Определение № 3204 от 15.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1997/2026 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. М. Р. чрез пълномощник адв.С. Ф. срещу разпореждане №1892 от 31.03.2026г по въззивно ч.гр.д.№227/2026г на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.274,ал.3,във вр.чл. 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната частна касационна жалба срещу въззивното определение .След указания за представяне на пълномощно за касационно обжалване по чл. 280 ал.3 т.4 от ГПК е констатирано неизпълнение на това указание,доколкото същото липсвало като приложение към подадената по електронен път жалба и не е представен оригинал съгласно дадените с разпореждане от 20.02.2026г указания. Поддържа се оплакване за незаконосъобразност на разпореждането.Чрез ЕПЕП на 25.03.2026г е депозирана в срок молба,към която бил приложен и електронен образец/сканирано копие/ на пълномощното ,въпреки това касационната жалба е върната въз основа на доклад ,че към молбата ,подадена от адв. С. Ф. с електронна поща няма приложен документ пълномощно.Според жалбоподателя това се дължи на пропуск на съда или техническа грешка при изпращането или обработката на приложенията, но не и на липсата на пълномощно, каквото отново се прилага към частната касационна жалба ,подадена чрез електронна поща и подписана от адв. С. Ф. с валиден КЕП. Частната жалба е допустима и постъпила в срок, по същество е основателна. При администрирането на постъпилата по електронен път и в срок частна касационна жалба срещу въззивното определение, подписана с валиден КЕП от адвокат Ф.,с разпореждане от 986/20.02.2026г е констатирана липса на доказателство за платена държавна такса и липса на заверено пълномощно ,като е даден срок за отстраняване на недостатъците чрез представяне на оригинално пълномощно,подписано от страната ,както и страната да потвърди всички извършени до момента действия от адвоката.Постъпилата по електронен път молба от адвоката с вх.№8662/25.03.2026г е дала основание за констатация,че към нея като приложение липсва указаното пълномощно,представен е бил документ за внесената държавна такса,поради което частната касационна жалба е върната. Констатацията на администриращия съд за нередовност по отношение на адвокатското пълномощно при постъпване на касационната жалба се основава на констатиран пропуск ,но дадените в тази връзка указания не съответстват на задължението на съда да приема процесуални действия в електронна форма при спазени изисквания на чл.102б ГПК /нов,ДВ бр.110 от 2020г/, след като проверката, на която администиращият съд е основал изводите си, не съответства на изискванията в чл.102г,ал.1 и ал.2 ГПК /нов,ДВ бр.110 от 2020г/. Констатациите на този съд относно състоянието на приложенията, е съответна на данните по първоинстанционното дело и отчитат, че като документ по гр.д № 13350/2025 на СГС пълномощното на адв. не е било снето / т.е възпроизведено на хартиен носител / по реда на чл.360ж ЗСВ ,същото е приложено към депозирана в съда искова молба в ксерокопие без заверка от адвоката.Доколкото обаче към настоящата касационна жалба, подадена от адв.С. Ф. по електронен път, пълномощното е прикачено в електронния документ като приложение,то е верифицирано от адвоката по този начин и съгласно чл. 102з/нов,ДВ бр.110 от 2020г във вр чл.360ж ЗСВ следва да се приеме за налично по делото,без да е необходимо от страната упълномощител да се изисква потвърждаване на пълномощията за адвоката при обжалване на преграждащото определение пред по-горна инстанция. Надхвърляйки необходимото,дадените от проверяващия съд задължителни указания в тази насока накърняват ,а не гарантират правото на защита на страната при упражняване правото на жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о,