Определение № 3445 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1995/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх. № 5556/29.03.2024г. ответникът по касация А. К. А. иска изменение на решение № 190/26.03.2024г. по настоящото дело в частта за разноските. Молбата е обоснована с доводи за липса на произнасяне по своевременно въведеното според молителя възражение за прекомерност на претендираното от касатора „Мини Марица – Изток“ ЕАД адвокатско възнаграждение, както и за несъобразяване на размера му с действителната правна и фактическа сложност на делото. Ответникът по молбата „Мини Марица – Изток“ ЕАД я намира за неоснователна. С решение № 190/26.03.2024г. по настоящото дело е отменено решение № 6/11.01.2023г. по в.гр. д. № 688/2022г. на ОС-Стара Загора като исковете на молителя А. по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ са отхвърлени. С крайния акт и съобразно изхода на спора, настоящият състав на ВКС е присъдил в полза на „Мини Марица – Изток“ ЕАД разноски в общ размер на 4006.00 лв, от които 3 500.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, 100. 00 лв – юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция и 106.00 лв. – такси за касационно обжалване. След преценка на обстоятелствата по делото и като съобрази, че поисканото изменение касае единствено размера на присъденото адвокатско възнаграждение за защита пред касационния съд, настоящият състав намира молбата неоснователна. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно – още с отговора на касационната жалба, но е неоснователно. В актуалната си практика ВКС приема, че с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер на това възнаграждение. В случая, касаторът-ответник е уговорил възнаграждение за представителството си пред Върховния касационен съд с договор за правна защита и съдействие от 25.01.2023 г. и го е платил авансово, преди адв. И. А. да изготви и представи касационната жалба срещу въззивното решение, включително изложението към нея. Делото разкрива правна и фактическа сложност, доколкото в касационната жалба по спора за незаконност на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ по повдигнатия въпрос касаторът е обосновал предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната) чрез практиката на Върховния касационен съд, на която въззивното решение противоречи, а настоящият състав е приел, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Той е получил отговор с касационното решение, а в резултат на мотивираните касационни оплаквания, въззивното решение е отменено и исковете са отхвърлени. Възнаграждението за сумата 3 500.00 лв. е в разумен и справедлив размер (чл. 36, ал. 2 ЗА), а ответникът е оценил адекватно труда на своя адвокат по поверената му защита и представителство пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът