чл. 51 ЗН, което я е лишило от възможността да изяви волята си за приемане на наследството, изразяващо се в неуведомяването й за образуваното производство и дадените от съда указания, както и в непризоваването й за насроченото по същото съдебно заседание. Към провеждане на производството по чл. 51 ЗН през 2017 г. ищцата и семейството й от много години (от 2009 г.) живеели във Великобритания, като се връщали в България веднъж годишно, обикновено през август. През останалото време никой не живеел в дома им в [населено място]. Призовките по делото били изпратени на адреса й в [населено място], на който същата не пребивавала постоянно, и били получени от племенника й Ш. Ш. и от сестра й А. М., които живеели в [населено място], а не в дома й в [населено място], а и отношенията със сестра й А. А. били много влошени. Нито сестра й, нито племенникът й уведомили ищцата за образуваното производство по чл. 51 ЗН и за насроченото по него заседание.

Ответниците не са оспорили твърденията на ищцата, че същата е намерила в дома на баща им златен пръстен и е продала пръстена на посоченото в исковата молба лице.

Ответницата А. Е. не е оспорила и твърдението, че не е уведомила ищцата за получената призовка по делото по чл. 51 ЗН.

В обясненията си пред съда ищцата А. е заявила, че баща й бил в болница. Ищцата разговаряла с медицинската сестра Ш. Ч. и със завеждащия лекар по телефона и те й казали, че ще бъде изписан и ще има нужда от гледане. Ищцата дошла от Англия преди Коледа на 2016 г., специално за баща си, за да го гледа. Гледала го сама в дома му в [населено място] до смъртта му на 11. 01. 2017 г. И когато починал била съвсем сама, нямало ток и вода по селата, имало много тежка зима, със затворени пътища и затруднено придвижване. След като починал, по обичай трябвало да го сложи на земята, върху дюшек, а не върху легло. Като размествала да изтегли дюшека, усетила, че вътре има нещо и намерила малък златен пръстен около 4 гр. Прибрала го. На погребението не могли да дойдат много хора, тъй като пътищата били затворени. И сестрите й не успели да дойдат – сестра й А. по това време не била в дома си в [населено място], а другата й сестра била в чужбина. След погребението се прибрала в дома си в [населено място]. Там дошли нейни познати да изкажат съболезнования – С. и баща му. Тогава предложила пръстена на С., договорили се за цената (600 лв.) и С. го купил. Не е споделяла със сестрите си, че е намерила пръстен, защото не били в селото, няколко дни след погребението си тръгнала, при идването си в България през следващата година видяла, че сестра й А. била настанила хора в къщата и отношенията им много се влошили.

Според показанията на свидетеля Ф. С. М., след погребението на бащата на ищцата той и синът му С. посетили дома й в [населено място], за да „питат за баща й“, тъй като имало „много зима“ и не можели да отидат на погребението. Тогава тя им казала за намерения в дома на баща си пръстен, предложила на сина му С. да го купи. Той го огледал. Споразумели се за сумата 600 лв., която синът му платил веднага. Той имал магазин в селото и винаги носел пари в себе си. Същия ден следобед ищцата си тръгнала за Англия. Свидетелят първоначално заявява, че помни точната дата на посещението в дома на ищцата – 14. 01. 2017 г., но след това заявява, че питал С. за точната дата, на която бил купен пръстенът.

При тези данни въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния от фактическа и правна страна, съгласно чл. 272 ГПК.

Приел е, че показанията на свидетеля Ф. М. не следва да се кредитират по следните съображения, които опровергават достоверността им: ищцата не била споделила със сестрите си за намерения в дома на баща им златен пръстен; свидетелят първоначално заявил, че помни точната дата на посещението в дома на ищеца, когато е станала продажбата на пръстена, но впоследствие заявил, че „питал сина си“ за точната дата. Не било доказано и твърдението на ищцата, че продаденият пръстен е бил собственост на баща й.

Съдът въобще не е разгледал другото заявено от ищцата основание за незаконосъобразност на акта по чл. 51 ЗН – неузнаване за образуваното производство и за определения му от съда срок да заяви дали приема наследството на баща си и непризоваване за насроченото по делото заседание.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Съдът следва ли да приеме, че наследодателят е бил собственик на движима вещ, предназначена за лично ползване от наследодателя и намерена сред вещите в дома му, ако ищецът е доказал намирането на вещта в дома на наследодателя, а насрещната страна не е оспорила тези твърдения, нито е провела насрещно доказване за оборването им.

2. Следва ли, при липса на оспорване от страна на ответника на твърдян в исковата молба факт, както и при липса на проведено насрещно доказване за оборване на този факт, съдът да приеме този факт за недоказан.

3. Налице ли е мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН, когато призован към наследяване се е разпоредил с движима вещ собственост на наследодателя.

4. Нищожен ли е отказ от наследство, извършен след приемане на наследството с конклудентни действия.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос, който е решен в противоречие с решение № 60106 от 4. 11. 2021 г. по гр. д. № 495/2021 г. на ВКС, 2 г.о., с което се приема, че когато насрещната страна не оспорва осъществяването на даден факт, който за нея е неизгоден, ищецът не следва да провежда пълно доказване на този факт.

Налице е и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – очевидна неправилност на същото поради необсъждане на довода на ищцата, че не са били налице предпоставките за издаване на акта по чл. 51 ЗН, тъй като същата не е узнала за образуване на това производство и за определения от съда срок да заяви дали приема наследството, както и за проверка налице ли е съответствие между изводите на въззивния съд и указанията, дадени с ТР № 4/24. 02. 2026 г. по т.д. № 4/2024 г. на ВКС, ОСГК, точка 1. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че в рамките на исковия процес съдът ще преценява дали е била налице всяка една от предпоставките за издаване на акта по чл. 51 ЗН, т.е. дали призованият към наследяване своевременно е узнал за определения му от съда срок да заяви дали приема наследството, но въпреки това е бездействал, или не е узнал за този срок, а също и дали определеният от съда срок по чл. 51 ЗН е бил достатъчен.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,