Определение № 4014 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2803/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 43 406/09.05.2023 година, подадена от „Голдмън“ ООД гр. София, „Голдмън Мениджмънт“ ООД гр. София и „Спа центрове и детоксикация“ ООД гр. София, срещу определение № 5163/25.04.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-ІІ-Д, постановено по ч. гр. д. № 2415/2022 година. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане № 20 205 149/29.10.2021 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 29-ти състав, с което, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, е върната искова молба с вх. № 22 005 387/15.03.2021 година подадена от „Голдмън“ ООД г. София, „Голдмън Мениджмънт“ ООД гр. София и „Спа центрове и детоксикация“ ООД гр. София срещу Министерски съвет и Агенция пътна инфраструктура гр. София, поради неотстраняване на нередовностите на същата в определения за това от съда срок, като е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него разпореждане на Софийския районен съд да бъдат отменени като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, включително и за разглеждане на предявения от „Голдмън“ ООД г. София, „Голдмън Мениджмънт“ ООД гр. София и „Спа центрове и детоксикация“ ООД гр. София иск. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК дружествата твърдят, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. „Голдмън“ ООД г. София, „Голдмън Мениджмънт“ ООД гр. София и „Спа центрове и детоксикация“ ООД гр. София са били уведомени за обжалваното определение на 02.05.2023 година, а подадената от тях срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 43 406/09.05.2023 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийски градски съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд било образувано по искова молба вх. № 22 005 387/15.03.2021 година, подадена от три юридически лица, представлявани от М. Д. Д. за бездействие на органите по чл. 2а от ЗОДОВ във връзка с кражба на земна маса от частен имот за строителство на северната тангента на г. София за загуби на стойност 75 000 000.00 лева, като искът бил предявен като частичен за сумата от 24 000.00 лева. С разпореждане № 20 166 264/02.08.2021 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 29-ти състав, постановено по гр. д. № 14 723/2021 година исковата молба била оставена без движение, като първоинстанционният съд бил указал на ищците в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да посочат данни относно ищците и ответниците по иска; да изложат ясно основанието и да формулират съответен петитум на предявения иск, както и да представят документ за внесена държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска, но не по-малко от 50.00 лева. Съдът бил предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок в цялост, исковата молба щяла да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. На 20.09.2021 година била постъпила молба от ищците в изпълнение на част от указанията на съда, като било направено и искане по чл. 63 от ГПК за продължаване на срока за изпълнение на останалите указания. По искането първоинстанционният съд се бил произнесъл с разпореждане от 01.10.2021 година, като бил продължил срока с още 14 дни, считано от 01.10.2021 година. С разпореждане № 20 205 149/29.10.2021 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 29-ти състав първоинстанционният съд бил приел, че така дадените указания на ищците не са били изпълнени в цялост в срок и бил върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Частната жалба срещу това разпореждане била подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирани лице срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което била процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба обаче била неоснователна. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ГПК, съдът проверявал редовността на исковата молба, а когато исковата молба не отговаряла на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщавало да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не отстранял в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връщала. Видно от кориците на приложеното първоинстанционно делото, ищците били изпълнил само частично дадените му с разпореждането от 02.08.2021 година указания, като в срок не била внесена и указаната от съда държавна такса, поради което правилно първоинстанционният съд бил върнал исковата молба. Обжалваното разпореждане не страдало от други пороци, в това число същото било постановено от законен състав, съгласно изискванията на чл. 20 и следващите от ГПК. Действително било налице разминаване между номера на делото, посочен в уводната част на акта, и номера на делото, който е посочен в неговия диспозитив. Следвало да се приеме, че в случая била налице техническа грешка, която не водела до порок, който да касаел допустимостта или правилността на акта, тъй като в диспозитива му бил посочен правилният номер. Доколкото обжалваното определение е въззивно такова то подлежи на касационно обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В конкретния случай съдържанието на частната касационна жалба и на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се припокриват в значителна степен, като и в двете се съдържа въпроса каква такса се дължи за производството по иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ, какъвто твърдят, че са предявили „Голдмън“ ООД г. София, „Голдмън Мениджмънт“ ООД гр. София и „Спа центрове и детоксикация“ ООД гр. София. Единствено този въпрос може да обуслови евентуалното допускане на определението на Софийски градски съд до касационно обжалване, доколкото въззивният съдебен състав е приел като основание за връщане на исковата молба именно неизпълнението на задължението за внасяне на държавна такса. Така поставения въпрос не обуславя допускането на въззивното определение на Софийски градски съд до касационно обжалване. Независимо кой процесуален ред, от съществуващите такива, е приложим за разглеждането на предявените от „Голдмън“ ООД г. София, „Голдмън Мениджмънт“ ООД гр. София и „Спа центрове и детоксикация“ ООД гр. София искове, то за същите се дължи държавна такса и такава трябва да бъде внесена при предявяването на исковете. Ако това не е направено съдът определя срок за заплащането на таксата и в случай че в този срок държавната такса не бъде внесена, то производството по делото подлежи на прекратяване, а исковата молба, въз основа на която, същото е образувано трябва да бъде върната на подателя й. Именно по този начин са процедирали първоинстанционния Софийски районен съд и въззивния Софийски градски съд. В случаите когато е налице спор между ищеца и съда относно дължимия се размер на държавната такса този спор не освобождава ищеца от задължението да внесе този размер на държавната такса, който се дължи според него. Въпросът дали се дължи остатъкът от таксата, до определения от съда размер ще се разреши в производството по инстанционен контрол на определението по чл. 129, ал. 3 от ГПК. Затова в такива случаи, за да бъде исковата молба редовна или за да се счита нередовността й за отстранена ищецът трябва да е внесъл този размер на държавната такса, който твърди, че дължи. Именно в такъв случай и поставеният от „Голдмън“ ООД г. София, „Голдмън Мениджмънт“ ООД гр. София и „Спа центрове и детоксикация“ ООД гр. София в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос ще е релевантен и ще обуслови допускането на въззивното определение на Софийски градски съд до касационно обжалване. В случая обаче не е внесена никаква държавна такса, поради което производството по делото е подлежало на прекратяване. Във връзка това са определение № 279/13.07.2020 година, постановено по ч. гр. д. № 1086/2020 година и определение № 411/29.10.2020 година, постановено по ч. гр. д. № 1890/2020 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 5163/25.04.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-ІІ-Д, постановено по ч. гр. д. № 2415/2022 година, по подадената против него от „Голдмън“ ООД г. София, „Голдмън Мениджмънт“ ООД гр. София и „Спа центрове и детоксикация“ ООД гр. София частна касационна жалба с вх. № 43 406/09.05.2023 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение